27.10. – 03.11.2019
Преди да разкажем в повече подробности за последното турне на ансамбъла във Финландия, искаме визуално да ви представим как го описаха в една дума (е или в краен случай в словосъчетание) участниците в него:
27.10.2019 – Ден първи
Срещнахме се на летището в 04.45.
Полетът ни мина нормално и кацна във Франкфурт, от където трябваше да се прекачваме на самолета за Хелзинки. Бяхме подготвени за бързо прекачване и в момента, в който кацнахме, се втурнахме към гейта на следващия самолет. След като стигнахме до въпросния гейт се оказа, че всъщност сме подранили и имахме предостатъчно време, което прекарахме в чакане и скитане из безмитната зона. Вторият ни полет също мина сравнително добре. Пристигайки в Хелзинки, още на летището се запознахме с нашите две гидки – Инка и Мари, и със студеното време, което щеше да ни съпътвства в следващата седмица. (Под студено време се разбира +5 до -5 градуса, но в сравнение с 25 градуса, които оставихме в София, тук си е направо мноооого студено). Натоварихме се в автобуса, който ни чакаше на летището, в който, за наше щастие, беше много топло (цели 23 градуса). По пътя към Холлола заваля и първия за нас сняг за сезона.
Първата ни спирка беше училище, в което се състоя и welcome вечерта на фестивала, имаща за цел различните групи да се запознаят и всяка да покаже по нещо свое. Още при слизането от автобуса всички бяхме много впечатлени. На пръв поглед по нищо не можехме да кажем, че това беше училище. Повече приличаше на бизнес сграда. Сградата беше модерна, с разчупен дизайн и със собствен паркинг. Отвътре беше чисто, топло, уютно и като цяло много приветливо. По-късно, като влязохме и в салонът, в който щеше и да ни бъде първата изява, отново ахнахме. Салонът повече приличаше на професионална спортна зала – имаше седалки за публика, прибиращи се в стената, баскетболни кошове и футболни врати, спускащи се от тавана, въжета и стена за катерене, халки и фитнес уреди и какво ли още не. В този салон бе и първата ни изява – с балканските тениски, дънките и тежките обувки – Северняшки танц. За награда – бурни аплодисменти. След всички изяви на различните групи и ансамбли, започнахме преговор на научения от нас в България финландски танц, който всички заедно щяхме да играем на финала на утрешното откриване на фестивала. На танцьорите на Балкан се падна честта да играят най-отпред, на първа линия.
Цялото пътуване и посрещане ни бяха изморили подобаващо и бяхме страшно гладни. Качихме се в автобуса и отидохме в Кукку-то. Кукку е културен дом със сцена, а пред сцената – голяма зала, която се използваше за различни неща. В повечето вечери, в залата се нареждаха маси и столове и всички групи и ансамбли вечеряха прясно приготвена храна. След вечеря залата се разчистваше от масите и столовете и се използваше за забави, танци и игри.
Тази вечер имахме само вечеря, която се услади на всички след часовете глад и самолетни снаксове и сандвичи. По-опитните танцьори, които са били тук и преди 10 години се чувстваха съвсем естествено и споделиха, че дори салатата е със същия вкус и дресинг.
След вечерята отново се качихме в автобуса и след кратка спирка до супермаркета за неща от първа необходимост, най накрая стигнахме в „Месила“, където много скоростно, замръзващи навън в снега и награбили по два куфара, се настанихме по бунгалата.
„Месила“ е зимен курорт, в който бяхме настанени за престоя си във Финландия. Настаняването е в малки, романтични бунгала, които направиха голямо впечатление на всички. Бяха много топли, въпреки студа навън и всяко имаше удобства, рядко срещани и в по-скъпите хотели. Сред глезотийките, с които разполагахме, имаше сушилни, котлони, сешоари, кани за правене на гореща вода, кафеварки и др.
След като всички се сгряхме и малко поотпочинахме след целия ден, се събрахме в бунгалото на Милена, за да чуем програмата за утрешния концерт. Не дълго след това започна и масовото разопаковане на костюми и търсене на ютии. В този ден започна и една традиция за това турне. Мишо направи една опознавателна обиколка на курорта, черпейки наред всички с по кисела краставичка, директно от буркана.
28.10.2019 – Ден втори
Днес трябваше да станем за първото си участие в 7:45. По това време във Финландия е тъмно, тъмно става и в 16 ч. За целта всички станаха по-рано, за да имат време да се приготвят и да посетят ресторанта към курорта, където щяхме да закусваме всеки ден. Ресторантът представлява красива жълта сграда, отново добре отоплена и уютна отвътре и с много красива гледка към близкото езеро, едно от 187 888 езера във Финландия.
След закуска се натоварихме в автобуса и потеглихме. Дестинацията отново беше училище. Това училище беше по-малко по размери от вчерашното, но също така добре устроено и поддържано. Програмата беше както следва: Пирински, Лудетина, Куди, Женски шопски, Младост + Чер пипер и Право хоро с публиката. Впоследствие разбрахме, че залата няма озвучаване и ще се наложи да импровизираме, като играем Северняшки вместо Пирински танц. При подреждането за първия танц видяхме, че всъщност публиката ни масово бяха малки дечица – между 6 и 10 годинки. Лудетина бе дебют на Борислава на сцена. Като цяло се справихме много добре. Изненадващо за нас обаче, децата, които на тази възраст се очаква да се разсейват, да си говорят и да чакат да мине времето, всъщност внимателно гледаха концерта, забавляваха се, а някои даже и реагираха с викове на интересни за тях движения.
След концерта се насладихме на обяд заедно с децата в техния стол. Вече беше започнало да ни прави впечатление и друго необичайно за нас нещо – всички дечица ходеха по чорапи из училището. До голяма степен разбрахме всъщност колко чисто се поддържа и как. Това явно беше и масова практика, защото в следващите дни, когато ходихме и в други училища, се наблюдаваше същото. Друго невероятно нещо бе отговорността и организираността на тези деца. Сами си сервираха и отсервираха, държаха се културно, слушаха и уважаваха преподавателите си. Явно в училищната им програма беше заложено повече, отколкото предполагахме. За високото ниво на училищното образование не бихме могли да кажем нищо, но и това, което видяхме е достатъчно, за да изпаднем в дълбок размисъл за ситуацията в нашите училища.
След обяда спряхме за посещение в магазин по път, от който естествено всички презаредиха с промишлено количество кисели краставички за следващите дни, и се върнахме в бунгалата. След 2 часа на почивка, сплитане на коси и пиене на чай, отново потеглихме, този път към театъра „LahdenKaupunginteatteri“, в който щеше да се проведе откриването на фестивала.
Пристигайки в залата, отидохме директно зад кулисите, където щяхме да се преобличаме. Облякохме се бързо с костюмите и направихме генерална репетиция на сцената. Сцената беше голяма и хубава, но тепърва ни предстоеше да видим истинската й красота, когато излезем на нея за началото на фестивала. След репетицията имахме втори обяд в столовата на театъра, където изненадващо, но също имаше прясно приготвена храна. Докато чакахме да мине времето до повторно излизане на сцена, по-голяма част от ансамбъла отидоха на разходка с гидките до близкия мол. Останалите си намериха най-различни занимания. Някои седяха в публиката и гледаха репетициите на танцовите групи, други се учеха да свирят на гъдулка (Мишо сравнително успешно изкара пайдушко хоро), трети се снимаха навън на студа с костюмите – това беше и първата ни среща с професионалния фотограф на фестивала Давид Ботонд, когото впоследствие щяхме да споменаваме често. След известно време започна и репетицията за финала на концерта.
Концертът започна в 18 часа. Публиката вече се беше настанила удобно и не беше оставила свободно място. Светлината беше приглушена, а прожекторите настроени. Вече можеше да се види истинската красота на сцената. Нашият танц (Младост) беше третият в програмата. След като мина, получихме съобщение от залата – „Браво!“ от Милена и дори някой хора си направиха екранни снимки за спомен от тази похвала. Докато чакахме финала на концерта, за който ще трябва да излезем отново на сцена, наблегнахме и на затвърждаването на финландския танц зад кулисите. В крайна сметка на финала се представихме повече от добре!
След концерта отидохме отново да похапваме в Кукку-то и когато всички бяха доволно нахранени, потеглихме обратно към бунгалата и се отдадохме на подготовки за следващия ден. Голяма част от нас отидоха на сауна – голямо удоволствие! След студен и мрачен зимен ден, това е нещото, което ти оправя настроението! Сауната е нещо като свещено място за финландците. Къщите и апартаментите се строят с брой сауни в тях, равен на броя на обитателите, така че всеки да има лична сауна. Сауните в страната са толкова много, че те са повече дори от регистрираните автомобили на територията на Финландия. Е, и ние се насладихме, даже 2 пъти!
29.10.2019 – Ден трети
Денят започна рано, както вчерашният. Бърза закуска в курорта и потеглихме за училището, в което бяхме и след кацането в Хелзинки. Играхме вчерашната програма. Там имаше озвучаване и играхме Пиринския танц за откриване. Това беше и премиерата на танца пред публика. Отново имахме същите впечатления, както от другото училище – децата бяха силно заинтересувани от шоуто пред тях, демонстрираха същата отговорност и организираност и отново много се забавляваха на общите ни танци (Право хоро и Чер пипер). Ранният обяд към 10.30 с тях не ни се размина и този път.
Като следобедно забавление бяхме заведени до музея на ските в Лахти. Разбира се още от далече бяхме силно впечатлени, защото зад него се виждаха 3-те шанци за ски скокове. Всички побързаха да си направят снимки на тях и със тях. След снимките влязохме и в самия музей. Първата ни работа беше да обиколим магазина за сувенири вътре, тъй като той ни се падаше най-близо. Всеки си взе по нещо. След това чак преминахме към същинското разглеждане. Едно от най-впечатляващите неща беше симулаторът за ски скокове. Всички минаха през него, а някои дори се записаха в рекордите за най-дълги скокове. След разглеждането си направихме кратка разходка до шанците. Целта беше да идем и да се качим на тях, но за жалост бяха затворени. След разходката се прибрахме в бунгалата и започнахме подготовка за следващия ден, защото знаехме, че ни предстоят 3 концерта.
Вечерта отидохме на вечеря в Кукко-то, където се организираха песни и танци на народите. Дойде дори дядо Коледа, на когото ние изпяхме „Jinglebells“ под съпровода на гайда и изиграхме право хоро. Той обра овациите на групата, като се включи активно, а и за общата ни снимка с него вдигна Милена на ръце. Всички групи изтанцуваха или пяха по нещо за дядо Коледа, а по-късно вечерта показваха по нещо от своите танци на всички останали. Словенците показваха своята полка. Бабушките от Удмуртия , които вече ни бяха станали приятелки, показваха игри с целувки и разменяне на партньори. Всички танцуваха и се веселиха много. Беше може би най-забавната и интересна вечер за всички танцьори.
30.10. 2019 – Тежкият ден
Днес програмата беше следната – сутрешен концерт в Кукко-то, обеден в камерен състав – Деси , Дети, Мишо, Жоро – в музей и вечерен концерт пред отбрана група хора – важна за нас изява.
На сутрешния концерт публиката отново беше детска и отново гледаха със същия интерес. След концерта имаше фотосесия с фотографа за всеки, който имаше желание се снима. Не пропуснахме ранния обяд за пореден ден, но бързо бяхме вдигнати, за да ходим на разходка с гидките до интересни места със скали и забележителности, докато камерния състав представя ансамбъла.
Вместо на разходка обаче, ни върнаха в Месила. Организацията с разходката не се беше получила и останахме с няколко часа свободно време. Няколко човека отидоха на разходка из лагера и извън него. Това време останалите, особено мъжете, използваха да си поспят, а жените – да се сплетат отново.
След като камерният състав се прибра, слушахме разказа им за обедния концерт в музея – играли са Недоразумение, Лудетина и Северняшки. Имало е много смях на Недоразумение, защото Деси в ролята на момиченцето (която роля й е била дебют) удря истински и силен шамар на Жоро. Успяхме да гледаме и запис на танца, на който ясно се вижда удара.
За вечерния концерт попътувахме малко повече до залата. Представлението беше организирано в две части – Пирински, Недоразумение, Куди и Еркечки в 1-ва част, и Северняшки, Лудетина и Младост във 2-ра. Отново всичко мина спокойно, с изключение на едно леко объркване в Пиринския танц, но пък тази грешка повдигна много настроението на всички танцьори и от там – и на публиката. Изненадващо за нас, Еркечкият танц се е сторил забавен и смешен на публиката. Заслужено си изкарахме бис-а!
Това беше голяма вечер, защото щяхме да изненадаме Милена за юбилейния й рожден ден. Освен това имахме и още един рожденик – Живко, за когото също се готвеше изненада. Събрахме се в бунгалото на Рая, Валери, Роси и Дани, познато още като „бабината къща“, благодарение на Рая и звездната й роля в Недоразумение. Преговорихме плана и подготвихме песента „Хей, поле широко“ – химна на ансамбъла. Отидохме при музикантите да им споделим плана си за изненадата, да отрепетираме поздрава, както и да ги поканим при нас. Докато чакахме да стане 12 часа, жените сложиха червило като „традиция от всички турнета“ (лъжа за пред Живко), за да могат да изпълнят изненадата си за него – разцелуване по бузите след полунощ. Останалите детайли бяха готови преди доста време, още в София. Не толкова тайните поетеси на ансамбъла бяха подготвили страхотен и емоционален поздрав в рима за Милена, който подсказваше за подаръка ни за нея – самолетен билет до мечтана дестинация. Живко получи тениска, която директно трябваше да си вземе от гърба на Деси, както и много целувки от всички жени. Изненадата се получи много добре, успяхме да развълнуваме и двамата рожденици. Забравяйки за студа, поиграхме право хоро пред бунгалото на Милена, а купонът продължи в „бабината къща“.
31.10.2019 Хелоуин и рождените дни
Това беше свободният ни ден, съгласно правилата на ЦИОФФ и денят ни за разходка. Сутринта тръгнахме към Хелзинки с автобуса. Първо направихме туристическа обиколка с автобуса и с разказ от едната гидка. Видяхме големите кораби ледоразбивачи, Президентството, Народното събрание, Олимпийския стадион и още много други забележителности. Направихме спирка на един от парковете им, където се намираше монументът на известния фински композитор – Сибелиус. След като всички си направиха много снимки, продължихме с обиколката с автобуса и стигнахме до централния площад, на който се намираше и внушителната Хелзинкска катедрала. От там разходката ни из Хелзинки продължаваше пеша, а първата ни забележителност беше табелката с името на улицата, на която се намирахме – „Софийска улица“. Не беше нещо, което очаквахме да видим в Хелзинки … Обиколката на града продължихме с разходка и търсене на магазин за сувенири. Докато вървяхме няколко неща правиха впечатление. Едното беше почти никаквия трафик. През цялото време, прекарано в града, нямаше повече от 2 коли, които да чакат на светофар една зад друга. Друго интересно нещо беше чистотата на града. Нямаше никъде едно боклуче, захвърлено на земята. И не само улиците бяха чисти. Въздухът беше чист – нещо, с което много малко градове, да не говорим столици, могат да се похвалят. Температурите са положителни, даже има слънце, но студеният полъх от Балтийско море успя да ни замрази.
Разходката ни мина през няколко магазина за сувенири и през локалния пазар, който представлява и една от забележителностите на града. Следващата ни дестинация беше Успенската катедрала – православна катедрала, строена по времето на цар Александър Освободител. Удивителна и неописуема архитектура, много впечатляваща и отвътре, и отвън. Интересен факт е, че през във вековете финландските земи са били под властта на Шведското кралство и на руските царе. Любопитно е и, че финландци участват и в руско-османската война, в резултат от която се случва Освобождението на България. Финландия обявява своята независимост от Русия на 6 декември 1917 г., малко след Октомврийската революция.
Успяхме да разгледаме центъра на този изключително красив, но не толкова туристически град, след което се скрихме от студа и вятъра в едно топло и уютно кафене.
След разходката отново се качихме на автобуса и потеглихме към шоколадовата фабрика Fazer, където щяхме да видим как се прави шоколад и да ядем на корем. Бяхме предупредени от старите танцьори да не ядем много бонбони в началото на обиколката, защото после ще има и още десерти, но се оказа, че това е нов завод или поне нов тур и всъщност яденето е само на едно място. Видяхме малка част от фабриката, но за обиколката си вътре добихме представа за мащабите на компанията Fazer. На влизане във фабриката бяхме посрещнати от огромен заек, направен от над 3000 шоколадови яйца. Обиколката ни продължи с гледане на няколко видеа за историята на завода и за производството на шоколад, след което направихме кратък занимателен тур. Едно от местата, на които се спряхме в този тур, беше малкия оазис, изграден до входа на фабриката. В него се отглеждаха какаови и бананови дървета. Разбрахме как се добива какао и как от зърна се превръща в шоколади. След тура дойде и моментът, който всички чакахме – преяждане със всички възможни видове бонбони и сладки. След натъпкването се отбихме до магазина във фабриката, от който напазарувахме много шоколади за подаръци за вкъщи.
След това се прибирахме в лагера и празнувахме двата рождени дни в стаята на Стефи, Деси, Дети и Бубето. Пренасяха се маси, пейки, бутилки и буркани с кисели краставички от всички стаи. По-късно отидохме на Хелоуин партито в къщата на гидовете. Бабушките направиха страхотно шоу, последваха ги и мексиканците. Много се забавлявахме отново, но се прибрахме сравнително навреме в стаята, за да продължим купона и да приберем непълнолетните. Гидките по-късно дойдоха при нас и се включиха в партито, дори танцуваха на българската ни музика. Живко им превеждаше текстовете и всички се забавляваха много.
01.11.2019 Петък
В този ден беше последният ни сутрешен концерт в училище. По случай Хелоуин, всички деца бяха облечени в костюми, а цялото училище украсено със светлини, изкуствени паяжини и всевъзможни „страхотии“. Хелоуин не е традиционен празник за финландците, но явно и тук е като при нас – сляпо преследване на чужди традиции. Концертът ни мина добре и отново имахме обяд с децата. По време на този обяд, директорът на училището специално дойде да благодари на състава ни за доброто представяне и сподели, че подобни танци не е виждал. Всички бяхме много поласкани. Интересен факт е, че в това училището беше първият ни концерт във Финландия преди 10 години.
Този следобед отидохме в църквата в Холлола, където щяхме да присъстваме на вечерната служба. Всъщност службата е по случай един от официалните празници на Финландия, на който се чества Вси светии. За да влезем в самата църква, първо трябваше да минем под сградата с камбанарията, а после през пътека, от двете страни на която имаше гробници на знатни средновековни фински фамилии.
По време на службата, от всяка група трябваше по един човек да прочете малка част от житието на Матей. От нас чете Влади. След службата всички групи трябваше да изпеят и по една песен. Ние изпяхме „Хубава си, моя горо“ под съпровода на Добри с акордеона. Всички бяха много впечатлени и от песента на словаците. За жалост обаче не можахме да се насладим на събитието напълно заради бебето на португалците, което не можеше да се успокои и плака през цялото време.
Отново се събрахме в Кукку-то вечерта, ядохме, играхме финландски игри и пяхме любимата финландска песен, която винаги ни превеждаха като „песен за приятелството“. Играхме и танци на различните народи отново. Ние показахме „Чуми, чуми“ и обяснихме, че това не е български, но пък е забавен фестивален танц. Имаше положителна реакция и всички се посмяха.
02.11. 2019 – Финален ден
Това беше денят на закриването на концерта. Имахме по-късно тръгване – чак в 11.10 часа, а концертът започваше в 16 часа. Ние отново бяхме 3-ти по ред и щяхме да играем Северняшки. Отново имахме генерална репетиция почти с пристигането, но този път беше без костюми. След като мина репетицията, отидохме на обяд и започнахме да се подготвяме за следващата фотосесия с фотографа навън. Вече бяхме разбрали, че той е известен колекционер и има огромна колекция от снимки на костюми от различни държави. Държеше да ни направи снимки с костюмите, с които не сме били до сега. Ние имахме предварителна организация за това кой с какъв костюм ще се снимка и бързо се облякохме и стегнахме. Сигурни бяхме, че снимките ще бъдат много хубави, но умряхме от студ по време на фотосесията. За да се справим с този проблем, си направихме обща сгряваща прегръдка (мъжете отвън, жените отвътре), докато фотографът снимаше танцьорите по двойки в различни костюми. Това беше хубав момент, показващ отборния дух на състава да се справяме заедно, дори и с по-дребните предизвикателства.
Концертът започна и скоро след това дойде време и да изиграем нашия Северняшки танц като за последно на това турне. Вече на никого не беше студено, играхме с много емоция и се забавлявахме. Публиката много ни хареса. За финал на концерта, отново всички състави излязоха на сцена и играха финландския танц и пяха на фински песента за приятелството. Всички танцьори се поклониха и изнесоха към изходите на залата, като направиха коридор, през който да мине публиката. Така имахме възможността да изпратим всички гости и да им благодарим, ръкопляскайки, докато те излизат.
Преоблякохме се бързо и отидохме в Кукку-то. Там ни бяха подготвили много хубава вечеря и много интересно представление – руски танци, а след тях и финландски деца с цигулки. Също така имаше и награждаване за участието на всички групи. След което и различните ансамбли си раздавахме подаръци едни на други. Ние връзвахме мартеници, които по-рано бяхме правили. Тук разбрахме и много интересен факт, че всъщност шофьорът на автобуса ни е кметът на град Холлола. Бяхме още веднъж много впечатлени от финландската култура и начин на мислене.
За довиждане всички групи се събраха и пяхме отново финландската песен за приятелството, хванати за ръце и подредени в кръг.
03.11. 2019 Прибирането
Тръгнахме си в 10.30 с автобуса към летището. Сбогувахме се с Инка и Мари, раздадохме подаръци и на тях и чакайки да дойде време да излетим, мислите ни бяха насочени към изминалата седмица и всички емоции.
Вече в София – прегръщахме се, благодарихме си за страхотното изкарване и се разделихме с нетърпение да се видим отново на следващата репетиция. ☺
В заключение – участвахме в един страхотен, изпълнен с емоции и голямо натоварване фестивал. Впечатленията от преди 10 години са непроменени и той остава в нашия топ 3 в класацията на фестивалите ни, заедно с Унгария и Русия. „Танци и песни от Огражден” бе изигран за първи път пред публика, а шестима от нас бяха на първото си турне в чужбина. Запознахме се с културите на останалите представени държави – Португалия, Словакия, Унгария, САЩ/Мексико, Индия, Русия/Удмуртия и Финландия. Ансамбълът взе участие в 9 концерти прояви, от които 6 бяха самостоятелни концерти, както и във всички съпътстващи фестивални дейности. Организаторите ни поканиха отново!
Проектът „Участие на ансамбъл Балкан в Международен фолклорен фестивал във Финландия“ се реализира с финансовата подкрепа на програма „Мобилност“ на Национален фонд „Култура“ .
Още за Финландия и за местата, които видяхме:
https://www.webcafe.bg/id_507650121
https://bg.tripnholidays.com/1242-helsinki-helsingfors-sf-udn-hels-bg
https://money.bg/panorama/zashto-finlandiya-e-nay-dobrata-strana-za-zhivot-v-sveta.html
Стефи и Влади