Всичко започва от софийското летище, където се събираме - пътуващите за Южна Корея, развълнувани от предстоящото турне в Азия. За мен това е първият ми полет със самолет и първото турне с ансамбъла, за което се усеща малко притеснение. Късият полет до Истанбул минава доста бързо, след който следва 9-10 часовия полет до Корея. Късния следобед/привечер пристигаме на летището в Сеул – някои спали в самолети, други успели само да придремят, всички изморени, но чакащи с нетърпение още от първия ден да започнем с разглеждането на столицата. След малко дългичко чакане се качваме в предвиденото за тура ни бусче, което отвътре е много шарено – навсякъде лампички, шарени пердета и какви ли не още шарении – такова нещо не бяхме виждали. Оказа се, че заради късното пристигане няма да можем да разгледаме всичко от предвидения тур и отиваме направо към Seoul Tower Plaza. Качваме се в обсерваторията на високата кула, от която под нас се вижда целия Сеул в пълния му блясък и светлини. Гледката е невероятна и, разбира се, всеки бърза да направи много снимки. Излизайки на тераса до кулата, виждаме отново нощен Сеул и закачени по оградата катинарчета с желания. Вече много уморени и гладни се прибираме към хотела, където оставяме багажа и тръгваме из града, търсейки нещо за хапване. Намираме много вкусна храна на улицата, която за съжаление свършваше бързо и ние се отправиме към съседно ресторантче, където пробвахме местната храна. Нахранени и доволни от деня се прибираме в хотела, очаквайки следващия ни ден в Южна Корея.
28 септември 2017 г. (ден 2)Рано сутринта, затваряме куфарите отново и отпътуваме за ДМЗ (демилитаризираната зона между Южна и Северна Корея). Гидът ни, Ханс, е от военните и ни обяснява за зоната и за враждата между двете Кореи. Стигаме и до темата за жен-шена, по която той също ни разказва за подмладявашите свойства на това растение. Сверяваме си часовниците по корейско време до минутата и се впускаме в ДМЗ. Стигайки на мястото, гледаме кратък филм за Корейската война и минаваме през тунел, някога използван за минаването на войниците в Севверна Корея. Запасени с каски и внимавайки къде стъпваме постепенно минаваме частта от тунела, предвидена за туристи. Качвайки се до края на предвидената зона, почти до самата граница, чуваме пропагандата по високоговорители от двете страни – от едната се чуват революционни песни, а от другата обясняват привилегиите си. Завършваме обиколката с последната спирка на минавалия веднъж влак през границата, разделяща двете Кореи и в музея на жен-шена. ДМЗ е място, което няма никъде другаде по света, и макар да не носи положителни емоции сме щастливи, че го видяхме.
Следобед Бети, нашата екскурзоводка за фестивала на маските, пристига в Сеул за да ни вземе и отпътуваме към Андонг. Андонг е културната столица на Корея – тук фестивалите се нижат един след друг целогодишно, понякога се провеждат едновременно и повече от един фестивали. Градът не е много голям, но има много музеи, а в околностите му има много интересни места за посещение, за които ще разкажа по-нататък. Тук се намира и Андонгския национален университет, специализиран за образование и корейски фолклор.
29 септември 2017 г. (ден 3)Първи ден за опознаване на Андонг, фестивала и корейската култура. Настанени сме в хотел на централната пешеходна улица в града, което ни дава възможност да се разхождаме непрестанно и да правим открития. Срещу хотела си намираме любима сладкарница, няколко магазина с корейска козметика, които проверяваме всеки ден и сладоледаджийница – сладолед от ориз, от сусам, от сладки картофи и т.н. Все странни за нас неща, но пък е интересно да се пробва.
В този ден е откриването. Пристигайки на мястото сме удивени от големината на фестивала – 3 сцени и много надуваеми супер герои. Времето не ни стига да обиколим навсякъде след репетицията за вечерното откриване, но си казваме, че следващия път като се върнем, имащи повечко време ще обиколим и останалата част и ще накупим всички възможни сувенири. Вечерта настъпва бързо и всички участници, развълнувани, сме готови да открием фестивала на маските с част от наш танц на корейска музика. След излизането ни на сцената в небето са пуснати фойерверки. Чувстваме се като на Нова Година, но с много повече светлини и много повече фойерверки. Откриването е съпроводено от много шум и забавление. Мащабът на фестивала е нещото, които виждаме за първи път. Освен чуждите групи, участват над 200 местни групи. Темата на фестивала е взаимствана от 12 традиционни маски от корейския театър, от които до наши дни са достигнали 8. Фестивалът не е само за фолклорни танци, а и за всякакви танци, в които се използват маски или грим. Уморени, но със светещи от емоциите очи, се прибираме към хотела, правейки разбор на видяното. Още един ден е минал от турнето и нямаме търпение да видим какво ни предстои на следващия.
За първи път сме на вечеря в традиционен корейски ресторант – събуваш се на входа, сгъваш се пред ниските маси и се храниш с клечки. На сядане е добре, но като хапнеш и после трябва да станеш.... Голям смях падна.......
30 септември 2017 г. (ден 4)Новият ден започва с приготовления за дневното участие. Усеща се вълнението от второто ни излизане пред корейска публика. Пристигайки на друга – по-малка сцена от предишната, се приготвяме за излизането. Стъпвайки на сцената виждаме група, която носи транспарант с надпис “Welcome Balkan”. С много вълнение от посрещането танците минават почти неусетно и вече сме изиграли предвидената ни програма. След края й членовете на местен клуб (Lion’s club) ни поздравяват с цветя и малък подарък – традиционни техни маски. Никой не очакваше това тяхно действие и бяхме много изненадани и развълнувани от тези събития. Впоследствие ни обясниха, че местни организации всяка година „осиновяват” една от групите и се грижат за нея, включително и финансово по време на фестивала.
Вечерта е наш ред да минем на дефиле, заедно с останалите групи. Всичко наоколо е много цветно и празнично. Минавайки по улиците, хората ни се усмихват, поздравяват ни и искат да се снимат с нас. Има много настроение и всички сме усмихнати до уши и се радваме на махащите хора. Пред голямата сцена всички танцуват – като дискотека на открито е, отново се разхождат с надуваемите кукли, балони, конфети – празник!
След дефилето Радко и Мишо участват в конкурс, облечени като кукери. Децата са заинтригувани от тях, но някои се и плашат заради костюмите. Когато излязоха на сцената и задрънкаха звънците и двамата ни кукери започнаха да викат, публиката като че ли се стресна, но в края на представлението ги опсипа с много аплодисменти.
1 октомври 2017 г. (ден 5)Свободен ден – без участия, но с организиран тур. Отиваме в традиционно корейско селце Hahoe Folk Village, с тесни улички и много къщички, с високи огради и близо една до друга. Минавайки през селцето, което се брои за най-добре запазеното, нещо като Копривщица, се запознаваме с различни местни традиционни занаяти, например гладене с нещо като бухалки, или мелене на ориз. След обиколката на градчето, отиваме на чаена церемония, на която пием чай от хризантема и се наслаждаваме на разказите за тази церемония и гледката наоколо. Посещаваме и Музея на маските, в края на който можем да си нарисуваме и картинка с шаблони. Силно сме разочаровани, че в този музей, в който са събрани маски от цял свят, няма нито една българска.
Следобед Милена и Хриси са на среща с кмета и вечерта посещаваме мол-а в Андонг, в който открихме, че няма нещо специално, но оттам се накупиха много маски и малко козметика заради неверояна промоция.
Тъй като всяка вечер сме в различен ресторант, имаме възможност да пробваме различни ястия от корейската кухня. Противно на всеобщото мнение, не сме във възторг от ястие № 1 – кимчи - ферментирали зеленчуци, основно зеле или кореноплодни, което наподобява българското кисело зеле, но с много добавени подправки, основно лют червен пипер. Пибимпап - нарязани на ивици и леко запържени зеленчуци върху ориз, с яйца на очи, задушени лентички от телешко месо и специален сос, в количество като за супа, също не ни грабна. Най-много ни хареса пулгоги - името му идва от „пул“ (огън) и „коги“ (месо), и представлява тънко нарязано говеждо или свинско месо, приготвено на скара. Разбира се, имахме възможност да пробваме и много още ястия, за които няма да разкажа или поради сложността на името им или това, че не ни харесаха.
2 октомври 2017 г. (ден 6)Малко време преди подготовката за днешното участие. Решаваме да отидем на фестивала и да доразгледаме сергийките, както си обещахме още на откриването. Минавайки през тях, всеки си взимаше сувенирчета. През предишниите дни бяхме видяли, че някои от хората носеха фибички с пиленца на главите си, които ни бяха учудили. Но минавайки през сергийките на фестивала откриваме една, на която се продават точно тези фибички. Първо ги подминаваме, но после размисляме и, разбира се, се връщаме. Къде в България ще видим такова нещо? Решаваме, че ще си вземем от тях – за всеки от групата ни по една и ще ги носим през деня и планувахме да си ги сложим като пристигнем на летището в София.
Закриваме деня с участие, отново на по-малката сцена. Като казвам по-малката сцена, се има предвид амфитеатрална зала, с около 2 хиляди седящи места, която е наполовина пълна на дневните концерти и почти пълна на вечерните. Входът е с билети, а опашката за закупуването им се вие няколко часа преди представленията. Публиката е впечатлена от нашите танци и искат още.
Следващият ден предстои ...
3 октомври 2017 г. (ден 7)Отново участие през деня и вечерно дефиле. То не е като първото, но много се забавлявахме на него. Няколко човека излязоха на малка сценичка с българското знаме и танцуваха. Има много настроение и подкрепа от останалите групи.
Както всяка вечер и тази не мина без типична корейска вечеря. Всяка вечер сме на различно място и опитваме тяхната кухня, която се оказа много вкусна. Тази вечер бяхме в ресторантче, където сами си печем месото на скарата - пулгоги. Малко учудени, но нетърпеливи да пробваме, не усещаме как минава вечерята в разговори и хапване. Дават ни и листа от маруля, които не знаем какво да ги правим освен на салата, но за тях по-късно разбираме как да ги ядем. Приготвянето на храната по този начин е много весело, но не се препоръчва ако си много гладен или ако държиш после да не миришеш на барбекю.
4-5 октомври 2017 г. (дни 8 и 9)На 4-ти имаме 2 участия – веднъж през деня и веднъж вечерта, които ни оставят с много емоции и умора вечерта. Публиката ни приема много радушно на всяко участие, смяната на костюмите сякаш ги изненадва. Ние пък отговорно се представяме всеки път и се стараем да си заслужим аплодисментите и им се радваме искрено. Прави ни впечатление, че сякаш не усещат неравноделните ни ритми, но в момента, в който усетят другите – почват да пляскат в такт и така до края, когато избухват.
Нетърпеливи сме за участието ни и голямата подготовка за него на следващия ден.
На 5-ти е големия ден за „Еркечки танци”– с него участваме в конкурс. За танца сме решили да направим специален грим, който измисляме и изпробваме предната вечер. Отделяме си доста време и всички се подготваме за предстоящото участие – „Деси, може ли да ми помогнеш с очната линия?”, „Всички една след друга да ви залепя миглите и да се оправяме!”, „Тук как е, добре ли е?”. Искаме всичко да е перфектно и да се предствим по най-добрия възможен начин. Вечерта сме на голямата сцена от откриването, която се оказа по-голяма, отколкото я помнехме. Представяме танца ни, който минава много бързо и докато се усетим вече се покланяме пред публиката, която ни приема изключително радушно.
6 октомври 2017 г. (ден 10)След днешното участие се отправяме на обяд към ресторантчето на членовете от Lion’s club. Пристигайки при тях, биваме помолени да си събуем обувките и да седнем на земята – на всяка маса седят хора от групата и членове на клуба. Отново имаше скара, на която си правехме сами месото – на нашата маса домакините ни искаха да направят всичко. Отново листата от маруля биват сложени на масата и ние с учудване и изненада виждаме как членовете на клуба взимат лист, в който слагат вече готовото месо, добавят сосове и го завиват като нашите сърми. Най-сетне разбрали защо са ни дадени тези листа, ние следваме техните инструкции как да си направим „корейските сърми”. Мъжете ни пеят български песни, всички танцуват, има караоке и Бети също пя – Gangnam style. Много забаление и накрая не искахме да си тръгваме.
След обяда посещаваме музея на Андонг, в който всичко е на таблети, няма гидове и всичко е представено чрез игри.
Вечерта отново сме на парад на малката сценичка, след което има парти с всички групи и си разменяме подаръци. Подаряме им мартеници с българското знаме и има разказваме за нашия празник, свързан с тях.
7 октомври 2017 г. (ден 11)Представяне през деня, в което взима участие и нашата гидка Бети. Всъщност името й не е Бети, тя си го е избрала, за да ни спести мъките по реално непроизносимото й от нас име. Тя играе момичето на Куди. Обличаме я в носия, сплитаме я и тя излиза на сцената редом с нас. В края на танца Бети е много развълнувана и усмивката не слиза от лицето й в сравнение със „сценичната треска” и притеснението преди танца.
Посещаваме музея на Конфуцианството, който се намира извън Андонг. Конфуцианството започва да се разпространява тук през 14 век и до днес в Андонг живеят потомците на конфуцианските учени. И в този музей цялата информация е на таблети, но е значително по-голям. Имаше и много игри, в които се включихме и си играхме като малки деца. Посещаваме и още една местна забележителност – най-дългия дървен мост в света – или поне така го представят. Много приятно и романтично място, в което не пропуснахме да се снимаме.
Получаваме и страхотната новина, че кукерите ни се класират за финалния кръг на конкурса – браво на тях!
8 октомври 2017 г. (ден 12)След сутрешното ни участие преобличаме само костюмите и тръгваме към каменния Буда и пагодата, като не пропускаме да си направим много снимки и там, особено на един мост с фенери и традиционен храм.
Вечерта е закриването на фестивала, отново страхатно шоу, фойерверки, музика. Остава време и за последна обиколка и разглеждане на околните сергийки и за последни подаръци. Близо до мястото на фестивала откриваме светещи и пеещи фонтани и оставаме да ги гледаме, възхитени от тях, докато вече не ни извикват да се прибираме.
Същият ден е и рожденият ден на Тишо. Предните дни бяхме открили една невероятна сладкарничка и всяка вечер бяхме пробвали различна тортичка от там. Решаваме да изненадаме Тишо с торта и свещички. Вечерта празнуваме рождения му ден с българска салата, която Бети много хареса и изненадахме Тишо с тортата. Последния ден от турнето е прекаран по страхотен начин.
9 октомври 2017 г. (ден 13)Сутринта ставаме, стягаме багажите и потегляме за столицата. В Сеул посещаваме дворецът със сложното име Гьонбокгунг – най-големият. Разбираме и, че днес е Деня на корейската азбука – официален презник. Разхождайки се, виждаме хора, облечени с традиционни корейски облекла, което малко ни учудва, но бързо се информираме – в дните на национални празници корейците обличат националните си костюми, почитайки и по този начин празника си. Понеже е празник, входът днес е безплатен. Построен през 14 век заедно с обявяването на Сеул за столица, разрушаван и възстановяван многократно, най-големият от петте двореца представлява изумителен комплекс от интересни сгради, езера, места за почивка – прекрасно място. На изхода на двореца виждаме място, на което можеш да се облечеш с национален костюм и да се разхождаш така из града и да се снимаш. Някои от групата се предоблякоха и бяха бяха корейци за няколко часа. Разглеждането на двореца ни отне почти целия следобед, но си заслужаваше.
След огромния дворец и парковете и музеите към него, ни остава малко време за разходка из околностите на града. Уморени, но доволни от турнето, се отправяме към летището и се качваме на полета ни за Истанбул, а след това и на този за вкъщи.
10 октомври 2017 г. (ден 14)След дългия път до дома - 11- часов полет до Истанбул, на който почти всички спим, защото самолета не е пълен и полета до София, пристигаме сутринта на българска земя. Уморени от полетите, взимаме куфарите и вадим фибичките с пиленца от чантите. Слагайки си ги, излизаме с огромни усмивки от летището, където сме посрещнати от близките и приятелите ни.
Нора