Главен художествен ръководител на ансамбъл "Балкан" е Кирил Чирпанлиев.
Кирил Чирпанлиев е роден на 10.11.1929 г. в Ямбол. Като ученик танцува в създадения със съученици и приятели танцов състав към читалището в Ямбол. През 1951 г. завършва висше образование – специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”. В този период танцува в ансамбъл “Лиляна Димитрова” под ръководството на бележития Христо Цонев, който впоследствие поставя основите на ансамбъла на армията.
През 1952 – 1954 г., вече като професионален танцьор, е в ансамбъла “Трудова повинност”.
От 1954 – 1986 г. – до пенсия – в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия, под ръководството на знаменития Методи Кутев.
През 80-те години на миналия век Кирил Чирпанлиев ръководи и Представителния ансамбъл на БГА "Балкан".
Кирил Чирпанлиев е ръководител на нашия ансамбъл от 1974 г. Именно под негово ръководство ансамбълът постигна своите големи успехи.
Носител е на най-голямата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци - Кристално огърлие, носител е и на ордени “Кирил и Методий” – ІІ и ІІІ степен, множество грамоти и отличия от Министерството на културата и от Министерството на отбраната. През 2010 г. НС на ЦИОФФ – България го удостои с наградата "Златна кобилица" за цялостен творчески принос в развитието и популяризирането на фолклорното изкуство. През 2019 г. е награден с най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век" – огърлие за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Ето част от неговите произведения: “Младост”, “Северняшки танци”, “Пеперуда”, “Куди”, “Оратници”, “Копаница”, “Недоразумение”, “Нашият взвод”, “Въодушевената бригада”, “Щастливо детство”, „Родопски танц“.
Поставял е танци и е работил със самодейни състави из цяла България – Шумен, Монтана, Добрич, Хасково, Севлиево, Велико Търново, Русе, Горна Оряховица, Лясковец, Видин и др.
Ансамбъл "Балкан" има честта и удоволствието да работи под ръководството на един от най-изтъкнатите и темпераментни хореографи в България. Всеки танцьор, имал удоволствието да се докосне до замаха, с който ръководи, до огъня, който гори в очите му и сърцето му, завинаги остава влюбен в българското танцово изкуство.
В 60-годишната история на "Балкан" имената си като негови ръководители са записали и Петър Захариев, Тодор Кючуков, Стефка Момчева, Йордан Янакиев, Милан Стаменов, Първан Стоев, Ангел Димитров, Елка Чирпанлиева и Ангел Томов.
Ръководители на детските групи: Снежка Кръстева, Владимир и Полина Гавазови, Милена Чирпанлиева, Мадлен Захариева, Майя Дешева, Детелина Крумова, Десислава Иванова, Петя Момчилова, Ангел Томов, Валентина Пенчева.
Ръководители в школата за автентични хора: Милена Чирпанлиева, Детелина Крумова, Моника Чикерова, Славка Каракушева, Петя Момчилова, Юлияна Атанасова.
Успехите и постиженията на доц. Йордан Янакиев ще останат в паметта на поколенията и ще напомнят за таланта и богатството, с които той допринесе за развитието на българската народна хореография.
Доц. Йордан Янакиев беше утвърден хореограф с над четиридесет годишен професионален опит като артист-балетист, 8 години танцьор /1962-1970 г./ и 24 години главен хореограф на Държавен ансамбъл „Филип Кутев” /от 1970 до 1982 г. е втори и хореограф на Маргарита Дикова, от 1988 до 1992 г. е гл. хореограф, а от 1992-94 г. е гл. хореограф и гл. художествен ръководител на ансамбъла/. Специализира в ГИТИС гр. Москва, преподавател в Държавното хореографско училище – София, над 15 години ръководител на катедра „Хореография” в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, преподавател в Нов български университет.
Като ръководител на Балкан г-н Янакиев поставя "Шопска сюита" - хореография Маргарита Дикова, музика - Филип Кутев, която остава любим танц на поколения танцьори в ансамбъла.
Доц. Янакиев ще остане в паметта на танцьорите от Балкан не само като ръководител на ансамбъла, а и като учител на повече от 10 от нас - изпълнителите от Балкан, на които преподаваше в специалността "Български народни танци ".Едни от най-запомнящите се негови танци са: „Граовци”, „Коледно тайнство”, „Мизийска сюита”, „По жътва”, „Шопска сюита”, „Тракийски танц”, „Варненски танц” и др.