Ансамбъл „Балкан” София
Нашето пътуване до Мексико през 2022 година (25.10.-08.11.)
Дългото пътуване към Мексико, голямото чакане, краткия път на връщане
Част І Отиваме
И така, решихме, ще ходим в Мексико. Видяли са ни, харесали са ни и тръгваме. 12 човека, 4 костюма – пирински, шопски, добруджански и северняшки. По два куфара на човек и толкова. За обикновени дрехи и обувки мястото е ограничено. Пътуваме 23 часа. И все по светло, и все е вторник, 25-ти октомври. Мъжете точно сега решиха да пускат бради. И точно сега всичко закъснява – полети, автобуси, поляците.... но ние сме въоръжени с търпение, защото очакваме много хубави неща. Във Франкфурт сме на бирички и все още много свежи. Излитането до Мексико се бави с над два часа, но накрая сме на борда на презокеанския самолет. Стоически издържаме почти 12 часовият полет. Пристигаме на летището в Мексико и знаем, че непременно трябва да получим печати в паспортите си, иначе лошо. Получаваме ги. И стъпваме на мексиканска земя. Не знаем какво точно ни очаква (освен организаторът на фестивала Маурицио Солано). Но ще разберем.
Част ІІ Концертна дейност
гр. Тултепек – градът на фойерверките
Участници сме в международния фестивал „Танцувайки със света”, заедно с домакините от Мексико, а също Перу, Боливия, Коста Рика, Полша. Посрещат ни на централния площад домакините и ни разпределят по домовете. Радват се, че сме там и с гордост съобщават, че сме дошли като членове на Европейския съюз. Пристигаме и ни се полагат не повече от три часа сън. Гладим костюмите, мъжете бръснат брадите и потегляме. Още на 26-ти октомври имаме участия, едно преди обяд и едно след обяд. Въпреки полетите и недостатъчния сън не чувстваме умора. Водят ни в училище за ученици от среден и горен курс в гр. Тултепек, където сме настанени. Преобличаме се в библиотеката. Посреща ни голяма зала, пълна с хора. Играем – „Полята” и „Младост“, много аплодисменти. Вечерта е официалното откриване в Културния дом на община Тонанитла. Залата е нова, голяма. Играем пак. Няма умора. Между участията успяваме да хвърлим поглед върху околната обстановка. Прави впечатление ниското строителство, основно едно- и двуетажни постройки. Обясняваме си го с проблемите с водата, които имат по тези места и ниското й налягане. Осъзнаваме какво богатство имаме тук, в България и как неразумно го разхищаваме ежедневно. Там пестят водата по всякакви начини, но в същото време е чисто и доста подредено. Минавайки по улиците, няма нещо, което да направи впечатление като фасади или настилка, освен наличието на множество легнали полицаи, почти през 50-100 метра. Това прави пътуването, особено с автобус, доста бавно. Но зад фасадите бяхме изумени да установим, че всъщност хората живеят в просторни къщи, с много стаи и дворове, добре подредени и поддържани. Посрещнаха си много гостоприемно, е, мъжете по-гостоприемно, разбира се. Кучета в града имаше доста. Мишо намери своя мексикански Марли. Котки, обаче, почти не видяхме.
Гр. Тултепек е известен като градът на фойерверките. Местните жители са около 30-40 хиляди души, но правят впечатление за повече Ежегодно тук се провежда фестивал на фойерверките, като видовете им са най-разнообразни и шумът е голям. Извън времето на фестивала, ежедневно общо-взето, се чуват гърмежи. Тук не се държи особено на тишината, вкл. се провеждат и музикални упражнения по никое време.... кларинет и тромпет в 00.30ч. примерно.
Контейнери за боклук не видяхме никъде. Може би затова почти нямаше мухи и комари. Минаваше един човек с нещо като голям платнен чувал, прикрепен към триколка и срещу някаква такса събира от домовете чувалите с отпадъци.
гр. Екатепек
На следващия ден – 27.10. отново имаме две участия, едното преди обяд, пак в училище – Институт Вартоломей, с хубав парк около него. Отново ни посрещат радушно. Сцената беше доста интересна, направо сериозно клатеща се. Естествено, разлюляхме я на макс с „Песни и танци от Огражден“ и „Младост“. След това правихме много снимки с участниците във фестивала.
След обяд посещаваме гр. Екатепек, където концерта е в културния център. Преобличаме се отново в библиотека. Прави впечатение, че училищата в Мексико, поне тези, които посетихме, разполагат с добре оборудвани библиотеки. Тук беше едно от най-добрите ни участия, поне по наше мнение. Играхме отново днешните танци. Някои междувременно ядоха и скакалци, или щурци, не знам, не се осмелих даже да ги разгледам.
гр. Халтенко
В събота – 29.10. сме в гр. Халтенко. Тук правим приблизително едночасово дефиле по улиците, на фона на яркото слънце, облечени в северняшките носии. Хората ни посрещат с любопитсво, много са въодушевени, снимат се с всички, махат на участниците. Този град малко наподобява махалите от индийските сериали, като е по-цветен и шарен от другите. Представянето ни е при общината на населеното място, като там ни разказват за техния празник на мъртвите (Ден на мъртвите) и обичаят им да правят нещо като олтари със снимка на починалия и няколко нива/стъпала, където разполагат плодове, цветя и свещи (отново направих асоциация с индийските ритуали). Понеже в Мексико основната религия е католицизмът, а католиците имат схващането за наличие на чистилище, където след смъртта на душата се дава „шанс” да се очисти от земните грехове, то и нивата на тази пирамида са направени в съответствие с това схващане. Концертът се открива с изпълнение на местен езически индиански танц, след което една дванадесетгодишна девойка пя „Ла Льорона” (Плачещата жена). Това е песен, много популярна там, в която се разказва за мъката на една майка, изгубила децата си. В същност, основната легенда е, че тази жена губи съпруга си (според някои източници той умира, а според други я изоставя), като тя не може да понесе този факт, полудява и удавя собствените си две деца. След това душата й не може да намери покой и се скита по земята, като търси деца, приличащи на нейните. С тази митична фигура родителите плашат децата си, за да ги е страх да излизат през нощта или да се доближават сами до водни басейни. В самата концертна зала изпълняваме два танца – Северняшкият и „Полята”. Нашите мъже са най-високи и ги гледат като някакви идоли. Искат да се снимат с всички.
Пирамидите на Сан Мартин
В неделя – 30.10. имаме вълнуващо пътуване до пирамидите на Теотиоакан и участие. Кой е строил тези пирамиди май не е много ясно, както и защо. Предполага се, че имат връзка с племена от преди ацтеките, но не е сигурно. Пирамидите са внушителни, две на брой – пирамидата на Слънцето и пирамидата на Луната. Между тях е широк път – булевардът на мъртвите. Естествено, мястото е пълно с кактуси от различни видове. За съжаление нямахме особено много време за да разглеждаме и да се спираме на много места, но разните предмети, дрехи, одеала и джунджурийки, които продаваха местните там бяха интересни. Набързо посетихме и музеят, но не ни направи осдобено впечатление, беше малък. След обяд бяхме на поредното участие в града – при общината на San Marten de las piramides.
Последваха няколко дена почивка от участия, за да се срещнем отново на сцената на училище „Макаренко”, този път с много мънички ученици, които бяха доста впечатлени от всичко, което видяха.
гр. Аколман – градът на Пинята
Следващият град, който посетихме, беше Аколман – на 05.11. Пътувахме доста време за малкото километри разстояние, но задръстванията са големи, както и ... легналите полицаи, не забравяйте. Аколман е град подобен на другите, видяни до момента около столицата Мексико сити, като че ли с по-просторен и зелен център. На трибуната около сцената присъстваха доста официални лица, които любезно поздравиха всички участници. Разбира се, след всяко едно участие получавахме грамота. Аколман е градът, в който е измислена играта Пинята през 1567г. Имат и годишен фестивал през декември, на който бяхме поканени.
И така, дойде времето за закриване на фестивала, на 6-ти ноември. Закриването беше в центъра на гр. Тултепек, на специално построена за целта сцена. Бяхме избрани да закрием фестивала с „Танци и песни от Огражден”. Преди това изиграхме Северняшки танц и събрахме очите на публиката. Накрая имаше много снимки, грамоти, плакети, речи, вечна дружба и т.н. Намерихме нови приятели. И преди абсолютно всяко участие слушахме българският химн. Много е надъхващо.
Част ІІІ Културна програма
Мексико сити
С население 22 млн. жители. Огромен град. Също с невисоко масово строителство. С добре развити пътни артерии, но въпреки тях задръстванията ни бледнеят спрямо тамошните им такива. Инфраструктурата постоянно я развиват. Дори видяхме кабинков лифт като средство на транспорта в града по пътя към площада на Basilica de Guadalupe, където бе нашата дестинация. Около нея се намират не една и две католически църкви. Най-високо разположена е Capilla del Cerrito. Красотата е навсякъде – многоцветни цветя, градини, алеи. По пътя към Главният площад Историческият център на Мексико Сити човек може спокойно да се изгуби в потока от туристи от различни националности. А стигайки площада може да се видят разположени множество кукли „Катрина” в гигантски размери и различни облекла, като в самия център на площада се вее мексиканското знаме – също с подобаващи размери. Район с исторически забележителности, датиращи от времето на ацтеките. Музеят Темпло Майор е бил главният храм на хората от Мексико в тяхната столица Теночтитлан, която сега е Мексико Сити. Недалеч е и Двореца на изящните изкуства, около който преминахме на път към „дома”.
Акапулко
Когато се заговори за Мексико и почивка, първото, което изниква в ума е „Акапулко”. Славата на курорта се носи из Европа, въпреки, че в последствие разбрахме как това далеч не е най-хубавият мексикански курорт според местните. Пътуването беше през нощта, дълго и отегчително, много бавно, малко над 400 км. изминахме за осем часа и половина. Слизайки сутринта от автобуса, след 2300 м. денивелация, ни лъхнаха океанска влага и топлина. В същност, Акапулко е град на океана, с голям автомобилен трафик, един натоварен крайбрежен булевард, от едната страна високи хотели без проблем с водата, а от другата се разстила градът. Нашият хотел беше чист, с доста басейни, палмички, барчета, но от страната на булеварда – шумно. Макар и ненатрапливо, на доста места се забелязваха въоръжени полицаи, камионетки на жандармерията обикалят често по улиците. Температурите – 32-35 ℃. Храната вкусна и разнообразна. Обслужват те на ниво. На плажа – двойка шезлонги и чадър като на Слънчака – 25 лева. Пясъкът по-едър. Във водата почти не може да влезеш, защото е дълбоко, вълните се връщат с голяма тяга и има водовъртежи. Непрекъснато те обикалят продавачи на какво ли не. Има и масажистки, които идват при шезлонгите и те мятат за масаж. Цената е 300 песос, тоест близо 30 лева. Маргаритата, обаче, им беше добра. Но като цяло смятаме, че в България имаме и по-хубави курорти.
Някои от нас бяха на разходка с лодка и укрепваха международните отношения, но какво точно е ставало, не можем да кажем. Други разгледахме мола и околните базари, като си закупихме магнитчета, гривнички и други джундурийки, както и ризи, рокли, тениски. Молът срещу хотела беше много мъничък, три малки кръгчета, на три етажа, които обхождаш с поглед.
На връщане към Тултепек ни заведоха към северното крайбрежие на Тихия океан, тоест на около час път на север от Акапулко. Океанската шир е безкрайна, красиво е, но отново недостъпно за къпане или плуване. Вълни – около два метра, и това били малки вълни според местните. На брега хапнахме океанска риба Pescada (хек) в едно крайбрежно местенце – Restaurante la Barra de Coyuca, Guerrero, а после гледахме местният танцов състав с типичните за населението танци. След това потеглихме и отново пътувахме доста време, като пристигнахме в Тултепек след полунощ.
„Денят на мъртвите”
Мексиканска традиция за почитане на мъртвите и техните души, като този „празник” се провежда на 31-ви октомври. Доста дни преди това се започва с подготовката. Прави впечатление странната смесица между католицизъм и езичество на местна почва. Като някакъв национален символ се явява Катрина, изобразявана като кукла с лилава рокля, на пръв поглед много изящна жена, държаща кръст в дясната си ръка, но вглеждайки се отблизо забелязваш, че това в същност е един скелет и вместо женска глава – череп и става малко страшничко. Самият „ден на мъртвите” е нещо като смесване на Хелоуин и нашата задушница. Хората се маскират и гримират като мъртъвци и се провежда едно дълго шествие из града (в нашия случай Тултепек), като се минава през точно определени улици и посоки, за да се „изведат” душите на правилния път. Повечето хора възприемат това като забавление, а дали душите се впечатляват от тези неща няма как да знаем. Построяват се гореспоменатите олтари (Олфрендас), на които се нареждат любимите плодове на покойника, както и негови снимки и оранжеви турти, наричани Цветя на мъртвите. Приготвя се така наречения хляб на мъртвите, както и специално направен за празника сладкиш – Pan de Muerto. По този начин живите смятат, че отдават почит на мъртвите си роднини, спомнят си за тях и показват, че не са ги забравили. Трябва да отбележим, че това е най-големият религиозен празник в Мексико.
Рожден ден на Милена
В същия ден – 31-ви октомври, нашата ръководителка Милена има рожден ден. Естествено нямаше как да не го отпразнуваме подобаващо. И щом сме на мексиканска земя, значи ще правим мексикански неща за рожден ден. Свириха и пяха мариачи, със зелени костюми и сомбрера, разбира се. Че кога друг път ще видим оригинални мариачи.. Освен това играхме Пинята. Това представлява игра, измислена именно в гр. Аколман, който посетихме след това. В картонена кутия, шарена и украсена с клоунски хартиени конуси, се поставят бонбони и други лакомства. Кутията се връзва на въже и с дървена пръчка участниците се опитват да пробият кутията и бонбоните да се разсипят. Преди да започне да удря участникът се завърта няколко пъти около себе си със затворени очи. Който успее е победител, а после всички папкат бонбонки и лакомства.
Южноамериканска вечер
На 29.10. се проведе вечер на Перу и Боливия. Събрахме се в дома на организатора на събитието Маурицио Солано. Не разгледахме цялата му къща, която повече прилича на имение, но гостната му на първия, партерен етаж беше достатъчна за всички групи. Перу ни приготвиха картофени топчета, като основно – ломо салтало и писко коктейл, а Боливия люта супа с месо – чуньо, с някакви странни зеленчуци, но вкусна и подходяща за след препиване (като нашата шкембе чорба). Имаше уроци по латино танци, на които особено изпъкна Дани.
Европейска/българска вечер
На 4-ти ноември обявиха европейска вечер. Тоест, ние и поляците трябваше да сготвим, нахраним и напоим около 100 човека с нещо типично за страните ни. Поляците бяха решили да споделят с всички от фестивала традиционата супа журек, пироги, хенд мейд цитроновка (водка с лимон) и класически полски бонбони. Какво да готвим ние беше основният въпрос. Имахме предварително меню, но не ни разрешиха да пренесем до Мексико хубавото българско бяло саламурено сиренце. Е, там няма такова. Нито нашето кисело мляко. Въпреки това се решихме (тоест нашият главен готвач Пенчи реши) – ще правим шопска салата, миш-маш и пържени кюфтенца. Ще пием и ракийка. Шопската салата стана с нещо като настърган мек кашкавал отгоре. Изядоха я. Въпреки това. Миш-маша също се получи, макар и не точно като в България. Кюфтенцата си бяха екстра. На чужденците им хареса и ракийката, въпреки, че някои я пиха като шотче и им се насълзиха очите.
Бяхме подредили и всички костюми, който иска да ги облича. Да ви кажа, нашите носии са си най-хубави.
Накрая преподадохме урок по шопска ръченица. За пореден път се убедихме, че неравноделните ритми са трудни за схващане от останалите. Показахме и как се чука чер пипер. Завършихме с „Чуми, чуми”. И така си станахме близки... после купонът продължи в свободен стил.
Част IV Храната
Потегляйки към Мексико, всички бяхме любопитни относно храната там. Бяхме се настроили за всякакви варианти – да ядем само тортили, или пък без месо, или да е твърде люто... очаквахме даже скорпиони, очи в супата, опашки от гущер, печени хлебарки, крака от комари и какво ли още не. В същност, в първите два дена ни изхранваха предимно със сандвичи, или както ни казаха: „Европейска храна”. Подсказахме им, че нямаме нищо против да опитваме от тяхната традиционна кухня, след което домакините смениха менюто и можахме да опитаме от мексиканските гозби. Много разпространено ядене е Чилакилес, което представлява тортила, най-често начупена или нарязана под формата на триъгълници, залята със сос различни видове. Най-често консумираното месо там е пилешкото, като в менюто им фигурират и доста плодове - пъпеш, диня, грозде, помело. Други по-известни ястия са: папас кон чарисио (прилича на мусака), орчата с канела (нещо като мляко с ориз), такос, кесадилас. Лютото го предлагаха отделно, не са прекалявали с него. Хляб почти не се употребява, а и е доста скъп, за разлика от другите хранителни продукти. Пиенето е текила/мескал, естествено, с лимонче/портокал и/или с люто-солена подправка със стрити червеи. Ако не знаеш... е много вкусно... а и да знаеш - пак си заслужава да се опита.
Част V Завръщане
И ето, че дойде моментът, в който всичко свърши и поехме обратният път към дома. Някои бяха радостни, че ще се завърнат вкъщи, други – тъжни. Имаше много сълзи и прегръдки. Имаше и много подаръци, като всеки от нас получи по нещо от домакините си, а нашияг гид Мариана, която беше подслонила Поли, Дани, Боби и Катя, ни подари чашки за шотчета с изрисувано името на всеки.
Първият полет се стори доста по-кратък на повечето. Престоят на летището във Франкфурт ще запомним с това, че свиха текилата на Катя, а така разбрахме и за ютийката на Светльо – взета още при качването ни на самолета в Мексико. Вторият полет не го усетихме. Пристигнахме си, всеки с много емоции и донесъл индивидуалното си усещане за Мексико, у дома.
Изводи за нашите мексиканци:
1 Много топли и гостоприемни хора са
2 Точността не е силната им черта
3 Обичат песните и танците
4 Обичат родината си
Цвети и Жоро