В нашия репертоар са подбрани фолклорни игри и обичаи от всички етнографски области на България, което придава на концертите ни особен колорит и блясък. Пълната програма е с продължителност около 2 часа, като включва повече от 10 танца – лирични, игриви, ритуални. Включени са танци от златното наследство на българската фолклорна хореография, изпълнявани от професионалните ансамбли, а основната част от танците са на дългогодишния ръководител на ансамбъла - г-н Кирил Чирпанлиев. Всеки наш танц се различава със своя специфична атмосфера, създадена от оригинални танцови движения, костюми и музика, характерни за съответната етнографска област.
Към този момент ансамбълът изпълнява:
ПРЕДСВАТБЕНИ ТРАКИЙСКИ ЗАСЕВКИ
За основа на танца е послужил един от най-популярните сватбарски обичаи - „засевки“, като е използван фолклорен материал от Тракия. Сватбените игри се започват от момента, в който булката пресява брашно в новия си дом под зоркото око на свекървата. Танцът е създаден през 1968 г.
Хореография – Методи Кутев;
Музика – Ангел Лозанов.
МЪЖКИ ПИРИНСКИ ТАНЦ
В танца са използвани най-популярните пирински хора, изпълнени под съпровод на зурни от петричкия край. Създаден 2008 г.
Хореография – Йордан Николов;
Музика - народна.
МОМИНСКИ ПРАЗНИК В ШОПЛУКА
Танцът е основан на народния обичай „Топене на пръстените“, празнуван навръх Васильовден, в който момите наричат китките си и се опитват да познаят бъдещия си жених. Този танц също е част от златното ни фолклорно наследство – създаден през 1968 г. от именития ръководител на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия – Методи Кутев.
Хореография – Методи Кутев;
Музика – Атанас Вълчев.
ЕРКЕЧКИ ТАНЦИ
Танцът е изграден от фолклорни елементи от средна източна България, като са използвани моменти от празнуването на Лазаровден. Изключително интересен като символика, танцови движения, музика, костюм. Ние изпълняваме този танц с реплика на най-стария известен образец на българска носия, датиращ от преди 500 години. Танцът е част от златното наследство на българското сценично танцово изкуство, по хореография на един от основателите и дългогодишен ръководител на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" - Маргарита Дикова.
Хореография – Маргарита Дикова;
Музика – Михаил Йорданов.
ЕНЬОВА БУЛЯ
На Еньовден момите излизат по полетата, за да събират лековити билки. Народното вярване е, че в деня на лятното слънцестоене, билките имат най-голяма лечебна сила. От събраните цветя се вият венци, които момите отнасят вкъщи, след като най-малката от тях е танцувала, за да изпъди отровното биле и да остане само магичната им лековита сила.
Хореография - Методи Кутев;
Музика - Стефан Кънев.
Описанието на танца е от 1967 г.
КУДИ
По Коледа в България момците обикалят от къща на къща, пеят и танцуват на домакините за здраве, берекет и късмет на стопаните. Ако коледарската дружина не посети някой дом, това означава, че стопанинът му не е добър човек. Така за всеки стопанин е чест в дома му да дойдат коледари и той ги дарява с хляб и вино. В танца е използван фолклорен материал от Сливенско и Ямболско. Създаден през 1988 г.
Хореография – Кирил Чирпанлиев;
Музика – Кирил Владов.
ПО ПОЛЯТА НА ДОБРУДЖА
В танца се въплъщава Добруджа - работата на полето през годината – засяването, поникването и узряването на житата, жътвата, хармана, радостта от добрата реколта. Опитът да се преразкаже този танц е невъзможен, идеята, настроението, които той носи са уникални и незабравими. Всеки човек, който някога е имал удоволствието да гледа „Полята“, е изпитал невероятно удовлетворение, а за нас, танцьорите, той остава вечното предизвикателство. Създаден в периода 1962-1964 г. и на миналия век и до сега остава ненадминато произведение в българското сценично танцово изкуство.
Хореография – Методи Кутев;
Музика – Ангел Лозанов.
ОРАТНИЦИ
За създаването на танца е послужил народния обичай на Сирни Заговезни - паленето на огньове, прескачането им, въртене на факли за здраве и за пречистване от зли сили. В този танц е използван материал от северна България. Създаден в периода 1982 – 1984 г.
Хореография - Кирил Чирпанлиев;
Музика – Йордан Драганов.
ПЕПЕРУДА
Обичаят е свързан с народната традиция за измолване на дъжд и се изпълнява по време на лятната суша. Девойките, водени от „пеперуда“ обикалят из селото, окичени със зеленина, танцуват и пеят характерни за обичая песни. Създаден през 1985 г.
Хореография – Кирил Чирпанлиев;
Музика – Кирил Владов.
ТРИФОН ЗАРЕЗАН
Отразява народните ритуали по повод празника на Св. Трифон. Едно от първите произведения на Методи Кутев, създаден в началото на 60-те години на миналия век.
Хореография – Методи Кутев;
Музика -Ангел Лозанов.
МЛАДОСТ
В този танц са включени младежки игри и закачки от шопския регион. Няма танцьор от „Балкан“, който да не е започнал с този танц, предизвикващ и до ден днешен сантименти и емоция както у всеки изпълнител, така и у публиката. Може да бъде наречен и „визитната картичка“ на Балкан. Създаден в периода 1980-1982 г.
Хореография – Кирил Чирпанлиев;
Музика – Йордан Драганов.
СЕВЕРНЯШКИ ТАНЦИ
Това е весел и жизнерадостен танц, в който са включени популярни фолклорни мотиви от северозападна България. Създаден през 1984 г.
Хореография – Кирил Чирпанлиев;
Музика – Георги Стайков.
НЕДОРАЗУМЕНИЕ
Тръгналият към лозето съпруг попада във вихъра на задявката между двама млади. Една обикновена житейска ситуация е послужила за основа на създаването на този комичен камерен танц.
Хореография - Кирил Чирпанлиев;
Музика – Йордан Драганов.
ЛУДЕТИНА
В българския фолклор моминската китка има много важно символично значение. Ако момата подари своята китка на момък, това означава, че тя му „пристава“ - обещава да се омъжи за него. В този танц момата се отказва от моминството си след като не успява да надиграе момъка.
Хореография - Юлия Стоичкова;
Музика – народна.
РОДОПСКИ ТАНЦ
В танца са включени мотиви от празнуванията на Петровден в Родопите. Невероятното звучене на каба-гайдата и на родопската песен, както и спецификата на родопските хора правят този танц различен и с място в нашата програма. Създаден през 2006 г.
Хореография - Кирил Чирпанлиев;
Музика - Петър Дойчев.
ШОПСКИ ЛАЗАРКИ
На Лазаровден момичетата обикалят по къщи, като пеят специални песни и танцуват за здраве, берекет и просперитет на домакините. Вярва се, че момиче, което не е лазарувало, няма да се омъжи. Затова е от изключителна важност за всяка мома да лазарува поне веднъж в живота си. Танцът е част от репертоара на ансамбъл "Тракия".
Хореография - Кирил Дженев;
Музика - народна.
През годините ансамбъл "Балкан" е изпълнявал и: "Пролетни игри от Лудогорието“ на Методи Кутев, „Кукли“, "Шопска сюита" и „Луди млади“ на Маргарита Дикова, „Край реката“ на Ангел Димитров, „Копаница“ и „Варненски женски танц“ на Кирил Чирпанлиев.