Началото на нашия ансамбъл Балкан е поставено през 1954 г. За съжаление няма подробна информация за дейността през първите 20 години от създаването му. Помним, обаче, ръководителите на състава в първите години на съществуването му – Петър Захариев, Тодор Кючуков, Стефка Момчева, Йордан Янакиев, Милан Стаменов, Първан Стоев, Ангел Димитров. В наследство от тях са ни завещани и се изпълняват и до днес: „Шопска сюита“ на г-жа Маргарита Дикова, която е поставена при ръководството на г-н Йордан Янакиев; от г-н Първан Стоев е останала „Лудетина“ – по хореография на неговата дъщеря Юлия Стоичкова, а от г-н Ангел Димитров – „Край реката“ – танц, изпълняван дълги години с огромно удоволствие от детските ни групи. Незабравими остават срещите и съвместната ни работа с неповторимия Методи Кутев, с Маргарита Дикова, Тодор Карапчански, Анета Ашикова, Снежка Петрова и Христо Иванов (по повод „Еркечки танци“ и „Луди млади“), с Йордан Николов („Мъжки пирински танц“), с нашите преподаватели и приятели Емил Генов, Георги Абрашев, Красимир Петров. Всички тези хора оставяха част от себе си в ансамбъла, учеха ни не просто на няколко стъпки, а на отношение към българския фолклор и танцовото изкуство.
Така танцьор след танцьор, стъпка след стъпка, танц след танц, сцена след сцена… никой не може да изброи колко танцьори са миналите през групите на Балкан, колко концерти са изнесени през годините, колко хора сме зарадвали с изпълненията ни. Неизменен остава стремежът ни да бъдем от най-добрите, да усвояваме тънкостите и да имаме свой стил.
Ние сме ученици, студенти и работещи, мъже и жени, някои са семейни, други – влюбени. Имаме различни интереси, различно образование, различни възможности. Ние сме самодейци, или както е по-модерно да ни наричат – любители. Горди сме, че отделяме време, труд, енергия, емоция, не на последно място и финанси, за да съхраняваме и популяризираме чудото БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР.
Ние обичаме българските народни танци, музиката ни, песните ни и красотата на костюмите ни. Приели сме като своя основна задача да “заразяваме” с тази любов. По пътя, който сме поели, срещаме хора, които с радост и гордост ни помагат.