15.10-19.10.15 год.
15.10
– След като бяхме много напрегнати с подготовката предишните дни, пристигайки на летището разбрахме, че в билетите ни не е включен багажът… След като се справихме и с този проблем, доплащайки си, се отправихме към приключението с полетите – София – Виена, Виена – Москва (Домодедово) – Москва (Внуково) – Назрань (Ингушетия) .
16.10
– След близо 10 часов престой на летище Внуково вече дойде време да хванем полета към Чечня. Неуредицата с багажите продължи и вече бяхме без 1 куфар. Когато пристигнахме в Назрань (Ингушетия), нашият самолет беше единственият на пистата, което ми се стори малко плашещо и ме накара да си задам въпроса – къде дойдохме, това ли е Чечня? След като разбрах, че имаме и път с автобус, малко се успокоих. Пристигнахме в Грозни около 16.00 ч . – един ден след като тръгнахме. Веднага ни заведоха до концертната зала, построена само преди 1 година. Дадоха ни съблекалня и ни казаха, че ни предстои представяне на групите. Към 19.00 ч. всички бяхме облечени в костюми и всяка група имаше табела, която се носеше от децата – танцьори на местен ансамбъл. (Да отбележим, че детският ансамбъл също е професионален). Всички групи минахме по червения килим, заобиколен с хора. Оказа се, че в нашата категория на фестивала участват представители на Ставрополска област, Кабардино-Балкария, Татарстан, Дагестан, Република Крим, Армения, Гърция, Калмикия, Краснодарска област, Башкирия, Беларус, Република Марий Ел, Таджикистан, Тверска област, Грузия, Калужска област, Московска и Ростовска област, Настаниха ни в залата, за да гледаме ансамбъл „Вайнах” – единият от трите държавни ансамбъла на Чечня. Бяха уникални! С танци се представиха и децата, сред които и нашето приятелче Али, бяха дори по – добри и от големите.
След този концерт заведоха всички ни на ресторант в съседен град. Беше много различно и хубаво имаше песни, танци и забавления.
След края на вечерята дойде време и да разберем къде ще ни настанят, беше станало вече 1.00 часа, а ние вече не бяхме спали от 36 часа. Черешката на тортата беше, че нямаше и топла вода в стаите, но се справихме и със студена, след толкова време по летищата никой не се интересуваше дали е топла водата.
17.10
– На сутринта заведоха всички групи в залата за първи кръг на състезанието. Конкурсът течеше и изведнъж дойдоха и ни казаха че има още 10 мин. до нашето изпълнение – беше стряскащо защото никой от нас не беше готов, тъй като ни бяха казали, че до нашият ред има 2 часа още. Така и беше, но дамата която го съобщи не е била наясно с това и така седяхме 2 часа отстрани, чакайки реда си.
Дойде нашият ред, бяхме много притеснени – защото за всички ни беше премиера на танца „Недоразумение“.
Между двата тура успяхме да откраднем малко време и нашите гидове Омар и Руслан ни заведоха на разходка из Грозни. След обяда предстоеше и втори кръг на състезанието. На него се представихме с друг наш танц .
След края на състезанието ни заведоха на светлинно шоу с фонтани, направено преди по-малко от месец. Това беше първият път, в който го пускат след откриването му. Беше невероятно – многоцветно и незабравимо. След шоуто ни заведоха на ресторант с много вкусна кухня, който беше точно срещу най – голямата джамия в Европа – „Сърцето на Чечня”, която беше красиво осветена.
18.10
– Това беше последният ни ден там и денят на награждаването. От сутринта започнаха репетициите за закриването на фестивала. Отново успяхме да откреднем един час, за да купим малко подаръци – магнити и бонбони за тези, които не пътуваха с нас. Някои от групите, сред които и нашата, трябваше да представят по един танц на публиката, сред която беше и президента на страната. Концертът беше грандиозен, режисьорите се бяха постарали да направят невероятен спектакъл и ни накараха да се почувстваме специални. Макар и да не получихме награда, ние се чувствахме удовлетворени, че сме успели да отидем на такова прекрасно място, да се съревноваваме с танцьори на много високо ниво и да представим нашата култура на хората там.
След церемонията по награждаването ни заведоха на гала вечеря, на която се оказа, че наградите не са свършили. Бяхме специално отличени с грамота и покана за участие следващата година. Същата вечер ние трябваше да си тръгнем оттам в 23.30ч. Бързо събрахме багажа и тръгнахме за Минерални води (Ставрополска област).
19.10
– Пътувайки цялата нощ през Ингушетия, Осетия и Кабардино Балкария стигнахме на летището… и така летяхме (фърчахме) цял ден из Европа, докато не се прибрахме живи и здрави в родината късно вечерта. (Куфарите са минус 2). Всички бяхме много изморени, а така се развълнувахме от приятното посрещане на танцьорите от ансамбъла и на страхотния плакат, направен за нас от детската група!
В заключение можем да кажем – Чечня е много различно място, непосещавано от много туристи, културата на страната е различна от тази, която познаваме и ни впечатли с модерна и нетрадиционна архитектура. И през трите фестивални дни министърът на културата беше неотлъчно с групите, а присъствието на гала-концерта на президента впечатли всички ни много. Имаме да печелим награда на фестивала, така че – догодина – пак!
Автор: Ася