Ден 1 – 31 май
На 31 май стъпваме на руска земя. На част от нас ни е за първи път (на някои – турне, на други – Русия)! София ни е изпратила с топло лятно време и усмивки. Първата точка е летище Внуково в Москва – от него в 4 часа сутринта започва нашата балканска руска история. Потегляме с автобус към град Велики Новгород, който се намира на около 550 км. от Москва. Там ни очаква Международният фестивал на народното творчество и занаяти „Садко“. Пътят е дълъг, но минава неусетно за повечето от нас, които наваксват със сън изминалата нощ на полети. По обяд пристигаме във Велики Новгород и се настаняваме в „Гостиница Интурист“. Костюмите излизат от куфарите и са подредени грижливо на закачалки. Първият ни ден е ден за опознаване на града, историята му и среща с останалите групи, участващи във фестивала. Организаторите се грижат добре за нас и знаят, че всякакви културни мероприятия протичат по-добре на пълен стомах J. Отиваме в Гимназия номер 3, където ще обядваме и вечеряме по време на фестивала. Интересно е да се види какво представлява едно руско училище и да имаш възможността да се храниш там, където обядват учениците, опитвайки от тяхната традиционна храна. След обяда е нашето посещение в „Свято-Юрьевиямъжски манастир“ – един от най-старите обители в Новгород, чийто главен храм е построен през 1119 г. Там ни посрещат най-милите и гостоприемни уреднички, които може да си представите. Облечени традиционно и на фона на старите сгради на манастира, те изглеждат като излезли от руска приказка. Те ни развеждат из експозициите в постройките, като във всяка стая е представен различен местен занаят, характерен за региона. Научаваме много за историята и бита на жителите. Имаме шанса не само да видим автентично облекло на аристократи и воини, но и да видим колко добре стои на представителите на Балкан J. Документирано е с фотографии! Най-интересната част от деня обаче предстои: срещата с останалите групи от фестивала, за да се поздравим и запознаем.
Първо ни приветства руската група, която ни представя традиционни песни и танци, от които струи енергия и силен положителен заряд. След това ни научиха на няколко танца-игри, в които без да усетиш за кратко време се срещаш с много хора и това неминуемо стопява ледовете, каквито всъщност не е и имало. Срещнахме се с групата на Полша, Естония и Беларус, а участниците от Грузия предстои да пристигнат на следващия ден. Вечерта завърша с вечеря в хотела, минаване през програмата за следващия ден и гладене на костюми.
Ден 2 – 01 юни
Това е и първият ден на фестивала – и неговото откриване. То се състои в залата на Ногородската Филхармония, която се намира в красивия местен Кремъл – Детинец, който в продължение на столетия е бил религиозен, политически и културен център на Новгородската земя. Тук е мястото да се отбележи, че град Новгород е първата столица на Руската държава и е място с древна история и много забележителности. Детинец е обграден с крепост и е разположен край река Волхов и е изключително красиво и живописно място с дворец, църкви и паметници – място, на което се усеща духът на един стар и оживен център на цялата област. Влизаме в залата, в която ще се състои откриването и оставяме костюмите си, имаме отделено време за наша репетиция. Настроението и усмивките са като за начало на фестивал.
Общата репетиция е по-късно следобед и имаме време да се разходим из Новгород и да видим още от града. Разбира се не можеше да пропуснем и да не минем без традиционния за жените на ансамбъла “истеричен шопинг на шалове” 😉 плюс сувенири, магнити и нещо за хапване. А след вкусният обяд се разходихме из парка и по крайбрежната алея, на която се намира и паметник на Александър Невски. Опитите да намерим насипен руски сладолед – мороженое, бяха неуспешни, но и класическият сметанов сладолед от фризер с опаковката с кравичка свърши чудесна работа. Наближава времето за обща репетиция – дългите разходки са изкушаващи, но трябва да си пазим силите J. Връщаме се в залата и репетираме влизането в началото и края на концерта заедно с останалите групи. Организацията е сериозна и дамата, която ни ръководи на микрофона говори по такъв начин, че дори и да не говориш руски, бързо ти става ясно какво трябва да правиш. На откриването изпълняваме Северняшки и Младост. Запознаваме се с репертоара и на останалите участници и фестивалното усещане вече е завладяло всички. Вечерта завършва с вечеря в Гимназия номер 3 и почерпка за първи концерт на турне от Поли и Ина.
Ден 03 – 02 юни
Вторият ден на фестивала е с пълна програма през целия ден. Сутринта започва рано със сплитане на косите на жените и потегляне с автобус до древното село Наволок, където като част от програмата на фестивала се провежда и фестивалът на народното изкуство и занаяти „Танцът на традициите“ («Хоровод традиций»). С топло и слънчево време ни посреща едно гостоприемно и цветно село, където всички местни жители са излезли пред къщите си и очакват своите международни гости. Всяка от групите има определена къща-домакин, чиито стопани ни посрещат на двора. Къщите са типичните за Русия – дървени, цветни, на един или два етажа, с малко дворче. „Нашата“ зелена къща и домакините ни посрещнаха топло и с много радост. Всъщност всеки по време на целия ни престой в Русия се радваше много, когато разбере, че сме от България. Освен, че на самия фестивал след нашите изпълнения следваха бурни аплодисменти, идваха и хора, които ни питаха от колко часа на другия ден ще танцуваме пак. Прегръщаха ни и ни поздравяваха, снимаха се с нас и ни се радваха чистосърдечно. А когато просто говориш с някого и му кажеш, че си от България, винаги реакцията е позитивна и има нещо, с което ни свързват – близък човек, пътуване, град…
Но – обратно към фестивала и село Наволок. Докато чакахме дефилето да мине покрай нашата къща, за да се присъединим, пяхме песни, играхме хоро заедно с някои от жителите на селото и въобще се веселихме по нашия си начин, предавайки от настроението си и на останалите. След това всички групи дефилирахме до поляната, където беше самият панаир – заедно с фестивалната сцена имаше и много щандове с местни занаятчийски произведения и храна. Там изпълнихме „Женски шопски“ и „Младост“ – всичко това на фона на много слънце, зеленина, шарени сергии и синьо небе. От сцената губернаторът на района на Новгород Андрей Никитин поздрави жителите на областта и участниците. Първото издание на «Хоровод традиций»се е състояло на 28 май 1988 година и вече 30 години това е едно от най-значимите събития в културния живот не само в региона на Новгород, но и в цялата област. Много хора от околността бяха дошли с коли до фестивала и в селото цареше истински празник. Ансамбълът успя да се потопи напълно в атмосферата на селото и да почувства гостоприемството му, наслаждавайки се на сладка дрямка върху зелена трева и под дебела сянка под звуци и ритми от всички участници. Когато си тръгвахме, домакините ни ни питаха „Ние пак ще се видим някога, нали?“ – и това с една чиста надежда в очите, момент, който никога няма да забравим.
Прибрахме се в хотела за една бърза почивка и подготовка за вечерния концерт в парка край минаващата през града река Волхов. Вечерното ни представяне мина отново с много трепети и вълнение. Танцувахме два танца – „По полята на Добруджа“ и „Младост“. „По полята на Добруджа“ развълнуваха танцьорите – за едни за първи път на сцена и любим, а за други вдъхновяващ и любим за пореден път. Преди да излязат на сцена, за всички участници имаше приветствени слова. В 90% от случаите ни приветстваха с думите “Приветствать Солничная Болгария”, при тези думи всеки път ни настръхваше кожата, всеки път все едно български полъх минава през теб. Усещаш, че на този фестивал ти не си само част от ансамбъл “Балкан”, ти си България. Публиката усети този дух от всеки наш танц. Програмата завърши с изиграване на традиционния за нас „Чер пипер“. Публиката и танцуващите се забавляваха много и след края питаха – утре в колко часа ще играете, пак да дойдете, искам снимка с вас, прекрасни сте. След всички тези прегръдки, любов и вълнения, вечерта премина спокойно с разбор на деня и план за следващия фестивален ден.
Ден 04 – 03 юни
Това всъщност е и последния ден на фестивала и най-тържествения. Програмата започваше сутринта с тържествено дефиле и завършваше с много танци. Предстоеше ни да изтанцуваме три танца, всеки по различен начин вълнуващ ни. Наша беше честа да открием концерта със „Северняшки танци“, чест, която внесе трепети в целия състав. Дефилето мина тържествено, прекосявайки градините на Кремъл и красивия мост, свързващ двата бряга на река Волхов. Всичко това придружено с много усмивки, снимки и приветствания. Предстоеше ни да открием програмата, вълненията се усещаха във всеки един, но когато музиката засвири и видиш блясъка и очакванията в очите на публиката, забравяш за всичко, усмихваш се и танцуваш. Фестивалът не мина и без импровизация – целият ансамбъл танцува на сцената под звуците на Цингарела на български език, изпята от беларуската група. Между излизанията на сцената се усещаше сценичната треска, която държи всеки танцьор, но това, което лично аз, Поли, почувствах, преди не съм усещала с тази сила. Със просълзени очи почувствах подкрепата, увереността, силата и задружността на ансамбъла. В момент на слабост, почувствах, че съм част от нещо голямо, от един отбор, от нещо цяло. Благодаря ви за подкрепата и вярата в мен. Това е едно от усещанията, които ще са емблематични за мен и първото ми турне. На този последен ден всички се раздадоха и танцуваха от сърце. Последният концерт приключи в ранния следобед, очакваше ни обяд и свободна вечер. След луд пазар на лимонени бонбони всички се събрахме отвън да пием по бира и да обсъдим впечатленията си. Но за наше “удобство” имаше неканени и нежелани гости – комари колкото врабче, които след по-малко от час разпръснаха всички по стаите.
Ден 05 – 04 юни
От днес постепенно започна прибирането ни към България с лек престой в Санкт Петербург. Рано сутринта станахме, закусихме и тръгнахме на пътешествие. Пътят не беше много дълъг, някои си доспиваха, други се забавляваха. Пристигайки в неповторимия Санкт Петербург имахме час два за релакс и хапване, преди да се отправим към дворецът в Петерхоф. Предвид голямата ни група, се разделихме на няколко подгрупи и всеки се отправи към различни народности кухни за избор на храна. Така всички опитаха различни по народност храна и питиета. С пълни стомаси се отправихме към първата забележителност. По пътя любезната и мила гидка разказа подробно за архитектурата и историята на част от Петербург. Улисани в интересните истории и факти, пътувайки сред великолепните улици на Петербург, част от нас взеха поредната си доза следобедна дрямка. Автобусът ни стовари на пазар, който по-късно отново щеше да е място за харчене на пари, но също така беше отправна точка на нашата разходка в света на царствени приказки. Летния дворец е основан от Петър I като за завършването на необятните градини са били необходими повече от 40 години. Дворецът заедно с целия архитектурен и парков комплекс около него е част от културното наследство на Руската федерация и е включен в списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско. Парковете са изпълнени с множество фонтани, преливащи от един стил и период на изкуството в друг. Фасадите на всички сгради в „Петерхоф“ са пищни и богато украсени. Свързващата сила между всички паркове и градини е водата – връзката между живата природа и архитектурата. След разходката автобусът ни върна в града и остави в центъра от където започнахме своята разходка с лодка по река Нева. Оставяйки ни на Исакиевской площад пред емблематичния хотел Астория успяваме на бързо да си направим по няколко бързи снимки с “Медния конник” и “Исакиевский собор”, се насочихме към корабчето. Всеки избра различно стратегическо място за едночасовия тур – една част предпочетоха под звуците на двигателя и завити под топли одеала да се насладят на разходката, а други избраха топлото и сигурно място на закритата каюта. След вълнуващата разходка хапнахме в най-добрия ресторант – „Теремок“, за палачинки с всевъзможен пълнеж. От тук нататък програмата бе абсолютно волна. Една част, запленени от красотата на града решиха да го изследват, продължавайки своята разходка, а други предпочетаха кратка почивка и да се присъединят по-късно за Тържественото вдигане на Дворцовой Мост. Приключенски настроената група след лутане и множество скрити улички стигна до най-живописния православен храм “Спаса на Крови”. С разноцветно оцветените си куполи и внушителен размер той пленява сърцето на всеки турист. Очакваше ни едночасово чакане на студа, затова намерихме бързо малко заведение, в което да се стоплим кой с чай, кой с кафе, а някои и с бутилка бира. Наближаваше дългоочакваният момент на вдигане на мостовете над реката, забеляза се необичаен приток на хора, което беше сигнал и за групата, че е време да тръгва. Вятър обгръщаше града, а студът бродеше из светлата нощ в Санкт Петербург, но край Дворцовой мост всички чакаха с трепет. Минути преди 01:10 лодките спряха своя ход, чакащите край брега притаиха дъх и започна да звучи руска класическа музика, която да придава още по-тържествен дух на събитието. След секунди спряха движението по моста, а минута по-късно започна и неговото издигане. Момент, който всеки присъствал има запечатан на фотоапарата си. Прибирайки се всички, студували часове преди това, си казаха – “Е, струваше си!”.
Ден 06 – 05 юни
Хотелът беше чист и уютен, лека закуска и трескаво се отправихме към Ермитажа. По път спряхме за бързи желания на един грифин, легендата гласи, че ако сложиш ръка в устата му и си намислите желание, то със сигурност ще се сбъдне. Но бързо напред, очакваше ни разхока в най-големият музей в Русия и един от най-големите, най-старите в света художествени и културно-исторически музеи в света. В него се пазят над 2 700 000 творби на изкуството от различни епохи, страни и народи, представящи световната култура от няколко хилядолетия до наши дни. Всички бяхме запленени от великолепието на различните картини, скулптори и творения на изкуството.
Ако трябва да обобщим – колкото и да сте пътували по света, ако не сте били в Петербург и в Ермитажа – нищо не сте видели!
Все още замаяни от богатството на Ермитажа се запътихме към летището, съпровождани от лек дъждец. На летището се пръснахме в различни покупки и похапвания, чакайки полета до Истанбул, където предстоеше да прекараме една нощ. Кацайки вечерта в Истанбул се наложи да изчакаме малко повече за да ни ескортират до хотела, всички бяха уморени и единствено искахме храна и легло за сън. След известно чакане служителят на самолетната компания произнесе София и ни насочи към нашето автобусче. Прекосявайки града всички говорехме за вкусна храна 😉 За наша изненада автобусчето ни остави пред луксозен хотел, в близост до бюфет с вкусна храна, дюнери, бургери или обикновено магазинче. Храна по всеки вкус. След настаняването и обилното хапване, разменихме по няколко думи и впечатления от турнето. След което с надежда за следващото турне всички си легнаха в готовност за ранно ставане и полет до София.
На летището в София всичко беше спокойно, нормален работен ден, никой не знаеше, че се връщаме от едно вълнуващо и приказно турне.
Поли и Ина