Пътепис за Еквадор

Република Еквадор


Практически наръчник от енциклопедия „Балканика“, игривата енциклопедия

 

На испански: República del Ecuador в песните: „Де Екуадор!“
Девиз: Dios, patria y libertad Бог, родина и свобода
Площ 283 560 km² (на 71-во място)
Столица Кито
Най-голям град Гуаякил
Официален език испански
Население (2015 г.) 16,144,000 (на 65-то място)
История
Независимост:

от Испания 24 май 1822 г.

 

от Велика Колумбия 13 май 1830 г.

Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 53 195 млн. (на 96-то място)
Усеща се като истинска бананова република (термин създаден именно заради Еквадор)
Валута Щатски долар (USD)
Други данни
Часова зона (-7 ч. спрямо България)
Телефон
Има три големи мобилни оператора, като ние препоръчваме Кларо. Сим картата струва 5 долара, а 100 минути за разговори и 2 ГБ интернет за месец са още 10 долара.

Еквадор, официално Република Еквадор (буквално Република на Екватора), е демократична република в северозападната част на Южна Америка.
Граничи с Колумбия на север, с Перу на изток и юг и с Тихия океан на запад. Тя е една от двете страни в Южна Америка, заедно с Чили, която не граничи с Бразилия. Републиката включва и Галапагоските острови, които се намират на около 1000 km на изток от континента.
Еквадор се намира от двете страни на Екватора, откъдето произлиза и името ѝ. Столицата на страната е град Кито, а най-големият й град в Гуаякил.

Транспорт

От Европа до Еквадор се стига с директни полети от няколко от западните столици, като Амстердам, например. Полетът е общо 14 часа с кратка почивка за презареждане в на 10-тина километра от екватора в столицата Кито. Когато излетите в посока Гуаякил гледайте през левите прозорци, за да видите вулкана Котопакси на 3800 метра надморска височина. Гледката е истински внушителна!
Що се отнася до придвижването във вътрешността на страната то става посредством осемдесетарски „училищни автобуси“ като по филмите, които я им се отварят прозорците я не. Климатизацията е налична само в луксозните минибуси за по 7 човека, с които се возят предимно туристите до различните забележителности из страната, като гр. Куенка. Автобусите се хващат от градската автогара или т.нар. терминал терестре и са изключително евтини.
Конкретно нашият опит беше доста интересен и изпълнен с изненади. През 14-часовия презокеански полет, широките пространства се превърнаха в своеобразно място за развлечение. Озвучени със сладки приказки, смешки и вълнения за предстоящата екзотична дестинация, “развлекателните кътчета” приличаха и на малки фитнес зали, където, за да се избегнат нежеланите ефекти от дългите полети, всеки по свой начин разтягаше крака, ръце и кръст. След тренировките в самолета, кацайки в Гуаякил не очакваше нищо по-различно нашите “балкански” юнаци. На летището ни посрещнаха организаторите, заедно с групата от Аржентина. Всички бяха много усмихнати и мили, разменихме си прегръдки и целувки, едно наистина топло и гостоприемно посрещане. Взимайки багажа си и потегляйки към хотела, всички куфари трябваше да се качат на един стар, жълт училищен автобус. Момчетата ни запретнаха ръкави и веднага почувстваха еквадорската влага и жега, с които ни предстоеше да свикнем.
Улиците в Гуаякил са денонощно озвучавани от нелогични клаксони на коли. През първите няколко дни си мислехме, че подсвиркват на пешеходците да не пресичат или на съседната кола ей така... После започнаха спекулации, че е заради девойките по тротоарите или пък предлагат да те отведат в “Земния Рай” с много и красиви жени. Накрая, когато приехме, че дори може да е просто музика и ритъм на песен, танц, се оказа нещо скучно и много логично. В града е много развито споделеното пътуване и шофьорите по този начин казват, че предлагат транспорт. Те дори имат “викачи - събирачи” на пътници за конкретни популярни дестинации, квартали и отдалечени части на града.

Гуаякил

Гуаякѝл или Сантяго де Гуаякил (на испански: Guayaquil) е най-големият и най-населеният град в страната. Към днешна дата градът е с население над 4,5 милиона души като това го прави по-голям от столицата Кито. Гуаякил се намира на западния бряг на река Гуаяс, която се влива в Тихия океан. Градът е основно пристанище на Еквадор; важен стопански, културен и промишлен център от международно значение.
Откровено казано, улиците на града не са от най-чистите, почти навсякъде се носи миризма, нещо средно между спарен боклук, канал, готвено, влага и газове на автомобили. Миризма, с която не свикнахме... За сметка на улиците, парковете в града бяха като райско място, оазис в пустинята от мизерия. Малки зелени площи, където всичко е подредено, чисто, приятно и зелено. Впечатление прави и цялостното озеленяване на града, между по-главните булеварди също се наблюдава грижливо поддържана цветна аранжировка и фонтани.
В подножието на стария град се намира едно много посещавана и финансово банкрутираща ни забележителност, а именно голям пазар за сувенири и всевъзможни нещица за спомен на туристите. Пазарът е пълен с цветни пончо-та и шалове, както и одеала от “Алпака”. Също така има богато разнообразие на магнити, ключодържатели и всевъзможни джунджорийки, нужни и ненужни. Богато е разнообразието на кафе и пури от цялата страна, всичко това на фона на много картини с пейзажи от страната, града и природата. Представете си Илиянци или Капалъ-чарши, но те обслужват ниски и мили женички с леко дръпнати очички, а пазарлъка става на испански и развален английски. Трябва да се пазариш за всичко!

Климат

Климатът на града е тропически, екваториален, т.е. има само 2 сезона сух и влажен. Първият е по време на българското лято и есен, а вторият по времето на другите ни два сезона. През влажния период температурите достигат до 35 градуса, но влагата е до 86 % т.е. е изключително влажно. С това обаче се свиква доста бързо и не е нещо, което ще ви притеснява. Въпреки че рядко може да видите слънцето от гъстите облаци, за разлика от други тропически градове, тук не вали толкова често или поне не през деня. А когато вали е по много и за относително кратко.

Природа

Река Гуаяс е огромна и много близо до океана, а мътният й кафяв цвят се дължи на течението й, което се обръща на всеки 12 часа спрямо приливите и отливите. Благодарение на влагата и на топлото време флората навсякъде извън града е наситено зелена, а цветята и дърветата са в най-причудливи, ярки цветове. В Ботаническата градина (около 13 километра на север от центъра, вход 3 долара) има специална къща на орхидеите, но проверете преди това дали са в период на цъфтеж. Има малък зоокът, в който ще може да хванете в ръка истинско неизлюпено яйце на галапагоска костенурка, различни папагали, маймунки и други бозайници. Флората е представена по изключително интересна пътека, по която се движите с гид. Маршрутът лъкатуши между типични за джунглата палми, дървета манго, кактуси. По пътя ще може да опитате сурово кафе и да видите как расте какаото. На връщане може да съчетаете със спирка в парк „Семанес“, където се намира градския стадион, множество тенискортове, площадки и други спортни съоръжения. В случай пък, че не ви е ден за активност може да похапнете в едно от десетината ресторантчета наоколо. Другите два природни парка, които се намират в близост до града са „ “ (който се намира точно срещу летището и е най-лесно достъпен от Гуаякил) и Зоологическата градина „Зууел Пантанал“ (на около 30 километра от центъра, което би ви отнело близо половин час). Първият парк е добър вариант, ако сте само за няколко дена в града и искате да се насладите на най-цветните папагали (може и да си поговорите с тях), най-страшните крокодили, най-заспалите ленивци и други интересни характерни за тази ширина животни. Втората част на парка в с въстановка на колониални имения, а в края може да се насладите на плантации за банани, кафе и какао. Входът за него е свободен, но си носете аутан, тъй като както тук, така и в повечето паркове в Еквадор е пълно с жадни за кръв комари (не прощават). Зоопаркът е леко отдалечен от града, така че си предвидете малко повече време за там. Входът е 6 долара, а обиколката с гид ще ви отнеме около час. Освен всички говорещи папагали там ще видите също различни хищни котки, включително и бенгалски тигър, огромни костенурки, камили, лами, та дори харпии. Отново предупреждаваме да си носите нещо против комарите.

Ориентиране

Самият град Гуаякил е с модерно строителство и малкото интересни колониални сгради се намират в центъра. Най-голямата забележителност е крайбрежната алея Малекон 2000. Тази пешеходна ивица се простира по протежението на реката в продължение на повече от 2 километра от някогашния пазар „Кристалния дворец“ до артистичния квартал Лас Пеняс. По протежението на ивицата са направени множество паркове, места за игра, фонтани, скулптори, а в краят й се намират и големият археологически музей на града МААК и фуудкорт със западен тип заведения, в които може да похапнете вкусен фастфууд ако сте се наситили на местния ориз и паниран банан. Точно до тях е и Ла Перла огромното виенско колело, центърфолд на малкия увеселителен парк и една от емблемите на града. Лас Пеняс е единият от трите хълма, които се виждат от цял Гуаякил и които са превърнати от занемарен стар град в реновирано цветно стълбище от къщи, които сякаш са построени една върху друга. На върха на хълма се намира ел Фаро (градския фар), до който се стига по над 400 номерирани стъпала от археологическия музей. В по-голямата си част градът е строен наново с успоредни и перпендикулярни улици, така че ориентирането в него е изключително лесно. За отправна точка може да ви служи парк „Семинарио“, който се намира в самия център на града. Другото име на това място е парк „Де ласигуанас“ и това не е случайно. В пространството пред градската катедрала има около 300 игуани, които се разхождат на свобода и определено са едно от най-интересните места, където може да видите, пипнете и да си поиграете с тези гущери. Ансамбълчето ни прекара не един ден в парка, играейки с игуаните, галейки и хранейки ги.

Паркове

Освен гореспоменатите паркове в града има и множество малки градинки измежду блоковете (като парк „Сентенарио“, парк „Чили“ и парк „Флорестрал“, където се намира и градския театър „ЕлойАлфаро“), които също си заслужават бърза визита. Причината да ги споменаваме изрично е, че всички до един са изключително кокетни и добре поддържани, както споменахме по-рано едни истински оазиси. А на пейките под дебелите сенки на местната флора може да се насладите на най-причудливи сцени от бита на еквадорците. В случай, че ви е хванала жегата може да си купите вода (агуа-агуа) срещу 1 долар от продавачите по улиците или да се скриете в някоя от големите катедрали. Най-големият религиозен храм се намира точно до парк „Де ласигуанас“ и се нарича Катедрал Метрополитана де Гуаякил. Тук е моментът да обърнем внимание на изключителната набожност на еквадорците. Впечатление може да ви направи, че църквите им са препълнени с богомолци почти през целия ден, а службите им по-скоро напомнят поучителен соул концерт, от колкото скучен прочит на библията.

Храна

Пригответе се да минете на тропическа диета още със слизането от самолета. Еквадор е бананова република (т.е. първият отрасъл по приход в икономиката е износа на банани) и това е доста добре изразено в местното меню. Имайте предвид, че бананът за готвене се нарича „платано“ и няма много общо като вкусови качества с този, който си купувате от магазина в България. Той е зелен, по-голям и по-ръбест отвън, а на вкус напомня нещо като хляб с консистенция на безвкусен картоф. Със сигурност е интересно да се пробва, но имайте предвид, че ще ви го сервират към всяко ястие и под всякаква форма, така че не преяждайте с него още на първия ден.
Съвсем друга е историята обаче с чипса в Еквадор. Разбира се, не говорим за картофения чипс! Чипсът от тънки филийки платано си заслужава ходенето до магазина! Силно го препоръчваме независимо дали ще го намерите като шайби или нарязан на дълго. Изключително вкусен е и тукашният пържен боб – в случая наподобява повече бакла, която често е увита в тънки ленти пържен лук.
Другото много популярно ястие в Еквадор е оризът! Ориз с месо, с боб, със спагети, с риба…оризът е нещо като хляба за българина. А единственото спасение е тубата с кетчуп и/или майонеза. Обичайното меню на еквадореца е относително бедно и не очаквайте да се натъкнете на свински ребра или морски дарове в по-евтините ресторанти. По-интересно става менюто в по-изисканите ресторанти, но очаквайте също за този тип ястия и да платите повече.

Тъй като повечето храна е безвкусна различните сосове, които се предлагат тук също си струват споменаването. Майонеза с лайм, пикантен кетчуп с маракуя или сос чимичури за всякакъв вид месо – сосовете тук са издигнати в своеобразен култ.
И ето, че дойде моментът да споменем най-хубавата храна, която може да намерите на месния пазар – плодовете и зеленчуците. Всичко тук си струва опитване – папая, манго, маракуя, увиля, драконов плод, тамарильо, гуанабана ранджила, гарандиля – всичко тук е толкова прясно и вкусно, че дори няма смисъл да ги споменаваме поименно. Тропическите плодове са събрали всичкото слънце на екватора и са пълни с вкус. Най-много наведнъж може да пробвате, ако си купите една чаша от т.нар. „Ком-и-бебе“ или плодова салата с малки парченца от всички свежи за сезона плодове. Тази напитка се продава на цена от 2 долара заедно с няколко разновидности, като най-популярни са гуанабана и ананас. От големи бидони с черпак, навсякъде по улиците на града ще намерите мили хора, готови да ви напълнят една голяма чаша. Ако не сте яли закуска, с плодовите „компоти“ вървят добре и емпанадите – това са не-големи пирожки пълнени „кон карне“ (с месо) или „кон кезе“ (с кашкавал). Срещу хотелът, в който бяхме настанени имаше няколко пункта за компоти, които още в ранните сутрешни часове свършваха количеството, определено за деня, поради факта, че жадни балкански танцьори притичваха с леген или два за колкото се може повече от плодовия елексир.
Според препоръките в интернет двете знакови ястия за Еквадор са пържените морски свинчета и супа от тестисите на бик, но и двете са по-скоро туристически клопки от колкото истинско ястие, което месните биха яли.

Напитки

Еквадор е страна от Латинска Америка…съответно ромът тук е на особена почит. В страната алкохолът се дели на два вида – местен и вносен. Независимо от вида алкохол чуждият е с 20 долара повече от еквадорския еквивалент (а това, повярвайте, е много). Силно ви препоръчваме да опитате местните варианти – Сан Мигел, Естелар или Абуельо. Просто не си струва да се нахвърляте на кубинските! Масовата еквадорска бира е светла и независимо дали изберете „Клуб“ или „Тодос“ и двата варианта са добри. Технически погледнато не е особено изгодно да наблягате на бирата, тъй като 1 бутилка от 250 мл. е средно над долар в магазина.

Настаняване

Хотелите в Еквадор не са 5 звезди. Казваме това като нарицателно, защото в първия ден те изглежда не покриват и една звезда по западните ни критерии. Имайте предвид обаче, че след две седмици с изненада установяваме, че централната локация и огромната тераса на покрива правят нашия хотел Невада едно от добрите места за отсядане в града. В никакъв случай нямайте големи очаквания! Единственото, за което трябва да внимавате е стаята ви да има климатик и топла вода. Едно от предимствата на нашия хотел беше и възможността да се разпростираме навсякъде и да го превърнем в уютен дом, с простор в коридора за костюмите ни, а терасата “от птичи поглед” да превърнем в парти зала за срещите ни с нашите приятели от Аржентина, където танците и песните не спираха до късни часове.

Куенка и Андите

Куенка е друга вселена! Третият по големина град на Еквадор се намира в центъра на Андите на точно 200 километра от Гуаякил. Препоръчваме ви да се придвижите до него със сухопътен транспорт, а не със самолет, тъй като пътят минава през национален природен парк „Кайас“ и определено си струва всяка една секунда от близо двата часа. Денивелацията е 4,200 метра отвесно нагоре, а пътят се вие над пропасти и сред джунгли. Когато достигнете най-високата точка на пътя – „Мирадор трескрусез“ най-вероятно ще сте достигнали най-високата точка в живота си, тъй като ще се намирате точно на 4,166 метра надморска височина. Тук следва да ви предупредим, че е твърде вероятно да почувствате тежест в гърдите, все едно, че не ви достига въздуха – това съвсем няма да е далеч от истината, тъй като въздухът тук е толкова разреден, че е много възможно да ви хване височинна болест. Не се безпокойте, всичко ще ви мине в момента, в който слезете отново в равнинната част на страната. По пътя ще можете да се наслаждавате и на диви коне и лами, придружени от невероятна растителност, която се променя в зависимост от височината, на която се намирате.
Самият град Куенка се намира на 2,500 метра надморска височина и е разположен точно в сърцето на Андите. Трябва да се приготвите за изключително причудлива смесица между страхотна колониална архитектура, високи палми и още по-високи върхове в далечината. При всички положения Куенка е удивителна и още като пристигнете на централния площад „Калдерон“ ще разберете защо целия град е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Местоположението, архитектурата, хората – всичко тук е автентично и уникално. Излишно е да ви пишем кои музеи и катедрали да посетите. По която и улица да хванете ще останете без дъх от романтични двуетажни постройки и огромни нео-готически катедрали. За да ви дадем пример за мащаба на строителството само ще споменем, че новата „Катедрала де ла имакуладаконсепсион“ (Катедрала на непорочното зачатие), чиито синьо-бели куполи са символ на града, е почти невъзможно да бъдат видени от земята. За тази цел може да се отправите на юг към близките хълмове и ще може да се насладите на прекрасния пейзаж на града отгоре. Друго нещо, с което Куенка се отличава от Гуаякил са местните хора. Повечето от тях са с характерни за инките лица и по-тъмен цвят на кожата. А екзотичните им черти се допълват от националното им облекло, еквивалента на нашите носии, с които по-възрастните жители продължават да се разхождат по улиците.

Подаръци

Със сигурност първото, което ще ви направи впечатление по еквадорските пазари и магазини за сувенири са продуктите от алпака (което е нещо следно между овца и лама, която дава вълна, а не сплав, от която се правят канчета). Дали пончо, одеяло, пуловер, друг вид дреха или просто плюшена играчка, тук правят всичко от алпака и си струва да си донесете нещо в България от така меката вълна.
Другото, което силно препоръчваме са тукашните пури. Най-разпространени са 2 вида – Гуаякилски и Ел Кастелиано. Първите са по-евтини и съответно по-ниско качество. Но определено са оригинален подарък. Към тях може да добавите пакет кафе, какао или пък пържен боб или банан. Със сигурност този, на когото правите подарък ще остане впечатлен от гамата вкусове.
Редовните чаши, магнити, тениски, шотчета, маски, ключодържатели, топки, ризи с характерни шевици, шалове и т.н. въобще и няма да ги споменаваме.

Концертите на ансамбъл “Балкан”

Участията ни бяха доста интересни и нетипични. От първото участие се сблъскахме с някои от най-характерните черти на местните. Едното беше “еквадорската точност” щом става въпрос за време, дори и един час след уговорката, не се брои за закъснение, времето е относително понятие. А лекотата, с която малко хора могат да вдигнат шум като в зала 1 на НДК, беше другата еквадорска черта, която ни зареждаше и наелектрезираше на концертите в комбинация с фен-клуб за снимки и прегръдки с балканските звезди след всяко участие.
В първото си участие се радвахме на красива и голяма зала, с добро озвучаване и климатизация. Залата не беше пълна, но пък публиката бе сърцата и ни завладя още с първото ни излизане. А след това верни фенки с фото апарати и широки усмивки ни чакаха пред съблекалнята за снимки заедно с другите звезди на фестивала – Аржентинските гаучоси. Освен като първи концерт, беше вълнуващ и защото за първи път жените се премениха с най-новия ни северняшки костюм. Цветни, с дълги и магични плитки жените пленихме публиката и приятелите ни от Аржентина с лекота. А мъжете ни блеснаха с бързо влизане и артистично присъствие на Куди.
Всички участия след това ставаха все по-причудливи и нетипични.
Концертът в парка с папагалите и комарите на килограм беше само малка част от нестандартни места за концерт.
Имахме концерти извън града, в по-малки населени селца и градове. Заведоха ни и в градче, в което улиците не са асфалтирани, а участниците трябваше да танцуваме на игрище. На това участие най-впечатляващо беше преобличането в дома на зрителите – докато се пременяхме в костюмите си, любезната домакиня пържеше кюфтенца за семейния обяд. В къщата се усещаше леко неприятна миризма, идваща навярно от външната канализация, примесена с мирис на кюфтета и влажно куче. В същото време заговаряйки домакините установихме, че всъщност са едни от богатите семейства в града, децата са образовани и говорят английски, а голямата дъщеря е с висше образование.
В същото време след концерта станахме свидетели как децата стремглаво се впуснаха боси към реката. За нас бе мръсна и тъмна, а за тях беше раят на забавлението и кефа, гмуркаха се и се хвърляха от високо във водата и прескачаха от един камък на друг. Истинско детство.
Едно от участията ни пък беше в бар, приличащ малко на каубойски, но с множество произведения на изкуството по стените. Съблекалня ни беше част от заведението преградена с огромно прозрачно перде, сцената малка, но уютна, а публиката отново сърцата и вълнуваща.

Предстоят най-запомнящите се концерти.
Представете си строителна площадка, пръст, малък подиум с музикални инструменти, DJ – пулт, наоколо много маси с разнообразна храна, скара и бира. При нареждането на организаторите да се танцува на пръстта, аржентинците разпалено отказаха, разбира се подкрепени и от нас. План Б е подиума с инструментите,пространство безумно малко дори за 4-ма човека. Ние се качихме с целия си блясък, красота и колорит на Шопските литаци и коила. Буквално разтресохме сцената, публиката бе свидетел на земетресение, причинено от балкански ритми и страст. Енергията и емблематичното “Дръж се земьо, Шоп те гази”, заглушиха опитите на организаторите да спрат музиката и да накарат танцьорите да танцуват “по-леко”.
Шокиращо или не, но едно от участията ни беше в гето, танцувахме на открито, на кръстовището между двете главни улици. Освен впечатлени от мястото, публиката остана шокирана и впечатлена от изпълнението на танците ни. Волно или не, “пияните” гости на Засевките и обърканите жени на Еркечки, създадоха истинско настроение и впечатление с актьорска игра и присъствие. Концертът завърши с улични латино-танци и вкусно барбекю с местните жители.
Най-запомнящ се, ще остане последният концерт. Едно е мястото на провеждането му, но емоционалността, която ни донесе, винаги ще ни просълзява. Закриващият концерт беше в Аква Парк, не далече от града.
Концерта беше емоционален за нас и за аржентинските ни приятели, с които много лесно станахме близки. След пречупването на вълнението от първи танц на тази сцена, последният ни танц бе посветен именно на Тях. Мисля, че така емоционално и вдъхновяващо не сме играли от доста време. Изпълнението ни разтуптя нашите сърца, предизвика възгласи в публиката и аржентинците, а като истинска награда дойде и просълзяването на човека, вдъхновил ни да дадем всичко от себе си – Милена. Дълго ще се споменава и говори, че с просълзени очи и гордост тя каза на всички ни “Ето така се танцува”. Като награда дойде и дългоочакваното “пул парти” и игри с аржентинците в басейна.
Страна на противоречивите контрасти!!!
Не е концерт, но не бива да пропускаме и вечерта, в която всеки участник трябваше да представи страната си с традиционна кухня и уроци на типични танци. Това бе и вечерта, когато усетихме Аржентина по-близка и приятелска.
Мъжете ни цял ден готвят и се стремят да придадат на екзотичните продукти български вкус и мирис. Накрая ефектът бе Миш-маш и шопска салата с гумено сирене, които предизвикаха международно облизване на пръсти, а най-вкусно и за аржентинците се оказа топкането с хляб на соса от салатата. След обилното пиршество настана време за танци – успяхме да затрудним приятелите ни с Граовско хоро, но и да ги забавляваме с Чер Пипер. За да се реваншират, обаче аржентинците ни подложиха на множество въртения и грациозни движения от техните танци. Забава и усмивки под открито небе.

Отпътуване на обратно

Вечерта, преди всеки да поеме по своя път и да се върнем към нормалното ежедневие, беше много вълнуваща весела и танцувална. Покривът на еквадорският ни дом отново се превърна в място за приятелска среща на народите J Разменихме си много подаръци, любов и дори сълзи с надежда за повторно виждане някъде по света.
В денят на полета последва суматоха и пренареждане на багажа, размяна на тежко и необемно с по-леки атрибути, но пък обемни. Всеки тича от стая в стая, мери по няколко пъти и пренарежда.
Пристигането на летището поне 3 часа по-рано е задължително! Трябва си време за пренареждане на багажа, в случай, че е с наднормено тегло, а също трябва да се има предвид, че властите извършват доста щателни проверки на чекирания багаж и могат да свалят пътници в зоната за сигурност преди качване в самолета и да последва детайлна проверка на багажа. Част от ансамбълчето имат опит вече и с обясненията относно дамски принадлежности в мъжки куфар. В края на сагата всички се качихме и отпътувахме към дома.
По пътя на обратно минахме през Амстердам. Изкарахме една красива и студена вечер с разходка по каналите на града, снимки по червените фенери и опитване на “забранените плодове”.
А вкъщи, в България на летището, никой не ни очакваше, само студената София и сивите улици. Но ние загрети от екватора и изпълнени с емоции разказваме за топлите страни, за екзотичните светове и новите приятели, които срещнахме.
И разбира се, вече се говори за следващото ни вълнуващо турне.

Енциклопедия „Балканика“ // практически наръчник -Република Еквадор
Над главата работиха: Полина Ботева и Светослав Лалов