„Панамски ритми: Душите, които танцуват“
Ден 1
Студен януарски делник 31 януари 2025г. Последен ден от месеца, но начало на ново приключение за мен и ансамбъла.
Къде отиваме ли?
Отиваме в Панама. Да Панама от – 2 градуса студ на +35 слънчево време, влажно и чат пат дъждовно.
9:31ч
Терминал 2 – Летище София, току що се качи и последният пасажер.И boarding-а приключи. След отегчителното, но също така много важно изложение по безопасността на полета от милите стюардеси.
Коланът е закопчан, пак съм до прозореца, което е хубаво, тъй като ще мога да снимам, макар гъстата мъгла увила в себе си цялото летище.
Всички останали са около мен ,кои по 2ки, кои по 3ки, заредени с настроение и вълнение по предстоящото пътуване.
9:45ч.
– Самолетът набира скорост и излитаме. Ще си пишем в Истанбул.Там се прекачваме. И дано да успеем, тъй като имаме малко време да го направим.
13:50ч
Успяхме да се доберем до втория полет. Качихме се бординга приключи и всички сме си по местата.
Очакват ни близо 13 часа Полет до Панама Сити
По някое време на средата на полета :
Някои спинкат, други пийват, трети ръчкат по игрите -шарении от дейности.
Пътуваме през деня, но прозорците по протокол са затъмнени.
Сякаш е нощ, но не баш. В София е петък вечер, В Панама едва обяд. Остават ни близо 6 часа от полета. Шарените дейности продължават.
19:25ч.Панамско време.
Кацнахме малко твърдо, но успешно.
Още веднага от вентилацията се усеща топлия въздух, и както каза Капитана на самолета малко по-рано ,навън е 30 градуса, събличайте се .
21:23ч – Видиш ли ние посрещнахме посрещача, че момчето уж мениджър на доброволците, беше решило просто да си се подпира,и да си гледа в телефона.Заговаряйки го, тъй като беше с фестивална тениска разбрахме, че той трябва да ни посрещне .
Половин час по късно се натоварихме в автобус и тръгнахме към хотела :).
Хотелът – Еквадорски тип, малък и почти толкова мизерен, но ние сме виждали 2 и 200.
Като казах малък стаите биха всичко друго ,но не и малки, бяха адски малки.
2 спални легла за 4ма души с 4 големи и 4 малки куфара, голям купон.
А още по голям купон стана след вечеря когато ни дадоха програмата в която се оказа, че сме включени в друг фестивал където участията започват от следващия ден още ( а ние си мислехме, че една седмица ще сме само туристи, но уви). Латинска Америка напомни за себе си и за своята организираност. Но пак да кажа, че сме видели 2 и 200 и както се разбира, ,,сядането да пием по едно‘‘ беше обогатено с гладене, оправяне на костюми, бръснене и всички предстартови концертни процедури.
Абе голям кеф.
7:05ч. Ден 2
Добро утро, и все пак се събуждаме в добро настроение, макар и снощната изненада , която ни спретнаха организаторите.
Имаме още час до закуска и около 9:00ч. по график (който в латинска Америка е много Маняна), та може до 10:00ч. да тръгнем.
Чух, че ще ходим на пикник и на Панамският канал +още нещо ама по – късно ще ви разправям.
10:40ч.
Е Панамския канал малко встрани остана, поразходихме се на един от островите т.нар направени след строежа на канала. Пихме по бира на Марината и отидохме на Мол.
В Мол-а имахме 1 час за разходка, всички се сдобихме със Панамски сим карти и вече сме активни инфлуенсъри 🙂
Стана време за обяд. Отидохме в парка където взехме участиe в концерт по случай китайската нова година. Това ни беше и първото участие. Танцувахме новосъздаденият Пирински блок – част от мъжки Пирински танц и Танци и Песни от Огражден.
Равносметката е ,че почти всички имат да черпят :). Но като за първо участие се представихме задоволително.
По късно вечерта на друга локация ще покажем на Панамската публика и емблемата на ансамбъла, а именно танцът Младост надяваме се след него Милена, да Черпи :).
22:15ч. Е останахме си с надеждите, щото се намериха други почерпушки. Танцувахме в НаСионалния Театър На Панама
Когато застанах пред Театро Насионал де Панама, сякаш времето се разтвори — неокласическата фасада, позлатените орнаменти и легендите за откриването му през 1908 г. оживяха пред очите ми като сцена от стар филм. Вътре, под разкошния таван, изрисуван от Роберто Луис (панамски художник-маестро), почувствах онзи трепет, който само места, пропити с история и изкуство, могат да оставят в сърцето, уникален театър. Бяхме 11ти номер, имаше и много панамски групи, които с красиви, костюми и танци, дообогатиха вечерният концерт. Залата беше пълна, а концерта се оказа благотворителен за набиране средства за поддръжка на театъра. Театъра се намира в стария град – Casco Antigua малко на баир, стари калдаръмени улички, малки, но за сметка на това красиви и старинни сгради. Утре ще имаме организирана разходка, надяваме се да имаме достатъчно време да обиколим всичко и да направим хубави снимки. И така приключи 1вият концертен ден, 2ри от нашето Панамска приключения. За утре стягаме цялата програма 🙂 много от нас вече са поизморени, и искаме да поспим, хубавото е че ще тръгнем чак в 11:00ч., или поне така пише в графика.
Ден 3
7:45ч. – Добро утро от стая 406 ,, Дядовата Ръкавичка“, нека гладенето да започне сега. Че жените има и да се сплитат, а време няма.
8:20ч. – Днес тръгваме в 11:00ч. по график и решихме да си направим една бърза разходка по крайбрежната улица на Панама сити, която се казва Avenida Balboa — простира се около 3,5 км покрай Тихия океан и е една от най-живописните и значими пътни артерии на града.
Там също се намира Cinta Costera, велоалея и крайбрежен парк, който свързва Аvenida Balboa с други части на града,
която е на 10минути от нашият хотел. Много чисто и спретнато паркче с всякакви спортни и физически дейности като бягане, колоездене, каране на ролери или просто разходка. Както в нашия случай с уникална гледка към Тихия океан и градската част.
Не беше точно в 11:00ч., но все пак тръгнахме за участието ни в стария град, направихме си официални снимки с другите участници от фестивала пред катедралата Санта Мария, където малко по късно ни беше и концерта.
Когато застанах пред катедралата Санта Мария ла Антигуа в сърцето на Каско Антигуа(стария град) , имах чувството, че гледам не просто храм, а тиха летопис на самата Панама. Белите ѝ кули, инкрустирани с блестяща майолика(керамични плочки), отразяваха слънцето, а масивният ренесансов фасаден камък сякаш нашепваше истории от вековете, в които е издигана — цели 108 години труд, започнали през 1688 г. и завършили едва в края на XVIII век. Влязох вътре и мигом ме обгърна усещането за място, където вярата, историята и народът са се преплели — тук са били провъзгласени и независимостта от Испания, и отделянето от Колумбия. В тази тиха, хладна вътрешност разбрах, че катедралата е не просто религиозна постройка, а жив символ на панамската идентичност.
Малко по късно – след поредният обяд на ‚,крак в кутийка‘‘ настана време да изнесем пълната ни програма от 2 х 15мин на площада пред катедралата където имаше вече доста публика. Бяха наредили столове за по любопитните. Имаше и доста чужденци, което допринесе за още по шарената атмосфера. В нея се включи и слънцето – температура от 35 градуса, които се усещаха като 40… Дори и на моменти уж гъстите облаци не попречиха на UV лъчите.
И все пак се раздадохме докрай. С помощта на литри вода зад сцена, в гримьорни и където можеше. Доста литри пот изтече от нас, но си заслужаваше, публиката реагираше дори и на най малките акценти от нашите танци, което неминуемо ни вдигаше още повече адреналина и настроението забравяйки докато сме на сцена, колко е топло.
Имахме свободно време след концерта и решихме да останем в стария град да се поразходим, но първо се отбихме през едно барче на открито с уникална гледка към крайбрежната. Останалото са митове и легенди.
Всичко си бяхме в хотела към 20:00ч.
И както обикновено вечеря в кутийка, но този път не е на крак.
Опънахме ризите, че леко мокри ли бяха… не зная хаха… И имахме достатъчно време да се наспим, че утре ни очаква 4х15мин, дано поне да сме някъде на закрито или слънцето да е по мило към нас.
Ще пътуваме до град Колон, който е на 1 час от Панама сити, ще сменим малко обстановката
22:30ч. лека нощ…
07:95ч. Ден 4
Добро утро време е за ставане, ама още си лежим, алармата е за 7:30ч, но понеже е ден Понеделник и хората са на работа, по улиците е трафик, клаксони, викове и няма как да спиш вече, пък и доста раничко заспахме снощи, бодри и готови за нови самодейни и фолклорни изяви.
А те започнаха в 10:00ч с изненадващо тръгване на време за втория по големина град в Панама, Колон. Разположен на брега на Атлантическия океан. Градът Колон в Панама е оживено пристанище на Карибско море, което отваря врата към Панамският канал и играе ключова роля в международната търговия с огромната си Безмитна Зона (Colón Free Trade Zone) — най-голямата от този вид в Америка .И така от брега на Тихия до брега на Атлантическия 1 час път с кола, чудесия :).
Пристигайки в града имаме около един час да се лутаме по магазините в най – големия Duty Free Colón 2000.
Купихме си, кой, каквото му хареса и се отправихме на обяд пред залата в която щяхме по късно да изнесем концерт.
В 15:00ч. започна интересен Workshop за Конгоанската култура и традиционни танци , беше доста интересно, научихме неща за костюмите и танците и какво представляват, как мъжа сваля така да се каже жената с танц, пък тя уж му се дърпа, но той е настоятелен и,, атакува,, по техни думи жената да я целуне.
Потанцувахме, и дойде време да се приготвим за поредното участие.
Което най – хубавото му беше, климатика, който работеше на 20градуса.
За разлика от вчера, където слънцето ни притискаше в обятията си, днес беше значително друга обстановка и се представихме по добре :)..
Накрая на концерта, всички излязохме на сцената и танцувахме Конгоански танци, беше много приятелска атмосфера и зареждаща с емоции.
Вечеряхме с Пица Доминос на същото място където ни беше обяда, и в компанията на Кока Кола, се насладихме на пицата.
След час път отново си бяхме на Тихия Океан в Панама сити, и направихме една бърза разходка до Малекона (крайбрежната)да се запознаем с нощните му обитатели, а именно Ракуните. Нахранихме ги, взехме си сбогом с по една 2 снимки и ги оставихме да се забавляват.
Днес ни е последна вечер в Панама сити и стягаме багажа за утре където ще пътуваме до Аталая, провинция Верагуас, за да продължим фолклорното ни приключение.
Ден 5 10:00 ч.:
Естествено, че трябваше да се натъпчем българи и колумбийци барабар с гидовете, костюми, куфари, малки големи и тн.
Е след 30мин успяхме да натъпкаме и багажа .Където имаше и най – малко свободно място беше усвоено от нечии багаж и потеглихме към Аталая.
4 часа по късно, се отбихме, някакси в страни от пътя, след няколко къщи пътя свърши ,но ние продължавахме и така след кратка горичка се озовахме в една местност между нещо като борова гора с бунгала тип пансион.
Луксът беше забравен някъде далеч от това място, но сме били и на по лошо.
Бяхме по 3ма в бунгало, а пък нашите приятели от Колумбия бяха всички заедно на двойни легла в едно помещение.
След кратки размествания, на стаи, легла и тн. потеглихме към съседният по голям град Сантяго за участие.
21:20ч. Всичко приключи успешно, публиката макар и малко, ни аплодираше и ни се радваше, бяхме в нещо като училище с отделна зала в която танцувахме, след това и вечерята ни беше там ,сандвич и плодове.
След 20мин път до новото вкъщи и кръшни танци под звуците на регетон се прибрахме, като дойде времето за масово пране :). Погрижихме се за просторите и прането започна :). Утре може би ни очаква същата програма ,но пак следобед, ще има време костюмите ни да изсъхнат напълно :)а Концерта,концерта мина добре разбира се имаше грешки, но не бяха фатални изпълнението на Младост беше специално за Шефа ни и всички се раздадохме докрай :).
Ден 6, 8:20ч: Добро утро от селската Панамска джунгла днес тръгваме чак в 11:00ч. и то не на концерт, а на разходка до Музеят на Панамския канал в град Сантяго. Музеят -малък, но пък за сметка на това беше доста интересен. Имаше симулатори на кораби, всеки може да управлява кораба през канала, както и да управлява нивото на водата по каналите.. След 1 час престой в хотела отидохме отново на Мол за малко отбиване на време и пазаруване на парцалки, сувенири и др.
След, което дойде време и за обяд. Най – хубавото на този ден беше, че се прибрахме към 14:00ч. а участието ни беше чак след 19:00ч., като дрехите след снощното пране бяха изсъхнали, а ние имахме достатъчно време за една дрямка, кой на поляната, кой на леглото под звуците на вентилатора.
Концертът ни се осъществи в задният двор на една църква където имаше сцена, и се бяха събрали доста от жителите на селото, които бурно аплодираха всички участници. А това което ни се случи след края на концерта беше уникално.
Дефиле с тонколони и оркестър с обиколка на селото, голям купон от всички и беше много забавно. Вечерта се спретнахме пред бунгалата и дружно направихме мартенички за другите групи.
Минаваше 1:00ч. и след малко се отправихме към страната на сънищата, че утре 7:30ч. трябваше да се натоварим отново на автобуса с целият ни багаж и да стигнем до Давид област Чирики.
Ден 6 6:45ч.
Товарим пак багажа по автобуса и потегляме на бърза закуска преди дългото пътуване около 3 часа
Денят отново беше слънчев и хубав.
Когато стъпих в Давид, сърцето на Чирики, усетих пулса на град, изграден между зелените планини и спокойните води на река Давид. Улиците му, изпълнени с търговия и смесицата от модерно и традиционно, разказваха история за град, който е едновременно икономически хъб и живописно място, където природата и човешката енергия се срещат в хармония.
Автобуса ни стовари пред къщата на Директора José Armando Corella и след топло посрещане и разяснителни процедури ни запознаха с приемните семейства и се отправихме по домовете им без да губим никакво време.
Имахме около 2 часа да си починем и спретнем багажа междодругото и запознавайки и опознавайки семействата и техните домове , а в някои случай и родата до 4то коляно :).
Следобед ни натъпкаха в едни малки бусчета, барабар с костюмите и новите +стари гидове. И потеглихме към град Волкан, в подножието на Вулкана Бару, най – високата точка в Панама – около 3500м. Там ни заведоха до хотел Бамбито, най – стария хотел в окръга, разположен в страни от пътя, доста красив и богат от към цветя, градинки и тн. Шокът за нас беше, че от 30 градуса слънчево време, отидохме на 15 градуса със силен вятър и лек дъжд. Докато бяхме в град Волкан, природата и гледката към Вулкана Бару бяха магнетични — планините и облачните гори сякаш обгръщаха града в спокойствие и величие, напомняйки колко близо до дивата красота живеят хората тук.
Концертът започна към 19:30ч. Участието взехме освен, ние и Колумбийците, така и местната Панамска група. Получи се малък празник за местното население, ние също бяхме доволни от представянето си.
Вечеряхме и се запътихме на обратно към Давид, след около 2 часа, вече всички бяхме по леглата, беше дълъг и изпълнен с емоции ден, а утре до колкото чух, ни предстои дегустация на Ром, лека нощ 🙂
Ден 7. Измина почти една седмица от нашето Панамско фолклорно приключение, и освен с танцувални дейности организаторите ни запознават и с техният бит и култура. Днес по програма ще посетим една изба за ром в планината, на 1665метра надморска височина, която се намира на 30минути от Давид в Букете.
Времето ни пощади тъй като в града беше 30+ С ГОЛЯМА влажност, докато в планината беше приятно около 20/22градуса.Прекарахме си половината ден там. Дегустирахме 2 вида ром, показаха ни избата и как точно се съхранява той. Някои от нас се пуснаха по тарзановите въжета, беше забавно. И към 14:00ч. се отправихме обратно към Давид за обяд, всеки си обядваше по семействата си и дори имахме време и да се починем.
18:00ч. От така наречения meeting point се запътихмe към Букерон, недалечен квартал на Давид или по скоро е нещо като съседно градче. Там ни беше 2рото участие на фестивала Almojabano con queso.
Програмата е ясна.
Публиката беше оскъдна, но за сметка това шумна и ни аплодираше след всяко участие.
Снимахме се и с новата Кралица на фестивала.
Вечерята беше бургери в backstage-a 🙂
Всичко си изядохме, че си поръчахме и пържени Картофки от местните будки и каравани, за мезе на бургера.
Всичко беше много вкусно.
Организаторите ни, за всяко хранене се бяха погрижили да има безмесно предложението за 3те ни вегетарианки, за което им благодарим сърдечно.
И така настана време да се прибираме и тъй като на следващия ден имахме участие пак вечерта, един от новите ни гидове Кевин, даде идея да ни заведе на заслужено питие в бар на една от точките за среща.
Имаше DJ, който се грижеше за доброто настроение, а за душата, се погрижихме ние с по 1,2 коктейла.
Постояхме около 2 часа и кой от къде е, гидовете си ни прибраха по домовете.
Ден 8ми дата 9ти февруари.
Днес денят ни започна с посещение на местната църква бяхме гости на неделната служба и в частност заради предстоящият Фестивал след 2 дни.
Беше интересно да видим нещо доста различно от нашите канони и църковни служби.
Имаше оркестър, и хората си позволяваха да се шегуват с отчето.
След църквата, облечени в костюми, спряхме на един супермаркет. И се пременихме с бански, заведоха ни на местният басейн да обядваме и да се забавляваме. Вечерта участието ни беше отново в Букерон ,където определено е доста по прохладно и приятно. Не че ни тормозеше жегата, просто всяко разхлаждане идваше добре дошло.
Участие взеха и новодошлите танцьори от Франция, за тях това беше първа сценична изява. За съжаление излизането за една от тях не беше успешно, тъй като на първото стъпало за слизане от сцената се спъна и падна, надяваме всичко да е наред с нея.
След концерта по традиция се отбихме в най близкото барче да изпием по един коктейл.
10 февруари
Ден 9 – Днес денят ни беше свободен общо взето в нищоправене, вечерта пътувахме за участие в съседното градче Сан Лоренцо на около 40минути от Давид концерта се проведе на една детска площадка пред църквата в Сан Лоренцо.
Имаше изградена циментова сцена за всякакви участия, опънахме шатричките зад сцената, тнар съблекални, и започнахме да се преобличаме, макар и да имаше цял час до старта на концерт, а и Французите им закъсняваше автобуса и трябваше да ги почакаме, тъй като разбира се, нямаше как да започнем без тях. Под звуците на Панамска жива музика, се хванахме на право хоро в бекстейджа, поканихме и нашите Колумбийски приятели
И затанцувахме дружно традиционно българско право хоро.
Французите дойдоха и концерта можеше да започне. Ние бяхме 4ти номер по програма и представихме Северняшки танци, Лудетина и Младост
След края на концерта, този път нямаше барче, тъй като утре сутринта 9:00ч. сме на гости при кмета на Долега.
Ден 10
9:00ч. Днес бяхме на гости при кмета на Долега, 2ма от нас бяха облечени в народни носии, Влади и Вики. Останалите по изискване на организаторите бяхме официални, което ще рече, по дълги панталони.
Имаше очаквано всички тържествени процедури и благодарности към всички замесени и участващи във фестивала, снимки и тн. Накрая ни нагостиха и с по хапки от техните традиционни ястия
Алмохабано,
Almojábano е традиционно панамско ядене, което се приготвя основно от царевично брашно и сирене. Това е малка, леко сладка и много ароматна питка, с вид на червей, която се пържи до златисто и има мека, топла сърцевина.
Хванах едно прясно изпържено, с леко сирене, което се топеше в устата ми, и за миг усетих как всяка хапка съчетава вкуса на традицията с радостта и празничната енергия на целия град.
Чичерон
Докато дегустирах чичерон, усещах как хрупкавата коричка се разтапя в устата ми, а ароматът на прясно пържено месо изпълваше въздуха. Всяка хапка беше като малък празник на панамската кулинарна традиция — простота и вкус, които разказват историята на този народ чрез храната.
Мекици
И Панамците си правят мекички и са също толкова вкусни, както си ги правим ние.
И след това излязохме отвън кметството да засадим традиционно дърво в една градинка до речния канал. След което бяхме върнати по домовете за обяд, защото от 15:00ч. започваше репетицията за откриването на Основния и най-важен фестивал Almojabano con queso. Или както сте шегувахме Фестивалът на Качамака със сирене.
Преди тази репетиция бяхме заведени в ателието на местният Долче и Габана или както той самият се казва Франкарло. Моден дизайнер, художник и какво ли още не, артист човек. Изключително забавна и колоритна личност.
Пихме Прясно смляно кафе, домашен бананов кекс и най-интересното ни занимание за деня – Рисуване по картинка на Панамски момичета. Трябваше да представим Панама през нашия поглед оцветявайки. Беше доста забавно, Франкарло се поинтересува за всеки един от нас по отделно, както и за България и ни накара да се чувстваме добре в неговото Ателие, дори и краткия дъжд, не успя да развали настроението ни.
Привечер отидохме до сцената за да направим репетиция по откриването и цял вечер останахме там (нали знаете, Панамиан тайм). Сцената не беше много голяма(за нас перфектна), но за сметка на това беше много добре украсена. На мизансцена беше декориран в градска среща с къщи Панамаски тип чардаци (които така и не видяхме никъде, всички къщи са едноетажни) и все пак стоеше добре като декор. На Авансцената бяха сложили саксии с цветя, които допълваха цялата картина.
Имаше голям симфоничен оркестър, който щеше да открие фестивала , и под която музика излизаме ние и останалите групи, да се представим пред публиката.
Ден 11 12 февруари.
Организаторите не ни оставиха да се излежаваме, а бяха организирали спортни занимания в една Падъл Грийн Център зала в Давид. Където се запознахме от близо с този спорт Падъл, нещо между тенис на корт, и скуош. Всъщност забравих да спомена най – интересното от предната вечер, а именно Бялото парти, като акцента беше dresscode БЕЛИ дрехи. След 21:00/21:30ч. спретнати с бели одежди се отправихме към един бар в Давид. Беше интересен тъй като започна с караоке, в което се включихме и ние с участие на 2 песни дори. В един момент стана купона, естествено когато се ,,омешахме‘‘ с нашите танцувални приятели от Колумбия. Получи се много готина забава с безспирни танци, усмивки и добро настроение чак до 3ч.
9:30ч ни беше срещата за спортното ни занимание (малко раничко по нашите представи) ,но успяхме да се съберем всички танцьори, за разлика от останалите групи, които имахме по 1 до 5 от техните представители.
Добре потичахме по топката,, други седяха с биричка в ръка и гледаха спортните занимание, беше ободряващо запълване на времето. Все пак не прекалихме с активността и внимавахме да не се нараним, тъй като вечерта беше официално откриването на фестивала. А за него какво да ви кажа. Откриването беше доста пищно, цветно и с много фойерверки, все пак започна с церемония по Коронясването на новата кралица на фестивала, няма как да не е пищно. И както всичко си беше „по план“, и чакахме около 2 часа и половина до нашето изпълнение, преди да започне танцувалната програма, БАМ токът спря.
И така цял час, под светлините на телефоните ни в тнар бекстейдж зад сцената пред тоалетните, си пуснахме музика от телефона и дружно с панамци, колумбийци и французи затанцувахме право хоро (този път принудени от обстоятелствата, а и да си го припомнят). Леко отчаяни вече, мислейки си че ще отменят продължението и участието ни, дойде нашият гид и каза, че работят по отстраняване на проблема и до 10мин ще дойде тока.
Както и предполагахме веднага след като дойде ни казаха че е наш ред 🙂 и имахме по малки от 5мин да си върнем фестивалното настроение и да покажем защо българските танци и песни са най-уникалните.
Стъпихме на сцената и тръпката ни погълна, запленена от адреналин и емоция, бяхме изпълнени с вълнение и настроение и за съжаление в един момент, което беше второто ми предположение малко преди финала на танца, токът отново спря, но ние не спряхме и нищо не можеше да ни спре от това да си довършим танца, броейки на висок глас, осветени от множество фенери от публиката, която ни подкрепи в решението ни и силно ни аплодираше до края. Дори от 30годишния ми опит като танцьор, до сега не бях изпитвал такава тръпка и емоция на сцена, радвам се и благодаря на всички танцьори, че не спряхме и не се отказахме, показвайки българския дух.
Аплодирайки ни отвсякъде напуснахме сцената с усмивки и гордост. За радост на всички този път тока беше пуснат 5минути по късно и до края на концерта нямаше проблеми, което беше малка радост за всички.
Всяко зло за добро, както казват старите хора, а доброто беше, че на следващия ден бяхме свободни от активности и фестивална дейност и щяхме да ходим на плаж на океана :).
Денят настъпи от ранни зори, тъй като имахме около 1 час път до Тихия океан.
Наближавайки океана, настроението започна да се приповдига, все пак не всеки ходи на море средата на февруари, имайки предвид, че този ден в България беше – 10градуса.
Паркирахме В Пони Бийч Резорт на 2минути пеша навътре от бреговата ивица, китно хотелче с басейн и Бийч бар, от който си поръчвахме питиета и храната, тъй като на самият плаж нямаше нищо.
И ето 30мин по късно вече с питие в ръка и слънцезащитени настанихме удобно всички под един навес между палмите. Оказа, че отлива е доста голям и брега ни беше на малко повече от 100метра пеша, но разбира се това не ни уплаши ,така както горещия пясък уплаши тези от нас които решиха, че може да тръгнат боси.
А водата, водата беше най – топлата вода, която не бяхме усещали такава от България насам, тъй като тук имат само едно кранче в баните и каквато вода протече, с такава се къпеш, а тя беше предимно студена. Да се върнем на плажа, а той един огромен, колкото огромен, толкова и пуст, беше изключително красив като на някой остров от приказките, плитко, топла вода и брегова ивица основно от палми. Имахме достатъчно време, денят беше пред нас. Изкъпахме се и се върнахме под навесчето за по още едно разхладително питие. Морския бриз беше неспирен като редуваше студени и горещи вълни… Идилия.
За обяд трябваше да се върнем в Бийч бара, повечето от нас ядохме риба Фагри, макар и пържена се усещаше пресния й океански вкус.
Същият ден Вики ставаше на 17г. И както повелява традицията трябваше да им направим изненада, бяхме й купили торта с надпис. happy birthday Viki
Украсихме с балони и се получи малък празник на плажа, тя много се зарадва, не само от изненада, а и това че си празнува рождения ден с нас през февруари в Панама на брега на Тихия океан.
17:00ч. Дойде и времето за прибиране. Вечерта бяхме поканени като ВИП гости на концерт на местните музиканти Сандра и Сами Сандовал и техният оркестър. Буквално бяхме в ложи над публиката. Беше фестивално, приличащо на българските събори с много джунджорийки, храна, и увеселителен парк. А оркестърът свиреше традиционна Панамска музика. Купонът продължи до 3:00ч. през нощта, когато последните от нас се прибраха.
14ти февруари. Колко сме влюбени, не се знае, но Панамците са влюбени да вдигат рано за разходки и да закъсняваме за срещите понеже, нали знаете Панамиян тайм.
Днешния ден ни предложи разходка в прохладния Букете и посещение на Месният т нар. ЕкоПарк, нищо кой знае какво с изключение на едно завабление като пързалка с един големи гумени гуми, които ни оправиха настроението на всички. Естествено пуснахме се по няколко пъти, щото сърце не трае. След което прекарахме около 1 час в барчето на истинско кафе еспресо и на сладки пастички.
Малко по късно отвориха и входът към Зооокът където се натъкнахме на животинско разнообразие от прасенца, понита, зайчета, сърнички, бели пауни, патенца, риби, които бяха пуснати свободно да се разхождат и имаше възможност да ги нахраним, те бяха свикнали с хората и буквално даже бяха дружелюбни :).
Стана време за обяд и сякаш ни домъчня за Европа и седнахме малко по надолу в града на Италиански ресторант.
Доста се бяха постарали и се доближиха максимално до вкуса на Италия. Хапнахме и естествено се отправихме към сергийките из града, кой за магнити, кой за шоколади, кой за кафе. Заведоха ни в градския парк, покрай който минаваше и река, доста бърза може би защото Букете е разположен в подножието на планината. Паркът беше доста добре поддържан и чист. Тази вечер участието ни трябваше да започне в 22:00ч, но прибирайки се от Букете необичайно за сухия период в Панама облаците се събраха и започна да вали пороен дъжд, който продължи около 2 часа, но на някои ни дойде точно навреме за един хубав прохладен сън на фона на дъжда. И все пак идвайки на време за срещата, дъждът беше направил и някоя друга поразия, като това да пробие покрива над сцената и съответно да забави програмата с около 2 часа… ще бъда дълга вечер. Бяхме настанени в местния колеж, който беше на 10минути пешаходно разстояние от сцената, знаейки за забавянето в програмата, се пръснахме, кой до магазина, кой остана в училището, други бяха незнайно къде и естествено, че организаторите решиха след като оправиха проблема с теча, а именно да сложат големи кофи под пробойните, да променят програмата и да ни изместят участие за… Веднага. Организирано, всички бяха осведомени в общият ни чат и след по – малко от двадесет минути, бяхме пременени в бекстейджа. Естествено не започнахме веднага както ни казаха, изчакахме пак 3/4 групи да минат, което беше добре дошло за нас, защото имахме време да си направим бърза загрявка. Представихме отново Танци и Песни от Огражден, на леко мократа и кална сцена, беше вълнуващо и се радвахме, че всичко мина „по вода“, и нямаше инциденти, а и токът не ни спря :).
15 февруари ни предложи отново почивен фестивален ден и ни заведоха в близката горичка с една рекичка. На около час път от Долега се намираше Los Cangilones de Gualaca. Когато стигнах до там , сякаш попаднах в естествена катедрала, издълбана от реката през вековете — тесни каньони, гладки скални стени и вода, която проблясваше под слънцето като разлято стъкло. Седнах на топлата вулканична скала, слушах ехото на течението и се хвърлих в прохладния басейн под мен, усещайки как природата те прегръща едновременно с дивост и спокойствие.
Река, приличаща на каньон, перфектна за плаж, скачане от скали и летни приключения в тиха обстановка.
Там изкарахме почти цял ден, предупредиха ни че там няма магазин, да си вземем нещо за хапване и пийване и по пътя спряхме да пазарим.Някои си взеха хляб и материали за сандвичи, други си направиха импровизирана салата, получи се доста приятна разходка, почивка и плаж на брега на реката. А тя самата на места, където скачаха местните, незнайно колко беше дълбока, на други беше като басейн, чиста и доста разлаждаща. Времето беше благосклонно за нас, чак накрая започна да ръми и вали, но ние вече се бяхме приготвили да тръгваме.
На следващият ден имахме дефиле, на което провеждането му беше доста под въпрос, имайки предвид поройните дъждове, които се сипеха над нас последните часове.
Но все пак не успяхме да се намокрим, улиците бяха удивително оживени, всеки си беше изнесъл столчета пред къщата и ни аплодираха бурно и с голяма радост, тъй като бяхме особено колоритни за техните представи, но същевременно интересни като нация и фолклор.
Нашите най-готини Гидове – Анжелика и Кевин и в частност Кевин, буташе една количка с една голяма тонколона, от която под звуците на Дайчово хоро, самодействахме по улиците на Долега. Разбира се, че ни снимаха от националната телевизия, все пак този фестивал е емблема и празник на Региона и не само.
Бих споменал също нещо любопитно, след края на Дефилето трябваше да се отправим към сцената, където ‚щяхме да закриваме фестивала малко по – късно.Но защо да не изпием по един кокосов орех, майсторски издялкан с едно мачете от местен уличен продавач, който с финес ти добавя и сламка в ореха, за да можеш да пиеш от него.
Вечерта ни беше и последното участие, където представихме Северняшки, Лудетина и Младост. За съжаление сцената отново протече, но това не попречи по никакъв начин концерта да продължи, все пак една от националните телевизии снимаше на живо спектакъла, а по късно даже след участието Даниела и Влади единствените от нашата група, които знаеха доста добре испански им беше взето интервю по телевизията.
Всичко завърши много тържествено, весело и шумно, както панамците го умеят. С оркестри, фойерверки и предаване на короната на следващата Кралица на Фестивала догодина.
Тя е не просто украса, а официалният символ на събитието – лицето, което представя традициите, фолклора и духа на общността. Кралицата служи като културен посланик, придавайки престиж, видимост и идентичност на фестивала, докато свързва местните хора, гостите и самата история на празника.
Ден 17
Няма какво да ви разкажа за него, защото бяхме пак на плаж и ще ни завидите много. Отдъхнали от не лекия товар на самодейността в най-висша форма, не искайки това приключения да завършва, наслаждавайки се на последните летни дни, слънчеви лъчи, оставяйки част от сърцето си на плажа и надявайки се, че пак ще се върнем някой ден.
В сладки приказки и разхладителни напитки дойде време да се качим обратно в малкото ни автобусче, което ни превозваше до плажа. Пеейки народни песни, изпратихме страхотен залез, а малко по късно трябваше да се сбогуваме и с новите ни приятели от Колумбийския ансамбъл,които пътуваха за вкъщи същата вечер.
И както традицията повелява, застанахме пред автобуса, показвайки му ясно, че нямаме намерение да го пускаме да мине и че искаме да не си тръгват.Но всяко нещо си има своя край и ги пуснахме с уговорката, че скоро ще се видим.
Ден 18.
Настъпи и нашето време за сбогуване.
Часът е 7:00ч. и потегляме към Панама сити, очакваха ни дълги 8 часа път в препълнен автобус, тъй като и ансамбъла от Франция пътуваше с нас до Панама сити, но те щяха да остават още една вечер.
Пътувайки си и настройваки се за полет, никой не подозираше, че приключението не беше до тук… а именно около 15:00ч. на влизане в Панама Сити попаднахме в невиждано задръстване – без право и възможност за обратен завой!
Полетът ни е от 20:00ч. , Check-in-a затваря в 18:00ч., по навигация оставаха около 45минути до летището и всеки беше спокоен, до момента в който 1 час по късано бяхме мръднали само с 5 метра (даже са много). Oт 6 ленти трябваше да станем 1 , а нашият шофьор беше решил да пуска всеки втори, който му се помоли.
Нататък спестявам от историята, тъй като беше емоционална за всички ни (хахаха). В Крайна сметка тичайки с куфарите на летището, минахме последни чекирането. И благополучно отлетяхме. След 12 часов полет Турция ни посрещна със сняг на парцали, обледеняване на самолета и 1 час закъснение за полета към София, като на следващият ден разбрахме, че малко след нас за затворили летището в Истанбул заради снежна буря.
Да, това турне предизвика всякакви емоции, но най – вече положителни. 20 дни изпълнени с радост, вълнение, смях, танци, приятелство, усмивки…, не просто думи, а емоции, изпълващи душата на човека, душата на танцьора!
С обич – Пенчи