ПЪТЕПИС ЗА КИТАЙ

ТАНЦУВАЩИ ТУРИСТИ
ДРЪЖ СЕ, КИТАЙ, ТА „БАЛКАН“ ИДЕ

ПРЕДИСТОРИЯ
Всичко започна с едно съобщение във фейсбук за турне в Китай по повод 70 годишнината на ансамбъла.
Наистина ли….върнахме се години назад, когато отново не бяхме активни танцьори и имаше такова предложение…. Казахме си сега е моментът, започваме активни репетиции…. Този път ще се получи….
Започнахме репетиции, създаде се групата „Китай 2024“ и очакването за официалната покана. През март я получихме, билетите бяха налице, а през май се оказа, че има промяна в тяхната организация. До началото на септември преминахме през безброй и различни емоции и нагласи – от шегите „кой лети на 11 септември“ до „ама сигурни ли сме, че искаме да пътуваме“.
Забавен и напрегнат момент се оказа й попълването, подаването и одобрението ни за виза.
След участия в концерти, фестивали, сватби, фотосесии, негодуването че трябва да се репетира до последно, суетенето около багажа (носии, подаръци и красота) стигнахме до основния въпрос:
• Кой ще пише пътепис?
Хиса: Не вдигам ръка, защото има млади с 1-во турне и си знам, че за тях се отнася въпросът, но срещам укорително – въпросителения поглед на Мара, последвал с назидателен въпрос:
„Защо не вдигаш ръка, ние не сме писали?…“ (Мисля си – Защо ти трябваше да се обаждаш… Голям е активатор тая Мара … 😉

НАЧАЛОТО
11.09.2024 Среща в 6.00 сутринта на летището. Предстои ни полет до Виена.
Събираме се пред кафе „Croque monsieur“. Превилигировани сме с отстъпка от напитки и закуски, а някой дори се отдават на удоволствието от пушенето във ВИП салона на летището напълно безплатно.
Придвижваме се към гейта все още сънени и превъзбудени от предстоящото. Правим бърза обща снимка преди отлитането и вече сме в самолета. Полетът е лек и кратък. И ето ни на летището във Виена.
Имаме 5 (пет) часов престои. Разпръсваме се – едни на хапване и бира, други по магазините, трети да играят белот, а четвърти в търсене на най-важното място – Smoking room (шаренко правоъгълниче, на 20 мин разходка от гейта ни).
Предстои ни дълъг полет – 10.45 часа. За щастие самолетът не е пълен и всички имаме възможността да се ширим. Полетът мина неусетно – в сладки приказки, карти, вино, филми и подремване, без турболенции и ексцесии, макар че с наближаването на Шанхай наблюдавахме буря, която заобиколихме.
Някой от нас ги притесняваше дългия полет, като Врабчарски например, тези двамата сгушени един в друг като младоженци си отспаха и нищо не разбраха от него. Зад Дети и Киро имаше семейство китайци, които или спяха или чоплеха семки в несвяст, но и не пропускаха да си слагат маските в почивката.

12.09.2024 ЕХА…, та ние вече сме в Китай!
Кацаме на летище Shanghai Pudong по разписание в 6.00 сутринта (в България 1.00 през нощта). Още в самолета стюардесите ни раздаде листчета, на които трябва да опишем периода, за който ще пребиваваме в Китай и къде. След слизането от самолета се озоваме в пространство с машини, на които трябва да сканираме паспортите си и пръстите си, едва след това може да преминем към лентата с багажа ни. За щастие на всички куфарите бяха на лице, макар малко Райка да ни стресира, че нейния го няма. Нареждаме се на дълга опашка за проверка на паспортите. Преминаваме през място, на което пишеше „За карантинирани“ – измерват ни температурата, веднага след това има обособена стая с две легла и съответното оборудване, ако случайно „светнеш“, че си болен.
Усещаме влагата и топлината, но сякаш сме се акордирали за нея.
Докато чакаме проверката, започна едно настройване на телефоните. Тези с еSim, едно вайкане, че на някои не се активират и обсъждане от къде ще се вземат карти за тези, чиито телефони не поддържат. Преминаваме паспортната проверка (връщат Милена, тъй като се оказа, че не е попълнила правилното талонче) и се запътваме към изхода, където ни очаква нашия гид – преди изхода преминаваме проверка на багажа, които току що бе свален от самолета и проверен преди това, но в последствие свикваме с това (оказа се навсякъде).
Чин – така се казва шанхайския ни гид. Симпатичен, търпелив и усмихнат човек. Професията му бе свободна и поема групи като нас, когато го призоват. Скромен на изказ и не разказва кой знае какво. Основно ни води до мястото, определено по програма, казва ни с какво време разполагаме и се оттегля.

И така потегляме с автобуса към Suzhou – провинция в източен Китай, разположена в южната част на Канале Гранде, между езерото Тай и мегаполиса Шанхай.
Предстои ни два часа път с автобус. По средата на маршрута спираме за освежаване в Yangchenghu Service Area – обслужваща зона на автомагистралата. Зоната притежава исторически чар и ни впечатлява с мастилени картини на водни пейзажи, заоблени арки, мостове и прекрасна градина. Пълно е с всякаква храна – виждаме първите скакалци в клетки, които може да си избереш да ти сготвят. Купуваме първите си подаръци – крем спрямо датата и годината на раждане и правим първите снимки на китайска земя.
Чин ни остави на мястото за настаняване – Suzhou Longhu Shishan Tianjie Phase 5 – 46 етажната сграда, интегрираща офиси, МОЛ и хотела ни – Holiday Inn Express Suzhou New District и ни пожела приятна почивка. Определи ни среща в 19.00 часа за вечеря. Милена ни разпредели по стаи и се разпръскваме за кратка почивка. Още неосъзнати, но изпълнени с любопитство, се разбрахме, че няма да спим и тръгваме на разходка из града. Гидът ни Лалов и неговите съмишленици Светльо и Пенчи предлагат места, които не влизат в основната програма и така в 13.30 тръгваме към местното метро. Излизайки от него се вливаме с шумния поток от автомобили, малки моторетки и нестихващи клаксони, които раздират въздуха.

North Temple Pagoda – това е северната и най-висока будистка пагода 76 м, в стария град Суджоу. Изработена от дърво и тухли, с осмоъгълна основа, на 9 етажа.
За да ни допуснат в нея не трябва да сме разголени. За съжаление не успяваме да се изкачим на върха й и да се насладим на хубава гледка, тъй като е в тази си част.
Правим снимки и тръгваме по малка уличка към Humbel Administrator`s Garden. Движим се бавно, всеки се заглежда по магазинчетата и в храната, която се предлага – като сладък боб в питка. Някои се поизнервиха, тъй като ни се иска да успеем да влезем в градините. Докато се изчакваме имаше време и за биричка. „Разпилени“ стигаме и след кратки преговори, тъй като паспортите ни не са в нас, разходката ни в градините започна.

Humbel Administrator`s Garden или Градината на скромния чиновник (династия Мин) – е най-голямата и известна градина в Суджоу и е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Съдържа множество павилиони и мостове, разположени сред лабиринт от свързани басейни и острови. Градината е в три основни части: източна, централна и западна. Растенията в градината представляват сезоните- божурите – пролетта, лотоса – лятото, османтус – зимата.

Тук се „разделяме“ с част от групата. Някои предпочитат да се приберат по-рано и да се освежат преди вечеря (с такси срещу 10 лв.). Останалата част обикаляме цялата градина. Тръгваме към метрото и сядаме за кратка почивка край Xuanmiao Temple – Храм на мистерията, разположен в центъра на стария град на Суджоу. Не мисля, че обръщаме много внимание на този храм. Вече се усеща умората, а и бързаме за уречения час за вечеря.
От храма се озоваваме на Guanqian Street – 150 годишна улица, известна с уникалната си комбинация от стари и нови атракции, традиционна кухня и елегантен шопинг. Оказва се една от 4-те най-известни улици в Китай. Ние сме се озовали в нейната централна част при Портата – и тук сме изпуснали интересни неща…
Стигаме навреме за срещата в 19.00 и очакваме с любопитство първата ни вечеря.
Прибирайки се посещаваме мола, кой за сладичко, кой за бира и чипс преди завършека на дългия емоционален и изтощителен ден.

13.09.2024 Среща в 9.00 след закуска. Чин и автобуса ни очакват пред хотела.

Master of the Nets Garden – по-малка по размер градина, разделена на източна и западна част, включена като обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Източната част е жилищната зона, а градините са разположени в западната част.
Изпълнени със зеленина, вода и спокойствие. Нестандартно оформени скални образования и… местен фотограф, който се включи към импровизираните ни фотосесии и следваше по петите Ася, Анастасия и Вики.
Разглеждаме магазинчетата в тясната уютна уличка, водеща към градината сдобиваме се с ветрила, шапки с вентилатори, бижута.

Zhouzhuang Ancient Town – номер 1 воден град в Китай и една от 10-те най-добри туристически атракции, с около 1000 години история.
Изчакваме Чин пред информационния център за да ни вземе билетите. Оказа се, че градчето е на около 2 км от него и до там стигаме с бусче. Градчето в новата си част се подготвя за деня на дракона. В езерцето преди стария град има голям дракон от червени фенери. Стигаме до един стъклен тунел, след него пред портата на стария град.
Буквално се изгубваме из шарените улички на китното градче, изпълнено с колоритни магазинчета, предлагащи всякакви азиатски вкусове, облекла, традиционни чайове, керамика, дърворезба и изкуство. Сетивата ни са отворени за всеки детайл.
Първото нещо, което ни впечатли е дама, която рисува върху стъкло, но от вътрешната му страна. Изключително красиво. Нашето „барби“ в този ден Ася дори се пробва да рисува, тъй като жената е изключително усмихната и приветлива. Стигаме до каналите, тесните улички и историята. Разделяме се на групи и се запътваме към лодките и се наслаждаваме на кратка, но отпускаща и изпълнена с прекрасен пейзаж разходка. Нашата група се отдаде на студена бира на стълбите на един от мостовете. Възрастната дама, която ни ги продаде ни изчака да ги изпием и ни донесе торбичка, в която събра кенчетата и ги изхвърли. Тук за първи път видях охранени и „лъскави“ котараци, които са на каишка. Продължавайки по малките улички срещаме Дани, Катя и Рая, които са в традиционни китайски носии и си правят професионални снимки за спомен. Младен е спиран от по-възрастни, които му се радват и искат да се снимат с него. Нашата група разгледа на бърз ход: World famous Double Bridge, Magnifice Main Hall in Shen`s house, Luxurious Main Hall in Zhang`s House Antique Old-style school in Zhang`s House, тъй като времето ни тук „изтичаше“.
Вдъхновената група на Хиса, искащи да хванат в кадър всичко, което пълни очите и душата и прескачайки неусетно от щанд на щанд и от сергия на друга, се оказват извън портите на стария град, но успяват да убедят охраната да ги пусне обратно за да продължи разходката им.
Градчето напомня на Венеция, но тук я няма онази миризма на тиня. В каналите има кофи, които се движат нагоре надолу и пречистват водата.
На тръгване наблюдаваме подготовката на пожарникарите за предстоящия празник.
Събираме се, последни подаръчета и…. Шанхай, здравей!
Пристигаме привечер, хапваме и се настаняваме в хотел Shanghai Pudong Fute Hotel. Разхвърляме набързо багажа, един душ и към метрото и центъра на Шанхай. Пред хотела настъпи малко суматоха, около отговорници, непълнолетни и кой ще се разходи и кой не… И ето ни в центъра на този глобален град, с най-многобройно население в Китай и в света, около 25 милиона.

Улица „Нандзин“ ни впечатли със светлините, оживеността, търговските центрове. Много странно беше как магазините с намаления привличат клиентите си – едни дами говорят бързо и леко дразнещо на микрофон. Улицата е изпълнена с различни националности и стилове на обличане. Част от тукашните младежите се обличат доста ексцентрично – от традиционни осъвременени носии, през хипарски и барби стил до допамин облекло. Спирайки се в различни магазинчета, опитвайки различни чайове, типични техни сладки, купувайки си чаени цигари и сладолед със странен вкус стигаме до The Bund.
The Bund е известна крайбрежна улица на западния бряг на река Huangpu и се смята за символ на Шанхай. Тук чарът на оживения метрополис съчетава вековната история и процъфтяващото бъдеще. Отдаваме се на снимки и на почивка за по бира и нещо за хрупане. Изпускаме последното метро и решаваме да се поразходим още малко. Тръгваме на обратно по главната. Много ме усмихват пешеходните пътеки – когато пресичаш светят в зелено. Изведнъж оживената улица е почти празна от към хора, но изпълнена с полиция. Верига от жълти жилетки по цялата и дължина. В края й виждаме, че е започнало откриването на фестивала в 24 часа – интересно. Ние не сме на него, тъй като не сме официални, а специални гости. Наслаждаваме се на част от участниците и се изненадваме, че китайците на ръкопляскат и ни гледат с учудване, когато ние го правим. Тръгваме с таксита към хотела. Там с цигара в ръка ни очаква Милена. Разменяме няколко думи и се отправяме към леглата.

14.09.2024 В 830 отново на линия. Събрали сме при автобуса, но не тръгваме. Разбирам, че Чин с част от „отбора“ е за сим карти. Тръгваме с час закъснение към:

Shanghai Museum (Dongguan) – посветен на древното китайско изкуство, разположен на Народния площад в квартал Хуанпу. Тук преминаваме през регистрация с паспорти, проверка на чанти и предаване на запалки. Остана ни малко време да обиколим тази огромна сграда. Оставаме впечатлени от експонатите и многобройните посетители – основно китайци.
Хиса, Цвети и Вики молят охранител да ги упъти към калиграфската галерия, но явно не ги е разбрал правилно и ги вкарва гратис през опашката на една от платените галерии. Озовават се в интерактивна зала с прожекция на различни анимирани и озвучени сцени от древния бит. Интересно, но за кратко, поради ограниченото време. В уговорения час сме на мястото за срещата с Чин.

Jade Buddha Temple – Храмът на Нефритения Буда е едно вдъхновяващо място. Чуваме молитвите на монасите, виждаме силната вяра на хората, специалните помещения за рисуване. Храмът е основан през 1882 г. за да бъде храм на две нефритени статуи на Буда. Тайничко си признавам (Мара), че снимах Нефритения Буда, макар че това е забранено. В храма ни правят първата професионална снимка към фестивала, с нас в автобуса е изпратен професионален фотограф.

М50 Creative Space – мястото, на което изпробват търпението и сръчността ни. Посрещат ни усмихнати дами, които ни обясняват как да изработим панерчета с бамбуковия материал пред нас. Най-сръчна сред нас е д-р Праматарова, а най-идейна Дани, която не спази инструкциите, а си направи преплетена панерка. Закупуваме си различни бамбукови творения.
М50 е индустриален арт комплекс, чиито галерии са разположени в изоставени фабрики, използвайки огромното пространство, за да представят ново възникващи и утвърдени съвременни творци.

Hong Shou Fang е историческа сграда, датираща от 1933 г., е била свидетел на почти 1 век промени в Шанхай. След 4 години реновиране сега е културен и търговски център, който съхранява архитектурното наследство и демонстрира местния начин на живот. Тук се отдаваме на бира, сладки и разглеждане на базара с бижута. Докато изчакваме автобуса се радваме на фризирани кученца.

ERA Intersection of Time Acrobatics – присъстваме на зашеметяващо акробатично шоу, което показва енигматичния сблъсък между минало и бъдеще и съчетава акробатика, бойни изкуства, история, култура, музика, традиции, модерни технологии и ефекти.
Прибираме се в хотела, подготвяме костюмите за предстоящото ни участие, но не пропускаме да си побъбрим преди лягане.

15.09.2024 По план днес трябва да ни е първото участие на сцената на Moon Bay и да дефилираме до Sun Palace.
В 8.30 ни е срещата пред автобуса, в 8.20 разбираме, че в този ден се мести 30 минутната ни изява при телевизионната кула Oriental Pearl. Настъпи лека суматоха – взели ли сме си всичко необходимо, изгладени ли са всички костюми. В автобуса започна сплитането на плитки и гримиране. Пристигаме на време пред кулата и виждаме част от участниците във фестивала. Имаме време да изгладим, да се разгреем и да се посветим на снимки. Катето леко се напрегна, защото ги правим на място без добро осветление, но не може без такива емоции.
Изявите започват. Преди нас са австрийците, те свирят, не танцуват. Участието им мина на слънце с облаци и дъжд и почти никаква публика. За нас слънцето изгря. Една усмивка е неотлъчно срещу нас в 30 мин ни изява – тази на българския консул – Владислав Спасов. Представяме Еркечки, Северняшки, Пирински и танц „Младост“. Имаме публика, която ни се радва и иска да се снима с нас. Милена бе доволна. Консулът също изразява възхищението си към нас и ни благодари.
Отправяме се към разглеждане на Перлата на изтока (Oriental Pearl Tower) – телевизионната кула, основна атракция в Пудун. Висока е 468 м, разполага с въртящ се ресторант, площадка за танци, бар, 20 малки салона за караоке, зала за пресконференции, магазини и обзорна площадка.
Изкачваме се на с кръглия асансьор в центъра на кулата на 351 м и пред нас се разкри невероятна 3600 гледка. На 259 м се озовахме в залата „Ходене по прозрачно небе“. Разбирам, че ходя по прозрачен под на тази височина, виждайки бледото лице на Митака. Той преодоля шока и се престраши да си направим незабравими снимки.
Продължаваме към дневен The Bund и след кратък предстои се отправяме към Baijinwan Square за да се запознаем с тънкостите на коприната. Представят ни целия процес от бурканчетата с буби, накиснатите бели топчета във вода, които се поставят на становете и са като тънка паяжина, през опъването на тези тънки бели нишки отново чрез вода и разпъването и наслояването им за получаването на пухкава завивка напр. Разкриват ни ползите от това да спиш на такава възглавница или калъфка (при астма, за младост и т.н.). Разбира се пазаруваме си подобаващо, макар да се притесняваме за наднормен багаж.
Времето вече се е променило, вали и сякаш ни подсказва за наближаващата стихия, каквато не вярваме, че ще има.
Денят не приключи с това – озоваваме се в Древния град – слизайки от автобуса попадаме в беден квартал, различно от всичко до момента, с изоставени на места сгради. Улицата е Fangbang Zhong Road – изпълнена с история и култура, сгушена в центъра на Шанхай. В този дъждовен следобед ни очаква чаена церемония. Дамата, която ни посрещна говори руски и английски и е много сладка. Обясни ни, че чаят е безалкохолна напитка, получена чрез сваряване или запалване на обработени и ферментирали листа от чаен храст. Той е най-консумираната напитка след водата. Шест са основните разновидности на чая – луча (зелен), хунча (червен или този който ние наричаме черен), улунча (черен дракон), хуача (чай с цветчета жасмин), байча (бял) и дзиняча (пресован чай).
След насладата от чаената церемония и купуването на подаръци за останалите членове на ансамбъла стартира обиколката ни из Yuyuan Garden Shopping Mall – място, на което силно се усеща древният дух на града с типичната Китайска архитектура с извити покривни конструкции. Имаме удоволствието да сме тук вечерта и да се насладим на ярките светлини и фенери, осветяващи традиционните старинни къщички, които придават приказно излъчване. На това място има голямо разнообразие от сувенири, коприна, местни продукти, закуски, бижута, картини, антики и е царството на пазарлъка. Напълнили торбите и очите с цветове и пъстрота се отправяме към автобуса.
Денят завърши със сбирка в една от стаите в очакване на тайфуна Бебинка, заради който се промени програмата ни (отпаднаха 2 концерта) и не се разходихме по река Huangpu и не минахме под моста Нанпу.

16.09.2024 В града е обявен черен код – тайфуна „Бебинка“ се очаква да премине през града около 4 сутринта. Някой чуваме в уречения час започващата буря затваряме си прозорците и се отдаваме на сладък сън. От постовете на ранобудните другарчетата и късната разходка виждаме последствията от тайфуна – изпочупени дървета, съборени моторетки, „хвърчащи“ покриви, изпочупени витрини.
Ден за отдих в хотела…. о не…. балканци не могат да стоят просто в стаите и да бездействат…. събираме се в пространството за закуска и се отдаваме на игри – листчета (тип асоциации) и турнири по белот. Към 15 вече ни доскучава. Разпръскваме се и започва обмисляне за разходка, тъй като дъжда вече е намалял, а вятърът утихнал.
В 17.15 си казваме „довиждане“ с Чин, разбира се – не го изпращаме без подарък, и се отправяме на последна обиколка в Шанхай.
Всички потегляме към метрото, но още в хотела се разделяме на две групи едните тръгват към Nanjing Road Pedestrian Street и The Bund, а другите към Shanghai World Expo.
В групата по главната улицата са и Аса, Анастасия и Хиса, които от както стъпваме на шанхайска земя искат да посетят Flair Rooftop бар и в този последен бурен ден го сториха.
Посещават мола, разглеждат набързо, хапват в известната верига за бързо хранене – 5 Guys (много вкусни бургери и картофки) и отпрашват с такси до The Ritz Carlton. Пред асансьора срещат сънародник, който им се радва и им пожела приятно изкарване и ето ги на 58-мия етаж до Flair Rooftop бар. Безкомпромисен лукс. Много стилен и съвременен бар. Поради тайфунът, терасата е затворена, но панорамната гледка към The Bund и заобикалящите я сгради е феноменална. Поръчват си коктейли и се ражда фразата „Шанхай, бейби“ и избухват в смях от удоволствие, че са осъществили желанието си. На тръгване имат проблем с поръчката на такси през приложението Алипей, но успяват да хванат кола, която тъкмо докарва други клиенти. Говорят си с шофьора по пътя. Разказват му откъде са, за участието свързано с фестивала –разбира се през гугъл преводач. Хиса му споделя, че се е научила как да си поръча кока кола на Китайски. Подстрекавана от дружките си му го издекламирва, но шофьора разбира, че иска кока, а не кока кола и се смущава. Момичетата се заливат от смях, но се разбират и той също избухва в смях. Толкова ги харесва тези европейки, че минава по дълъг маршрут, предлага на другия ден да ги закара до гарата, но въпреки всичко им взима цената, за която са се споразумели. Момичетата се прибират в хотела, изпълнени с емоции и незабравими моменти.
Другата група, стигайки до експо центъра, очаквано установяваме, че не работи. Решаваме да обиколим да потърсим WС, така попадаме в International Horticultular Expo, където имаме чувството, че охраната ни се кара, докато ни насочва, крещейки след нас. Отправяме се към The River Mall. Озоваме се пред «летящата чиния» на Mercedes Benz Arena. Наслаждаваме се на светлините при реката и се озоваваме в прекрасен корейски ресторант. Удовлетворени от разходката и храната потегляме към нощен People`s Square. В метрото се срещаме с другата група, позабавлявахме се на кривите огледала в метро станцията, поснимахме се на площада и се прибрахме.
Удивени сме, че няма и помен от нанесените щети от бурята. Китайците са експедитивни, умеят го!

17.09.2024 Посрещаме новия ден във фоайето с багажите, готови да поемем към следващото
вълнуващо участие в град Jiangyin. Разделяме се с Шанхай и се запознаваме с новия ни гид – мистър Ку, който ще бъде с нас в Пекин, както и с нашата организаторка Роза – усмихната, мила, фина дама. Освен с тях двамата в автобуса с нас са и фотограф и представител на медиите.
Потегляме – планът е 3-4 часов път, да обядваме, да се настаним в хотела и да направим репетиция преди концерта. Нищо необичайно и необикновено.

В 11:30 ч. местно време, автобусът спира пред Binjiang Garden Hotel и… Неочаквано слизайки от автобуса сме заслепени от многобройните камери и репортери, които ни очакват. Оказваме се звездите на предстоящия концерт за Празника на средата на есента, свързан с надеждата на хората за щастливо семейно събиране, който се чества ежегодно с вкусна традиционна храна и фолклорни традиции. Обядът ни е в просторна зала, в единия й край мултимедия с наши снимки от изяви, а в другия представители на различни местни медии.
Удостоени сме от главния готвач, който ни представи традиционна китайска супа – Баодзъ, считана за нематериалното културно наследство. Наслаждаваме се на Патица по пекински и традиционния десерт „лунна торта“. Поздрави ни и дамата, отговаряща за хотела, направи си снимки с Милена, готвача и Баодзъ. Камерите следваха всяка наша хапка, искаха коментар относно традиционната супа и снимаха начина, по които я консумирахме.
Hotel Hilton – мястото ни за настаняване – модерен и изчистен стил, лукс и комфорт. Имаме само 15 мин да изгладим костюмите, да се отпуснем и насладим на изисканата обстановка и да се отправим към забележителностите на градчето. Е имаме и време да препречим пътя на робота, които обслужва румсървиза и да се посмеем на обърканата му реакция… балканци.

Jingjiang Wenchuangyran – Културен център за развитието на цивилизацията при р. Яндзъ от древността до новата ера – шест етажен музей с модерни технологии. Медиите разбира се са с нас, проследяват интереса, с които слушаме младата дама, разказваща ни историята. Интересът ни към изписването на буквите – Ку ни показа как се държи писеца. Милена с притеснение даде интервю.
Генерална репетиция – озоваваме се пред сцената. Участниците са изключително дисциплинирани и отговорни към нея, а изпълненията им като пред публика. Всичко е на ниво. Програмата включва приготвяне на Баодзъ от различни участници – наш представител е Пенчи, който го взе присърце, научи и каза няколко думи на китайски и атрактивно надува питки. Справи се отлично. Впечатлени сме от многобройните гримьорни за артистите им и прекрасните им условия. Оставиха човек, които да ни пази багажа. Атмосферата е магична. Представяме Северняшки танц. След концерта останалите артисти не бяха особено комуникативни, но пък местното население ни се радваше от сърце и се снима с нас. Впечатляващ е и факта, че в рамките на около час, докато сме на открит базар и им изпиваме бирата, всичко около сцената е подготвено за прибиране и почистено. Прибираме се в разкошния хотел, където продължаваме вечерта до малките часове (някои).

18.09.2024 Денят, в които се отправяме към Пекин.
В 8.30 с куфарите на рецепция. Докато се събираме, една дама разпознава Хиса от телевизията, по която са ни излъчили и й споделя линк от репортажа. На тръгване от х-л Хилтън, на около 400 м, се заглеждам в зелената площ и установявам, че това не е поредната красива градина, а обработваема площ – един възрастен китаец си поддържаше неговата градинка в този момент.
На гарата се сбогуваме с шофьора на автобуса. Преминаваме през секюрити контрола и Ку ни подреди в колона пред един от чековете и изчезна с паспортите ни за да вземе билетите. Десет минути преди влака да е на перона започват да пускат, като всеки чекира паспорта си. Дойде време за нашия влак, но няма и следа от гида ни. Полицаите настояват да минем. Обясняваме им, че сме група и очакваме водача си. Влакът мина и отмина и в нашите редици настъпи суматоха и разочарование, че няма да сме със скоростния влак. След поредното обяснения една полицайка решава да ни пусне от другата страна на „бариерата“, но в този момент бе скастрена и разбираме какво означава да не нарушаваш правилата. И ето го Ку с пълно спокойствие и усмивка пристига. Качваме се на перона и той ни подрежда пред маркировка номер 14. Оказва се, че това е номера на вагона, а всъщност ние сме в номер 4, но тъй като влакът е с престои 2 мин на гара, преминаваме към местата си в движение. Настаняваме се, влака се движи със скорост от 250 км/ч до 347 км/ч. Единствения момент, в които разбираме за скоростта е при разминаване с друг влак.
След 5 часов път или 1 215 км сме на гарата в Пекин. От 35 градуса и висока влажност, вече сме като на нашите ширина – 25 градуса. Вечеря и настаняване в хотел Beijing Chongqing Hotel*** . Този хотел сякаш е пропит с история и лукс от миналото, но вече леко овехтял. Има страхотна градина в задната си част с много зеленина, беседки и малки фонтанчета с рибки. Бързаме да опознаем нощен Пекин, затова оставяме багажите и поемаме към метрото.
Lama Temple – храм и манастир на училището Гелуг на тибетския будизъм. Тази сграда е един от най-големите тибетски будистки манастири в Китай, но поради късния час, не можем да ú се насладим.
Попадаме на малка тясна търговска уличка, която ни потапя в духа на стария Бейджин. Типична хутонг търговска алея, обсипана със занаятчийски магазинчета, малки барове и традиционни вкусове. Един възрастен мъж, беше точно като от филмите – свободно облекло, бос, побелял с опашка и дълги мустаци. Омаяни от чара и атмосферата на мястото се разделяме на групи, едни по магазините, други на по вино и сладоледени торти, а трети на бар с тераса – коктейли, картофки, бира и наргиле. Истинска нирвана за сетивата след дългия ден преминал в пътуване.
Вечерта за ентусиастите балканци приключва в градинката със златната рибка в хотела с напитки и сладки приказки.

19.09.2024 Великата Китайската стена (ЮНЕСКО) – най-известното и грандиозно съоръжение на древната цивилизация с дължина 6 500 км, което се простира от пустинята Гоби до Източно Китайско море.
8.30, облечени като за по – хладно време, въпреки очертаващия се топъл и слънчев ден, потегляме към Juyongguan Great Wall в очакване на незабравимо преживяване.
Възхитени сме. Живописно и внушително. Тази част от стената е с история над хиляда години. Тази зона образува „кръг“, в които са разположени храмове и древни сгради. Ку ни води до една от сградите, където се изпълняват традиционни танци, държи да ни направи снимки на точно конкретни места и ни дава един част за изкачване, но след преговори с него и Милена, стават 2. Започва изкачването. Всяка стълба, по предстоящите „12 етажа“, са със собствена височина и дълбочина, Мара ги нарече „неравноделни дялове“ – асоциация с причината да сме там и нашето изкуство. Времето се оказа горещо, а слънцето ярко се усмихваше. Поетапно част от отбора отпадаше, но след 15 мин скачане и правене на снимки в подножието на върха, Светльовците, Поли и Мара го покоряват. Неповторимо, с невероятни гледки и задоволство. Кратко време за джунджурийки и връщането на запалки, след поредната проверка и на път към следващата атракция.

Run-Bo Jade Gallery – Нефрит – този рядък камък е по – ценен от златото в Китай. Той е символ на богатство, власт и социално превъзходство. Императорите в Древен Китай вярвали, че могат да комуникират директно с отвъдното, молейки се на перфориран нефритен диск. Счита се, че нефритът е съставка на еликсира на вечния живот, който дарява с безсмъртие.
Тук ни разказват, как да различим истинския от фалшивия камък, наблюдаваме майстор как изработва кръгове с дупки един в друг без да са съединени, като могат да са два, три, четири в зависимост от членовете на семейството – символизира сплотеността му. Има невероятни и различни по размер фигури от нефрит, както и бижута. Цените им са повече от „златни“. Пълним очите и отидохме на обяд.
И … О, изненада… нашите момци ни показват, колко ни ценят, подаряват на всяка мома по една традиционна цветна китайска фигурка.

Summer Palace е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1998 г. Той е бил лятната резиденция на династията Цин. Включва огромен ансамбъл от езера, градини и дворци – Хълма на дълголетието, езерото Кунминг и моста със седемнадесет дупки.
Наслаждаваме се на това прекрасно място и по вода и по суша. Разделяме се на групи в няколко лодки и в продължение на час разглеждаме множеството сгради, минаваме под моста със седемнайсетте дупки и се отдаваме на спокойствието, което внушаваше гладкото езеро, въпреки многобройните посетители. Продължаваме пешеходната си разходка – пред една от стените с малки кръгли прозорчета Ку ни разказва история – дамите с потекло са наблюдавали живота извън портите през тях и не са излизали и че колкото по висок е прага на една порта, толкова по заможно е семейството. Така стигаме до Хълма на дълголетието и разбира се част от нас решаваме да изкатерим поредните многобройни стълби за деня. О каква гледа – естественият пейзаж от хълмове и открити води в комбинация с изкуствените елементи като павилиони, дворци, храмове и мостове впечатляват с естетиката си, а в комбинация със залеза – неповторимо.
Ку ни оставя пред хотели и ни пожелава приятна почивка. Почивка?!? Бърза организация и към метрото. Тръгвайки към алеята покрай реката чуваме музика. Пред площадката на висок блок група дами на различна възраст танцуват, а мъжете в беседки си бърборят и играят на игри.

Озоваваме се на Qianhai Lake – място за разходка с множество магазинчета за сувенири, за сладкиши и заведения – Sunny Beach на Beijing. От всеки бар, с широко отворени прозорци, се чува различна по стилове музика. Място изпълнено със светлини и купон. Разбира се разделихме се на групи – нашата се озова в бар с изпълнения на класическа китара. Отпускащо и приятно за края на дългия ден.
На прибиране към хотела, на основния булевард, отсечка от 300-400 м беше силно осветена, куп машини – познайте – ремонт, на сутринта нямаше и помен, че е имало такъв. Като нашите тук….

20.09.2024 В 8.30 на път към Пурпурен забранен град – представлява многопластов град, чиито строеж е започнал по времето на третия император на династията Мин и е бил забранен за външни лица и всеки нарушител е наказван със смърт.
В 10.30 сме на Площад Тиенанмън (Вратата на небесното спокойствие) – един от най-големите в света, чието строителството започва по времето на династията Мин и е окончателно завършен по време на династията Чин. Той е символ на китайската нация и нейната душевност.
Имаме големи очаквания за този ден, но сутринта ни посрещна със студено, мрачно и дъждовно време. На площада вятърът и дъждът бяха пронизващи и вледеняващи. Спираме да „понапудрим носовете“, някой си купуват „дъждобрани за обувки“ и се отправяме към входа на Забранения град, подредени за проверка и.. изненада. Ку се оказва без билет. Излизаме. Той няма да влиза с нас. Редим се отново на опашката и започва чакането под дъжда за гид. Няма такъв и слава богу. Да си призная не съм разглеждала такова огромно и внушително пространство по – бързо в живота си.
Спираме до една от портите на The Palace Museum за сгряваща напитка с намигване и срещу нас се задава армия от мъже само по камуфлажни дъждобрани и джапанки. Тайна снимка, тези от нас които са забелязани, че ги снимат, са остро нахокани от командира. Преди финала попадаме в прекрасна градина и почти утихнало време. Вече сме толкова мокри, че ни е все едно, но нямаме търпения да се качим в автобуса. Е да, ама не. Ку ни посреща и ни казва, че отиваме към ресторанта пеша. В този стилен ресторант пихме топла бира. Да, да, правилно прочетохте – топла.

Озоваме се на националния стадион, но не за да го разгледаме, а за да присъстваме на чаена церемония в Пекин. Малко уморени в ден 9 от преживяването Китай, приемаме с неохота този факт, но се оказа забавно и различно. На тази церемония разбрахме, че пиенето на чай с мляко не е тръгнало от Англия, а от Китай или по точно от монголците.
Закупуваме си чайове и страхотни чаши от които при затопляне изскачат дракон и феникс.
Време е за рикши. И къде ни отвеждат те – на шумната и изпълнена от светлини, улица, която посетихме предната вечер. През деня усещането е коренно различно. Тишина, спокойствие и уединение. Но с Хиса това е невъзможно. Явно в изпития чай е имало билки на щастието. Крещи превъзбудена, иска да сме първи, смее се, обяснява, че ще направим най-добрия пътепис. Разходката с рикши, макар и кратка, за всички бе изпълнена със смях и забавление. Имаме на разположение 45 мин да се разходим из улица, наречена „Димяща лула“. Изпълнена с безброй магазинчета за всякакви сувенири. На нея с Дети си пускаме картички до България, а Милена избра подарък за шефа.
Вървейки по речния бряг към автобуса, минаваме под светещия дракон, който е по протежението на цялата улица. Чакаме около 30 мин рейса ни на един булевард. Нагледахме се на малки стари триколки, предлагащи превоз, на девойки в национални одежди, чийто шофьори спират на средата на булеварда, за да ги качат без да чуем клаксон или ругатня.
Вечерята ни е в Монголски ресторант и приключи с танци и следната реплика: „Младене, дисциплинирай се“, след като той обясни как иска да си купи джинче.
Вечерта приключи в суетене около наднормения ни багаж и последно събиране в една от стаите.

21.09.2024 Ден последен от приключението Китай
Запазваме една стая, в която оставяме само ръчния си багаж за да може да се освежим преди полета, натоварваме големия в автобуса и тръгваме към зоологическата градина.
Beijing Zoo – историята на zoo градината е много интересна. Първоначално на територията й се е помещавало императорско имение и това я превръща в най-стария зоопарк в Китай. Зоопаркът е център за зоологически изследвания, изучава и развъжда редки животни от различни континенти. Това огромно пространство съчетава класическите китайски градини с цветни лехи сред естествена природа, ливади, малки потоци реки, басейни с лотоси и хълмове, осеяни с павилиони и исторически сгради. Разходката ни из това прекрасно място стартира леко напрегнато, но завърши изключително приятно. Бутаме се сред тълпата, за да зърнем пандите, „състезаваме се“ в магазина за панди да си накупим сувенири. Виждаме златната маймуна, но за жалост пропускаме гушкането на малките панди и аквариума. Времето бе слънчево и приятно, но ни е леко хаотично и вече сме поуморени.
След парка се озоваваме в Музея за перли. Дамата ни посреща с усмивка и комплимент относно височината ни и дългите ни крака и колко е важно да поддържаме младежкия си вид, колко са разпространени бижутата им, дори и в английското кралското семейство. Показа ни как да различаваме истинските перли, чрез втриване и колко подмладяващи са създадените козметични продукти. Бижутата са красиви, но дори и на промоция – скъпички.
Тук си вземаме и довиждане с организаторката ни Розичка – подаряваме й кукер, ароматна българска роза й и благодарим за отношението. С нея е и семейството й. Оказа се, че синът ú събира валути от цял свят – подаряваме му едни 10 лв., а той страшно притеснен, благодари с половин уста и „избяга“.

Beijing Olympic Park – построен за олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Той съдържа 10 олимпийски обекта, 7 несъстезателни и горски парк. Националният стадион „Птичето гнездо“ – пред които танцуваме блокчето на северняшки и Центъра за водни спортове „Водния куб“ са се превърнали в забележителности и представителни произведения в историята на архитектурата в Пекин. Ку ни разказа за линия на олимпийския парк, построен в съответстви ес Фън шуй – бъдещето от ляво, а живота от дясно.

Пагодата Ling Long – многофункционална студийна кула в олимпийското градче е впечатляваща. Представлява тристранна кула, съдържаща 6 заемащи капсули с отворено пространство между тях, като на последната са олимпийските кръгове. За жалост занемарена и без конкретно приложение към момента. Приключваме с разходката и маймунските снимки и потегляме към последната забележителност.

Temple of Heaven – Храмът на Небето е комплекс от императорски религиозни сгради с над 700 годишна история. Небето и Земята са сакрални начала, към които древните китайци се отнасяли с особена почит. Вярва се, че императорът е син на Небето и властта му е дадена от него. Изумени сме от мащабите на лазурната фасада. Интересна е и символиката на формите – кръгли в северната си част, за да символизират Небето, и квадратни в южната си част, за да олицетворят Земята. И тук времето ни е ограничено и точно преди да затворят се отправяме към хотела.
Бързо освежаване, в наетата стая, вечеря от Mc Donalds на крак във фоайето на хотела и потегляме към летището.
Разделяме се с Ку на летището. Огромно и модерно пространство, но с задължителен китайски дух изразен във визията на заведенията, растителността и склуптурите.
Чекираме се, олекна ни, че наднормения ни багаж мина и се разделяме на пушачи и непушачи. Вторите потегляме към гейта. Следвайки табелите се озоваваме пред перон на влак, който ни откара до финалната проверка в Китай. Първа стъпка изхвърляне на водите. Втора преминаване на багажа през машините, трета „нежното опипване“ от страна на служителите. Строги правила и голямо ровене. Хиса е отведена на специално място, заради мини дезинфектант, снимана в едната ръка с него и в другата с паспорта, други проверявани заради запалки, зарядни за телефони (има специални изисквания за тях) и така стигаме до гейта. Бира, картофки, магазини преди затваряне и полет. Този път самолета е пълен, а температурата вледеняваща, храната кофти, но благополучно стигаме до Мюнхен и след това на родна земя.

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

Малък процент от населението говори английски език. Или поне ние оставаме с това впечатление. Въпреки всичко, чрез преводачите в телефона ви, може да се разберете за всичко, дори и жестономично. На места ползват и гласови преводачи, които са на различни езици.

СИМ КАРТИ

За телефони притежаващи E Sim е лесно – Holafly и имаш безпроблемен интернет достъп до всички социални мрежи.
За телефони без наличен E Sim се закупува карта още от самото летище.
Необходим ви е VPN, за да имате достъп до използваните от нас приложения, като viber, facebook, Instagram и пр. Платеният и прехвален express VPN, с който се бяхме сдобили още в България, не проработи. Приложението връща парите при отправена рекламация. Безпроблемно там работеше приложението Leaf VPN, което е безплатно!
WeChat e приложението за комуникация вместо viber, messenger.

ПЛАЩАНЕ

Почти навсякъде се плаща с карта. Необходимо е да имате тяхното приложение Alipay за улеснение. Можете да плащате и през WeChat.

МЕТРОТО

Обозначено с табели, дигитално и с множество камери и задължителни проверки на чанти преди влизането в станцията. Обезопасено с стъклени прегради и плъзгащи се врати при спирането на влака. Билетите се закупуват от машини, а цената на билета зависи от разстоянието, което ще се измине. Можете да платите с дебитна карта, wechat, alipay или в брой.
В Шанхай е ново и цветно – седалките бяха с цвета на линията – напр. розова линия – розови седалки и жълта за инвалиди и майки с деца, за разлика от Пекин, където и станциите и влакчетата са стари.
Можеш да си избереш да се качиш във вагони с по – висока или по – ниска температура.

ХРАНАТА И РЕСТОРАНТИТЕ

В Шанхай ресторантите бяха като за фестивал – средна хубост. Храната бе еднообразна – винаги ориз, пиле в сладко кисел сос, супи, варени зеленчуци и нещо допълнително.

В Пекин посетихме добри ресторанти с по-разнообразна храна, включващи морски дарове и риби, тофу, патица по пекински.

Типичното за ресторантите е, че имат една голяма зала и няколко малки за уединение. Също така имат стаи за игра след вечеря.

Не предлагат пресни зеленчуци, а само варени и в по голямата си част леко лютиви.

В Jiangyin Розичка ни показва стъпките за хапване на Патица по Пекински – увиване на месото в тънки оризови кори и топване в сос. Много е вкусна! Не мога да кажа същото за супата Баодзъ – представлява варени на пара питки – кнедли, пълни с бульон от рибешки дреболии.

Опитахме от всичко. Сетивата ни се докоснаха да вкусове, които и не сме предполагали, че можем да усетим. Очаровани и разочаровани сме, но най- вече доволни.

Десертите им са основно от плодове. Тестените и шоколадовите нямат нищо общо с вкуса на нашите. Не са наситени на сладост и са по- скоро гумени и странни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Китай е необятна земя. Изпълнена с култура и новости. Свят, в които са си самодостатъчни и това ги прави колкото затворени, толкова и отворени към други нации.
Дисциплина, изключително чисто и невероятно поддържани градини и инфраструктура.

Китай може да предложи много.
Пожелавам на всеки да посети и опознае този свят поне веднъж.

Мара и Хиса

🙂