15.09.2016 (ден 1-ви)
След спокойно пътуване и благополучно кацане на летището в Малта, излязохме от самолета, играейки хоро заедно с ансамбъл Сивек от Габрово. Със стъпването на малтийска земя ни нападна влажния въздух и жегата. Пътувахме с ферибот до о-в Гозо – единствения транспорт, с който можеш да стигнеш до там. След пристигането ни на острова бяхме настанени в общежитията към института по туризъм (където всичко беше прекрасно, единствено вратите ни създаваха проблем, тъй като се отваряха много трудно и някак си все ги блъскахме…).
16.09.2016 (ден 2-ри)
Първата ни сутрин на острова бяхме посрещнати с вкусна закуска, която не само ни съпровождаше до края на престоя, но и ни стана любима, а именно корнфлейкс с мляко (който нарекохме попарка) и мини кроасанчета (които по необясними причини с всяка следваща закуска ставаха все по-твърди). След закуска ни взе автобус и ни закара на плаж в градчето Марсалфорн. Някои се топнаха в морето доброволно, други като Валери и Гери по принуда, а трети се попекоха на плажа, или опитаха местната бира и храна. Поиграхме волейбол, хапнахме първия си малтийски сладолед (почти толкова вкусен, колкото и италианския), някои дори се сдобиха с тайландски панталонки от Малта.
Прибрахме се в хотела и кой спал, кой не спал трябваше да сме готови и бодри за първия концерт. Предстоеше ни първо дефиле, съпровождано от местния малтийски оркестър, което въпреки скромните си размери предизвика интерес сред малобройната публика. След началото на концерта набързо се насъбраха повече хора. Изиграхме „Северняшки”, „Лудетина” и „Младост”, с който много впечатлихме хореографът на фестивала Джордж и той специално поиска да го играем и на оставащите два концерта. След нашето изпълнение останахме да се насладим и на другата българска група – ансамбъл „Сивек” от Габрово, както и на останалата част от концерта. След това вечеряхме, пяхме, танцувахме и се забавлявахме на площада (на който беше и сцената – пред църква, която беше осветена с цветовете на българското знаме) с една дебютираща, но изключително добра група от острова, които пееха и свиреха едни от най-популярните поп и рок- парчета.
17.09.2016 (ден 3-ти) – ден на София
Денят ни започна, разбира се със закуска (любимата ни), след което следваше конференция, близо до мястото, на което спим. По време на конференцията научихме много и изключително интересни неща за Гозо от местен професор по история. След неговата презентация имахме почивка за кафе, след което чухме и презентация за Св. София и Св. Онуфрий Габровски – патроните на гр. София и гр. Габрово. След конференцията имахме приятен обяд в двора на института, където опитахме традиционната малтийска кухня – малтийско сирене, подправено с най-различни подправки, маслини, пица с аншоа, пица с риба тон и пица с картофи, а за десерт опитахме за първи път плод от кактус. След като обядвахме, ни взеха с автобус за екскурзия заедно със „Сивек”. Посетихме известният „Азурен прозорец” образуван в скалите, на който най-безстрашните от „Балкан” дори се качиха и споделиха за прекрасната гледка (разбира се си направиха и много снимки и селфита). Второто място, което посетихме бе църквата „Та Пину”, която е най-известното място за поклонение в Малта. Легендата за църквата, която научихме по време на конференцията гласи, че през 1883 г. чула гласа на Дева Мария, идващ от стария параклис, последвали много други видения и местните решили да издигнат голям храм на мястото на параклиса в чест на Божията Майка. Накрая посетихме градчето Munxar, където пазарувахме, хапнахме сладолед и се разходихме и се прибрахме да се стягаме за втория концерт.
Дойде време и за втория концерт, на него дебютираха двете ни нови лазарки Анастасия и Светлето, мъжете ни изиграха „Куди”, след това показахме и любимото „Недоразумение” (без да има недоразумение) и завършихме с „Младост”, разбира се. Джордж не беше доволен, че програмата е променена и настоя да играем отново програмата от първия ни концерт. Изгледахме и останалата част от концерта и отидохме на вечеря заедно с ансамбъл „Сивек”. По време на вечерята се забавлявахме много, талантливите мъже на „Балкан” (Мишо, Тишо и Добри) ни попяха заедно с Ванина от „Сивек”, направиха и опит за една поддръжка (почти успешен), изиграхме няколко хорца и се прибрахме.
18.09.2016 (ден 4-ти)
След закуска тръгнахме на организирана от нас екскурзия с лодка около островите Гозо и Комино. Комино е третият по големина остров в състава на Република Малта, като заема площ от едва 3,5 кв. км. и има население от трима души – Мария и двамата й племенника. Тук, въпреки малката площ и малобройното население, се намират две от водещите забележителности в страната – Синята лагуна и кулата от 15-ти век Сейнт Мери, построена в най-високата част на острова. Тъй като капитанът на лодката ни бил в този бизнес от 30 години ни заведе на най-интересните места. След около час в открито море, ето че стигнахме и до първата ни спирка – невероятно красивата Синя лагуна. Разположена мейду островите Комино и Коминито, Синята лагуна представлява плитчина с тюркоазени цветове и песъчливо дъно. Престоят ни на лагуната бе едно невероятно изживяване – някои от нас се престрашихме и скачахме от лодката, други плуваха даже и с пояси, а трети предпочетоха да се попекат на каменистото плажче в близост. След дългото и изморително скачане и плуване в лагуната обядвахме на лодката и отплавахме за следващата спирка. Плавайки, минахме над останките на германски кораб от Втората световна война на дълбочина 22м. След това посетихме и Кристалната лагуна, където видяхме образувани в скалите „прозорци” във формата на Австралия и Южна Америка. Последната ни спирка от Средиземноморската разходка бе близо до скалите на о. Комино, където капитанът ни заведе в една подводна пещера. Мястото, в което се потопихме имаше тунел в скалите, от който се виждаше ярко синя ивица, която изглеждаше близо, а всъщност преплуването бе възможно само с екипировка. След като излезнахме от пещерата някои от нас отново се престрашихме да поскачаме от скалите, а други – поплуваха. След екскурзията се прибрахме, стегнахме си костюмите за предстоящия концерт и починахме.
Ето че дойде и закриването на фестивала. Играхме „Северняшки”, „Лудетина” и „Младост”. Фестивалът завърши с размяна на подаръци между организаторите и ръководителите, и много снимки.
19.09.2016 (ден 5-ти)
Дойде и последния ни ден в Гозо. След закуска ни заведоха в столицата на острова – Виктория, където имахме време за разходка, пазар и разходка в красивата крепост Читаделла (Cittadella). Около една четвърт от 30-хилядното население на острова живее под крепостта. През 16-и век, когато пирати нападали острова и отвеждали населението му в робство, жителите се криели зад дебелите стени на Цитаделата. Част от средновековните къщи са запазени сред крепостните стени, някои от тях превърнати в ресторантчета, а други са музеи. Посетихме и Червения плаж Рамла, който е в топ 50 най-красиви плажове в света. Там по-безстрашните поплуваха с вълните, тъй като флагът бе червен, а останалите хапнахме в близкото заведение. След разходка се прибрахме, за да си стегнем багажа и да се приготвим за последната ни вечеря, а Мишо повярва на мъжете, че трябва да танцуваме още и бързо се облече в тракийския костюм – посмяхме се много. Домакините бяха организирали барбекю на брега на морето (като някои от нас дори късно вечерта не пропуснаха да се изкъпят в морето).
20.09.2016 (ден 6-ти)
Веднага след закуска тръгнахме с автобус, след което с ферибот от Гозо за Валета. Тръгвайки ни заваля и дъжд, но за щастие оставихме лошото време в Гозо и успяхме да се насладим на прекрасно слънце в Малта. След като ни оставиха в столицата Валета имахме време за разходка, естествено пазар и обяд. Посетихме ботаническата градина и „Siege Bell Memorial” (огромна камбана), построена през 1992 г. в чест на хората (които са повече от 7000), загубили живота си по време на Втората световна война. Някои от нас опитаха традиционното заешко и пълнени калмари, други не изневериха на тортите и сладкото, а трети просто се отдадоха на заслужена почивка в парка. Посетихме Оръжейната палата, Военния музей и др. Не пропуснахме да напазаруваме и от летището подаръци и глезотийки. След спокоен полет кацнахме успешно вкъщи, като капитанът поздрави двата ансамбъла. Преди да излезем от летището играхме едно последно хорце с приятелите ни от ансамбъл „Сивек” (успяхме да съберем и публика на летището). Капитанът танцува хорца в клуб и водеше хората насред летището, като специално си поръча „граовско” и „чичовото”. Излизайки през вратите на летището бяхме посрещнати подобаващо от голямото ни семейство „Балкан”, децата ни бяха приготвили плакат, Дети ни бе поглезила с невероятно вкусна домашна питка, а Шефът ни посрещна с усмивка.
П.П. – в София беше 14 градуса….
– това беше първото участие в международен фолклорен фестивал, състоящ се от две български и три малтийски групи…
– за първи път организаторите не поискаха да видят цялата ни програма, а настояваха да играем едни и същи танци…
– за пореден път почувствахме, че по-красива от България – няма!
Автори: Гергана и Анастасия