История

Фолклорен танцов ансамбъл "БАЛКАН" е основан през 1954 г. към Народно читалище „Цар Борис ІІІ – 1928 г.“, тогава „Валентин Андреев“. И до ден днешен софиянци ни помнят и разпознават под това име. За съжаление, в архивите на читалището ни не се съхранява информация за функционирането на състава в първите години от създаването му. Не знаем кой е основателят, каква е била организацията на работата в състава, какви участия е имал той. В периода 1967-1968 г. трупата е ръководена от г-жа Стефка Момчева, 1968-1969 г. – от г-н Йордан Янакиев, а до 1974 г. – от Ангел Димитров.

През 1974 г. БАЛКАН става лауреат на Златен медал на ІV Републикански фестивал на художествената самодейност и носител на званието “Представителен”. През следващите V, VІ, и Седми Републикански фестивали съставът защитава титлите си и запазва полученото звание. През 2000 г. завоюва Първо място в проведения под егидата на Столичен общински съвет "Фестивал на младежките изкуства", а през следващите години защити мястото си. Ансамбълът е удостоен със Златна лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България, и двукратно с Грамота на Министерство на културата – през 2004 г. и през 2019 г. Член на Националната секция на ЦИОФФ – България и носител на званието “Представителен ансамбъл на ЦИОФФ - България”. С това звание ансамбълът е удостояван четирикратно, след проведените национални прегледи на фолклорните ансамбли в България.

През 2010 г. ансамбълът спечели и Голямата танцова награда на гр. София, наградата за новосъздадено произведение и наградата за музика. През 2011 г. Съветът на европейската научна и културна общност удостои Балкан със Златна книга за принос към развитието на българската култура. През 2014 г. кметът на Столична община награди "Балкан" с Грамота за заслуги към общината за принос в популяризирането на българския фолклор и танцовото изкуство в столицата.

"Балкан" е носител и на множество награди, плакети, дипломи и грамоти от регионални, национални и международни фестивали в страната и чужбина. Най-голямата награда за всеки танцьор си остава гръмкото „Браво!“, аплодисментите и грейналите лица на публиката!

През 1979 г. към ансамбъла е създадена и детска група под ръководството на дългогодишния солист на Ансамбъла на армията г-жа Снежка Кръстева. После групата се поема последователно от Полина и Владимир Гавазови, Ангел Томов, чиито възпитаници танцуват и днес в представителния ансамбъл на "Балкан". През 1998 г. беше променен принципът на функциониране на детските групи, като освен основната група в НЧ „Цар Борис ІІІ – 1928 г.“, те се изграждат в различни училища, а ръководството им е поверено на вече дипломираните хореографи от ансамбъла – Милена Чирпанлиева, Мадлен Захариева, Майя Дешева, Детелина Крумова. През годините сме работили с 48 ОУ „Йосиф Ковачев“, 14 СОУ „Асен Златаров“, 17 СОУ „Дамян Груев“, 29 СОУ „Кузман Шапкарев“, 41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, 58 ОУ „Сергей Румянцев“, 59 ОУ „Васил Левски“, 60 ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ПГЕМТ „Н. Й. Вапцаров“. Основна задача на детските групи е да подготвят танцьори за представителния ансамбъл, като и те винаги са имали самостоятелни изяви.

През 2005 г. бе създадена и школа за автентични хора. Тези трупи се посещаваха от хора, водени от любопитство да опознаят българския фолклор, да танцуват и да се забавляват под звуците на българската народна музика.

Годишно различните възрастови групи на ансамбъла изнасят между 20-40 концерта пред различна публика. Традиционно е участието в проявите на училищата, с които работим, както и във всички прояви на НЧ “Цар Борис ІІІ”, район “Сердика”, във фестивалите и концертите, организирани от Столична община и Столичния общински съвет, както и по покана на други институции и лица.

Традиционни и очаквани от публиката ни са Годишният концерт – продукция и Коледният концерт, в които взимат участие всички групи на ансамбъла. От дълги години организираме и празнуваме Сирни Заговезни, когато всички се маскираме и „ламкаме“ халва по стар български обичай.

Със сигурност ще пропуснем някоя от сцените в България, на които сме имали честта и удоволствието да танцуваме: Варна, Велико Търново, Бургас, Хасково, Приморско, Пловдив, Банкя, Албена, Кула, Панагюрище, Враца, Перник, Горна Оряховица, с. Първомай, Петричко, Велинград, с. Балша, Сандански, Шумен, Трявна, Смолян, Видин, Правец, Момчилград, Берковица, Кресна, Своге, Вършец, Гоце Делчев и др. А с емоционалното си изпълнение танцьорите са бурно аплодирани и извън границите на страната ни - в Полша (1979 г., 2003 г.), Унгария (1975 г., 1979 г., 2003 г., 2007 г., 2011 г.), Франция (1981 г., 2013 г.), Турция (1983 г., 2000 г., 2002 г., 2006 г.), Италия (1984 г., 1988 г., 2014 г.), Гърция (1976 г., 1986 г.), Украйна (1991 г.), Молдова (1991 г.), Сърбия (2004 г., 2005 г., 2011 г.), Германия (2005 г.), Египет (2008 г.), Македония (2008 г., 2009 г.), Финландия (2009 г. и 2019 г.), Чехия (2012 г.),  Португалия (2014 г.), Русия  (2015 г. и 2018 г.) и Чеченска република (2015 г.), Тайланд и Малта (2016 г.), Израел, Казакстан и Южна Корея, (2017 г.), Макао (2018 г.), Еквадор (2019), Мексико (2022 г.), Грузия (2023 г.).