Пътепис за Грузия – част 1

             „ЕЕХ, или по-скоро ИИХУУУ…, ГРУЗИЯ”

СЪРВАЙВЪР ТУРНЕ НА ПФТА „БАЛКАН”, 09 – 17.07.2023 г.

ПЪРВА ЧАСТ: ОБЩА ПРЕДСТАВА ЗА ГРУЗИЯ – ВЕДНО СТАТИСТИКА И СПОДЕЛЕН ОПИТ

ГРУЗИЯ: за света позната, като „Georgia” – за грузинците – „საქართველო” (Сакартвело). Демоним – грузинец. Граници: Турция, Армения, Азербайджан, Русия, Черно море. Има различни версии за произхода на името на страната: „земя на картвелите“ (от името Картли – една от основните историко-географски области на Грузия); производно от името на Св. Георги Победоносец; от гръцки „сакар”- „свещен, съкровен, сакрален”; от арабско-персийски „гурджан, гурджистан” – „вълк, страна на вълците”.

РАЗСТОЯНИЕ БЪЛГАРИЯ – ГРУЗИЯ (СОФИЯ – ТБИЛИСИ): с автомобил = 2176 км; по права линия (евентуално полет) = 1767 kм.

ДЪРЖАВНОСТ: парламентарна република. Президент – Саломе Зурабишвили. Членка на ООН.                                                                                                                                            

ЗНАМЕ: представлява т. нар. „Йерусалимски кръст” – пет червени кръста на бял фон (единият от кръстовете е по-голям от останалите и е разположен в средата на знамето, а другите четири се намират в ъглите му). Настоящото знаме на Грузия датира от XIII век – исторически флаг на Грузия, използван от цар Давид Строителя и знаменитата царица Тамара. Свързва се с различни символи – четирите кръста, направени от святото дърво и поставени в четирите краища на грузинското царство по заръка на св. Нина – покръстила Иверия (дн. Грузия);  четирите евангелисти и Исус Христос; раните на Спасителя, които той е получил по време на разпятието – четири по крайниците и една от копието.  

ДЕВИЗ: ძალა ერთობაშია – „Силата е в единството“

ХИМН: https://www.youtube.com/watch?v=1YiiYtTfCq0

ПЛОЩ: 69 700 km², (на 119-о място)

НАСЕЛЕНИЕ: 3 688 647 души, преброени към 2022 г., (на 128-о място)

РЕЛИГИЯ: 88,1% християнство – 83,4% православни, 4,7% други християни; 10,7% ислям; 1,2% други. Грузия (заедно с Армения) първа приема официално християнството в нач. на IV в. (ок. 330 г.) Цялата страна е осеяна от святи за християните места – изпълнена с църкви и манастири с богата история и голямо значение по отношение на развитието и разпространението на православната вяра, пазещи невероятни свещенни реликви. По вр. на престоя ни се убедихме, че вярата в Грузия е водеща част от възпитанието и живота на хората. Това е ценностна система, която обяснява и липсата на боклуци по улиците, ниската престъпност, работливостта, образоваността, отношението към семейството, изкуството, традициите и пр. С респект наблюдавахме как местните деца са научени сами да влизат в църквата с любов и добре осъзнато и почтително да изпълняват етикета, отдават почит и отправят молитва! А литургиите, на които неколкократно попаднахме ни изумиха с възвишеното си звучене и въздействие. Не на последно място, грузинските икони са сред най-добрите образци на средновековната православна иконопис. Препоръчваме Грузия, като перфектна и даже задължителна дестинация за поклонически туризъм. След прибирането си в БГ се позчетохме и разбрахме, че съществуват исторически връзки м-у българската и грузинската църкви, датиращи от IX в. до днес. Бачковският манастир и църквата „Св. Георги”„ в Асеновград са основани, изградени и развити от грузинци – манастирът е обитаван от тях над три века! Известната чудотворна икона на „Св. Богородица”, пазена в манастира се смята, че е рисувана от самия св. Лука (първият зограф) и е прелетяла по въздуха от Грузия до България. Върху сребърната и обковка има дарителски надпис от 1311 г. от двама грузинци, жители на Тао-Кларджети.

СТОЛИЦА: Тбилиси (също и най-голям град в Грузия) Изумителен! Подробности по-надолу в пътеписа.

ГРАМОТНОСТ: 100% !!!

РЕГИОНИ: общо 8 бр. с прилежащи към тях области.

Картли: сърцето на Грузия – исторически, икономически, културен и политически център. Там се намират най-посещаваните туристически обекти – ТбилисиМцхетаГори и Степанцминда.

Риони: земята на златното руно и древното кралство Колхида. Разполага с великолепни обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и с нереално красиви планински пейзажи в  Рача и Имеретия.

Кахетия: най-плодородният винопроизводителен регион на Грузия, изпълнен с множество винарни – дом на Киндзмараули и Хванчкара (виж подробности в графа „напитки” по-долу в пътеписа). Регионът също е известен с красивите си църкви и манастири.

Югозападна Грузия: субтропичен регион на страната с предимно мюсюлманско население. Известен с прекрасните си скалисти плажове.

Северозападна Грузия: регионът е невероятно красив. Заслужава си да се посети, за да се види уникалната Сванетия – комбинация от невероятна старинна архитектура и внушителна природа.

Самцхе-Джавахети: той е дом на по-голямата част от арменското население на Грузия. Заслужават си да се видят пещерният град Вардзия и очарователният манастир Сапара.

Спорна територия: Абхазия и Южная Осетия – намират се в Кавказ и де факто са независими държави, признати от няколко държави-членки на ООН (включително Русия). Те са със собствени правителства, сили за сигурност и правоприлагане. В момента териториите им не се контролират от грузинските власти, въпреки че все още географски са част от Грузия.

ЕЗИК: официален – грузински (картвелски език), изписван чрез много красива азбука наричана „Mkhedruli”, съставена от 33 на брой малки букви. Пише се и се чете отляво надясно. Болшинството от населението в страната е изучавало в у-ще преди 1991 г. и владее перфектно руски език. На английски и др. западни езици е значително по-затруднено общуването – особено с по-възрастните граждани. По-младите поколения ползват англ. ез., поради въвеждането му в задължителното образование след 1991 г. В различни части от страната се говорят също: турски, арменски, азербайджански, фарси.

ВАЛУТА: грузинско лари (GEL); 1 GEL = 0.687701 BGN към м. юли 2023 г. Ларите са изключително красиви – банкнотите са с висока художествена стойност и графична сложност, а монетите (терти) са сечени в парижкия монетен двор и на лицевата им страна е изобразен символът на слънцето- впечатлиха ни. Цените в страната ни се видяха много близки до стандарта в България с тенденция даже към по-ниски.

ЧАСОВА ЗОНА: GET (UTC+4), или спрямо българското време в Грузия часовникът показва с един час напред.

АВТОМОБИЛНО ДВИЖЕНИЕ: дясно ориентирано; уж се прилага международният стандарт за пътно обозначаване и правила за движение, но дефакто не е съвсем така. Пътните знаци са някак модифицирани по грузинско виждане, като съществуват и някои съвсем нестандартни образци – може да разгледате тук: https://teoria.on.ge/info/signs. Грузинците се отличават с изключително екстремен стил на шофиране – „джигитите” са самата действителност по грузинските пътища! В повечето време имахме усещането, че познатият ни шофьорски етикет не се прилага или дори не съществува. Въпреки това катастрофи не видяхме за 9 дена прекарани на път. На фона на казаното и пристрастяването ни към адреналина J препоръчваме за превоз да се ползват местни опитни шофьори – ние попаднахме на страхотни! Любопитно е, че по пътищата в страната могат да се видят от най-модерните марки и модели возила, до най-старите, познати ни от детството ретро-соц автомобили. Самите пътища не са образец за поддържаност – особено в по-провинциални, или планински части от страната. И не на последно място – клаксонът е многофункционално средство, ползвано вместо мигач, вместо спирачка, за забележка, за поздрав, за настроение и пр., а стопанските животни в Грузия са равноправни участници в пътната обстановка и движение – да се знае! Ние лично, ако се върнем някога в страната, отново ще се возим – шофиране НЕ!

ТЕЛЕФОННА И ИНТЕРНЕТ КОМУНИКАЦИЯ: тел. код на страната е +995; инт. домейн – „.ge”; Към м. Юли 2023 г. нито един БГ мобилен оператор не предлагаше изгодни условия за разговори с Грузия. Единствен разумен вариант бе намясто в Грузия да сключим договори за срочна предплатена sim карта (за мобилна и интернет услуги) предлагана от грузинските оператори „Magti”, „Silknet” и „Beeline” на самите летища. Процедурата бе бърза, а услугата – евтина (5 – 10 GEL за неогр. интернет и ок. 35 GEL за неогр. инт. + неогр. моб. разговори за седмица) и добре работеща.

ТРАНСПОРТ: международни летища – Batumi Intl Airport (BUS), Kutaisi Intl Airport (KUT), Tbilisi Intl Airport (TBS); Ние летяхме до Грузия и обратно до България с “Turkish Airlines” – общо 4-ри полета. Много сме доволни и ги препоръчваме горещо, заради техния професионализъм, комфорт и прекрасен бюфет; вътрешни полети – добра мрежа на местната компания Vanilla Sky; ЖП –добра вътрешна мрежа до големите градове в страната, както и възможност за пътуване до Ереван, Армения, или Азербайджан; пътническо корабоплаване – добре развита мрежа от пътнически и товарни фериботи от/до повечето черноморски пристанища: Сочи, Одеса (преди войната), Констанца, Самсун; автобусен транспорт – добра международна (с Турция, Азербайджан, Армения), вътрешна междуградска и градска мрежи, препоръчана компания „Metro Georgia”; метро – „Тбилиски Метрополитен” с две линии Ахметели-Варкетилска и Сабурталинска; таксита – изключително евтини (ок. 0,75 лари на км. вечерна тарифа в Тбилиси) и лесно откриваеми, особено удобно да се повикат през приложения „Yantex Taxi” или „Taxify”; коли под наем – достъпна услуга, предлагана от много фирми и частни лица, но със специфични условия за наемане – виж тук: https://www.rentalcargroup.com/bg/georgia/, https://cars4travel.com/bg/georgia/car-rental-tbilisi-downtown

КЛИМАТ: от влажен субтропичен в западната част до умереноконтинентален в източната; Средната температура на страната е ок. 15 °C. Грузия е известна със своите целогодишни възможности за пътуване и туризъм. Пролетта (от април до началото на юни) и есента (от септември до края на ноември) са най-подходящи за културни и исторически обиколки. Лятото е горещо – подходящо за почивка високо в планините Сванети, Казбеги или Тушети или за почивка на Черно море. Зимните курорти Гудаури и Бакуриани са много популярни сред любителите на ски и сноуборд.

ПРИРОДА: невероятно разнообразна и красива, като 87% са планини и полупланински райони. Западна Грузия е комбинация от низини, влажни гори, блата, дъждовни гори до вечни снегове и ледници, докато в източната част на страната се намират дори и полубезводни равнини. Горите покриват площ от около 40%, докато алпийските и субалпийските зони заемат приблизително около 10%. Най-високият връх в Грузия е „Шхара”, висок 5068 m. Най-дългата река е река „Кура” – 1364 km. Най-голямото езеро е „Паравани”, което заема площ от 37,5 km². Най-дълбоката пещера, „Вороня”, със своите 2190 m е същевременно и най-дълбоката в света. Черноморското крайбрежие е 310 км. Грузия е дом на около 1000 вида гръбначни (330 птици, 160 риби, 48 влечуги и 11 земноводни) и неизмерим брой безгръбначни животни. Около 6500 вида гъби са регистрирани в Грузия. Растителността е изкл. многообразна – от широколистни видове, през иглолистни, до тропически и екзотични. Самите ние постоянно бяхме възхитени свидетели на това как край пътища и в дворове м-у ясени, липи, букове и обсипани с плод лози, фиданки ябълки, праскови и пр., никнеха палми – финикови, кокосови, бананови…. М-у всички тях – лаврови и маслинови дръвчета, нарове, смокини… А в градините съседно на цветните лехи и розите растяха огромни столетници и кактуси.

АРХИТЕКТУРА: в съвремието е многолика. В градовете – комбинация от модернизъм до авангардизъм ведно със соц-архитектурно и старинно наследство. В селските райони – скромна, често традиционна. В грузинските села са разпространени т. нар. „Jargvali”, или „Oda-house”. Те са впечатляващи традиционни стари къщи с отличителен архитектурен стил. По време на пътуването си постоянно ставахме свидетели на най-разнообразни образци и впечатлени от тях полюбопитствахме, относно историята им. Представляват дървени постройки на един, или два етажа, изградени върху дървени или каменни подпори (колони / крака). „Дизайнът” им е съобразен с райони, където честите наводнения налагат повдигнане над нивото на земята. Покривите им са скатни. Друг характерен детайл са богато украсените дървени балкони в задната и предната част на Одите – орнаментите на колоните и арките обикновено изобразяват флорални мотиви. В традиционната Ода има четири стаи – всяка със собствено огнище: трапезария, приемна и две средни спални. Стълбището е мн. важно да бъде широко и удобно, като на Одите, които са двуетажни трябва и да е външно. Местни хора ни обясниха, че то символизира гостоприемството, което е „религия” за грузинците. Одата може да се счита за предшественик на съвременната мобилна къща, тъй като е проектирана така, че да може лесно да се разглобява и построява на друго място. Обикновено към нея се дострояват две допълнителни малки съоръжения: едно за съхранение на провизии и друго с няколко „квеври” (глинени съдове за съхранение на вино). Може да разгледате тук: https://georgianjournal.ge/discover-georgia/34426-story-of-georgian-oda-houses-in-samegrelo-told-through-photos.html. Забелязахме, че новото жилищно строителство продължава да включва отличителни характеристики на традиционните Ода-къщи, като колони, балкони, камини и външни стълбища, като се ползват и съвременни материали. Често виждахме в хорските дворове съвременни стопански постройки на колони, както и големи външни резервоари за питейна вода – явно се налага. Рядко срещахме ограда на двор, или къща различна от плет, но плътни довари въобще нямаше! Селата са живи и поддържани, изпълнени с хора, множество свободно отглеждани и тичащи край и по улици и поляни крави, прасета, гъски, овце, зайци, кокошки…. и с идеално обгрижени дворове, градини и зелени морави. Но, незвисимо дали говорим за града, или за дълбоката провинция навсякъде основен архитектурен недостатък и даже проблем се явяваше влагата и плесента по фасадите и вътре в помещенията – явно грузинските строителни стандарти нямат високи изисквания по отношение на дренаж и хидроизолация. В тази връзка препоръчваме да се подхожда внимателно при избор на място за спане и пр.!

НАПИТКИ: страната е световно известна с традициите си в производството на вино, коняк и чай. Ние разбира се проверихме как стоят нещата с чачата (местният аналог на ракията), бирата и кафето – следват впечатленията. Вино – грузинското вино и традициите, свързани с него, са част от националната култура на страната. Технологичният процес на производство е различен от този на европейските вина. Местният способ има 8000 години история – виното ферментира и се съхранява в „Qvevris” („Квеври”), представляващи големи глинени съдове с форма на яйца, които са заровени в земята. Това  гарантира оптимална температура за стареене и съхранение. Тези вина са уникални по своя състав и имат богат отличителен букет и вкус. Видни представители са Киндзмараули и Хванчкара – червени полусладки вина от местните сортове Александроули, Муджуретули и Саперави, класически предлагани в красиво декорирани керамични бутилки. Традиционните чисто грузински сортове грозде са 525!!! – представете си колко са  видовете произвеждани от тях вина (червени, бели, естествено газирани и пр.). ЮНЕСКО включва грузинската традиция на производството на вино в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството, а през 2017 г. група френски учени доказват, че Грузия е люлката на виното. Ние имахме възможността по време на пребиваването си в страната да дегустираме не малко разновидности на домашни вина, произведени по грузинска традиция и предложени ни от нашите домакини. Някои бяха мн. приятни на вкус и аромат, а други съвсем не. Но едно нещо ги обединяваше – бяха някак почти безалкохолни. Вероятно с бутилираните вина, нещата не стоят така. Коняк (по-коректно „бренди”) – производството му в Грузия датира едва от шестдесетте години на миналия век, но бързо набира популярност и се нарежда до френския коняк. Произвежда се основно от древните местни сортове: Цолули, Цицка, Ркацители, Чинури и Горули. Доказалите се на пазара марки са  „Sarajishvili” (“Сарайишвили”), “Eniseli” (“Енисели”), „Askaneli” (“Асканели”) , „Old Kakheti” („Стария Кахети”). За коняка е важно да бъде отлежал, затова не препоръчваме да опитвате под 5 годишен (с пет звезди на етикета). Ние дегустирахме петзвездните „Sarajishvili” (700 мл. – 35 GEL) и „Old Kakheti” и сме мн. доволни. Но изумени останахме след като ни почерпиха с домашен грузински коняк – вкусът бе неописуем, а послевкусът – незабравим!!! Чача – традиционна грузинска високо-спиртна  напитка, представяна и като „грузинска водка от вино“. Произвежда се от неузряло и като цяло негодно за производство на вино грозде, от диво грозде, от джибри (остатъците от изстисканото грозде), както и от други плодове и билки  Тя е прозрачна на цвят и много силна – при домашното производство може да достигне 65 %. През 2011 г. я патентоват, като национална напитка. Една от известните бутилирани чачи е „Binekhi Estragon”. Нашето впечатление от напитката е много положително. В заведенията си заслужава да опитате различни видове чача, НО с домашната трябва да внимавате, защото е наистина  мнооооогооо силна – даже и за балканския ни вкус и тренинг! Бира – в Грузия се варят предимно относително нискоалкохолни бири с долна ферментация (т. нар. „лагер”). Най-разпространените марки са „Natakhtari” и „Zedazeni”, но има още доста (с неразчетими от нас имена) и то хич не-лоши! Ние сме много доволни от грузинската бира – особено от наливната – препоръчваме! Чай – първите чаени плантации в Грузия се появяват след Кримската война. Много популярни са не само черните, но и белите, зелените сортове, както и уникалните чайове с добавянето на боровинки, малини, листа от дюля и голямо разнообразие от кавказки билки и плодове. Известни марки – „Букет от Грузия” и „Руски чичо”. Грузинският чай, произведен и отглеждан правилно, не отстъпва дори на най-добрите китайски сортове. Традиционният пресован чай е особено популярен сред туристи, военни и ловци. Грузинският чай е биологично чист продукт с доказани редица ползи за здравето. При нашите домакини всяка сутрин пиехме черен чай с марка „Принцеса Нури”, който определено не беше лош! У дома си донесохме черен „Gurieli tea” с бергамот – уникален! Кафе в Грузия по наше впечатление определено нямат традиции и вкус по отношение на кафето, което за нас бе изненадващо. Преди трайно да преминем към инстантните варианти, направихме няколко опита да си вземем кафе от заведения. Резултатът – скъпо, затова пък бавно и накрая кисело и не ставащо за пиене кафе. Единствено на крайбрежната улица в Батуми (в мн. семпло заведение тип „павилион” с външни масички) ни направиха джезве-кафе на газ за скромните 2 GEL, затова пък пълна чаша от 200 мл., страшно вкусно и тоооолкова гъсто и силно, че 5 човека го делихме и пак ни дойде в повечко. Вендинг-машини в Грузия не видяхме! Вода – страната е известна с минералните си води. Заслужава си да опитате „Borjomi” („Боржоми”) – минерална вода с вулканичен произход, бликаща от извор на повече от 1500 години от дълбочина 8-10 км, която извира топла (38-41°C) и е естествено газирана. По пътя и до повърхността състава и се обогатява със 60 различни минерали, които са в скалите на Кавказ. Това е силна, солена минерална вода с много полезни свойства, като например бързото лечение на сутрешен махмурлук (така казаха местните, но ние не се наложи да се „лекуваме” и не можем да потвърдим).  

ХРАНА: грузинската национална кухня е много характерна, богата на тестени изделия, подправки и сосове, като основни герои са патладжанът, орехите и кориандърът. Българите някак не сме свикнали с пресния кориандър, който грузинците слагат почти във всичко. Ако сте били потърпевши от „аромата” на миризлива буболечка – същото е, само че и на вкус. Но със всичко се свиква – зависи от волята ви, настройката, колко време прекарате в страната и колко сте гладни. Интересното е, че сухият кориандър е много приятна подправка – явно „ароматното” вещество е летливо при сушене. Празничната трапеза в Грузия се нарича „супра” и на нея ястията се сервират в определен ред. Пхали (Pkhali) –  е традиционно грузинско ястие от нарязани и смлени зеленчуци (зеле, патладжан, спанак, боб, цвекло…) комбинирани със смлени орехи, оцет, лук, чесън и билки, като общата съставка на всичките му варианти е пюреният орехов сос. Бихме добавили също общата съставка пресен кориандър, което, както споменахме, не е за всеки вкус! Кхачапури (Khachapuri) – тестена пита със сирене и яйце, която в зависимост от региона има различна форма и подиме – кръгла гарнирана отгоре, пълнена с плънка, във форма на лодка с „плуващо” в нея цяло яйце и др., именувани Чакапули, Чахохбили, Чихиртма, Хаш, Гебжалия, Оджахури, Сациви, Сулугуни на кеци, Хачапури на шиш… – експериментирайте. Всички, които опитахме бяха вкусни! А при нашите домакини ежедневно хапвахме вариант, много напомнящ на нашенската „пърленка с кашкавал”. Едно кхачапури е с размер и калории за повече от обилна вечеря, но не и на супрата, тук то е само предястие. Свежа салата – обикновено от домати, краставици и чушки (които в Грузия наричат „българки”), непременно подправена с пресен кориандър. Хинкали (Khinkali) – подобни на кнедли тестени торбички с плънка, но три пъти по-големи от познатите ни и с тънко тесто. Основно са 2 вида: с месо и с зеленчуци. Месните са пълни с кайма, с черен пипер, кориандър и бульон вътре, а вегетарианските – с гъби, сирене, картофи и др. След като ни оставиха да се поизложим при първия си опит да ги пробваме, домакините ни обясниха, че се ядат с ръце, като първо от тях се изсмуква и изпива бульона, а след това се хапват чистичко. Джонджоли (Jonjoli) – мариновани храстови цветя, наложени със сол в буркан и поднесени с червен лук и студено пресовано слънчогледово олио (шарлан). Казаха ни, че било мн. полезно за имунитета и храносмилането и с мн. свеж и приятен вкус, но за съжаление не успяхме да го опитаме, че да потвърдим! Сулугуни (Suluguni) – едно от най-известните кавказки сирена със специален вкус и многовековна технология на приготвяне. Класическото е от овче мляко, но се предлага и от биволско, краве, козе. Консумира се в много различни форми: сурово, пушено, пържено и печено. Много ястия се  приготвят с него, но често се сервира като самостоятелно ястие – както го хапвахме ние. Не е лошо – доста твърдо и доооста соленичко! Гъби сулугуни – печени гъби със сирене, които традиционно се сервират в глинен съд. Много вкусни! Аджапсандали (Ajapsandali) – традиционен зеленчуков рататуй от лук, патладжан, домат и чушка на скара, задушен или пържен в олио и подправени с чесън, босилек, листа кориандър, магданоз и други подправки. Потвърдено вкусен е! Лобио (Lobio) – традиционен боб яхния, сервиран в глинено гърне, съдържащ кориандър, орехи, чесън и лук. Много е вкусен, особено съчетан с традиционна царевична питка. Грузински хляб – 2 вида: бял печен на кръгла каменна пещ – мн. вкусен; царевични питки с много плътна структура – вкусни, но тежки и не можеш да изядеш голямо количество от тях! Месо – важна част от супрата, което в повечето случаи идва във формата на шишчета или на късове, печени върху жарава. Може и да е варено в бульон с подправки или задушено в различни сосове – важното е да не липсват кориандър и естрагон. Мтсвади е традиционна версия на скарата, при която месото се маринова със сок от нар, лук и микс от сухи подправки и семена от кориандър, пече се на жар от лозови пръчки и се слави с фантастичен вкус. Грузинците ядат всякакво месо – агнешко, телешко, свинско, пилешко, дивеч. На нас лично пилешкото ни се понрави най-много, понеже другите меса ни се видяха жилавички – особено телешкото. Ткемали (Tkemali) – традиционен сос от дива зелена или червена джанка, подобен на кетчупа, но по-вкусен според нас. Идеален за консумиране със скара – препоръчваме! Съдържа анасон, дива мента, цъфтящ, сух и свеж кориандър, чесън, сол и лют червен пипер, които му придават етеричен, плодов и пикантен вкус. Сванска сол – подправка, смес от сол и традиционни грузински подправки, като кимион, кориандър, гицрули, уцхо-сунели, лют червен пипер и др. Подправката е универсална и се използва за готвене не само на ястия, но и на сосове, маринати, супи, месо, риба, салати. С др. думи, сванската сол е грузинският вариант на нашенската „шарена сол”. Чурчхела – традиционен грузински сладкиш с форма на голяма шушулка (ок. 30 см), направен от ядки, нанизани на връв и многократно потопени в смес от сгъстен с брашно и мед плодов сок (най-често гроздов, но също и от нар, праскова и др.). Най-разпространени са чурчхелите от орехи, но понякога се използват и лешници, бадеми или други ядки. В Грузия се приема като традиционно национално ястие, като през 2011 г. продуктът е вписан като наименование за произход в Патентното ведомство на страната. В България същият „плодов колбас” се нарича „балсуджук”,счита се за наше традиционно ястие/сладкиш и се приготвя по напълно идентична рецепта. Чурчхела е малък и удобен за носене, високо калоричен сладкиш. Не се разваля с времето – само става малко по-твърд, а гроздовият сок, от който се вари и ядките вътре съдържат почти пълен набор витамини. Бил е любимо „енергойно блокче” на грузинските войни (вероятно и на българските), участвали в дълги и изморителни походи. Ние пробвахме няколко вида – трудно се дъвче даже от хора със здрави захапки, но не е лоша! Тклапи (Tklapi) – изсушен плодов сок (гроздов, черешов, кайсиев, от нар и пр.), сгъстен с брашно, разстлан на тънко върху чаршаф и след това сушен на слънце, докато се получи нещо, което прилича на плат, но годно за консумация. Подобно е на чхурчхелата, но без ядките. Пеламуши (Pelamushi) – е по същество гроздов пудинг – десерт, приготвен от кондензиран гроздов сок, сгъстен с царевично брашно. Обикновено се сервира с орехи или семена от нар. Това е традиционно празнично ястие, което често се консумира на  новогодишните тържества. Ние не уцелихме Нова година, ама следващия път. Конфитюр от грозде – приготвят го както от светли, така и от тъмни сортове. Технологията е специфична, като по традиция се добавят орехи, карамфил и канела. Нашите домакини ни почерпиха с домашен гроздов конфитюр – не ни се видя нещо особено и имаше твърди семчици… но се брои за дегустиран.  Кестенов мед – в Грузия съществува традицията на производство на този уникален мед, датираща отпреди 5000 години. Страната разполага даже със своя собствена древна порода пчели, които са известни, като най-миролюбивите и кротки в света. Кестеновият мед има тъмнокафяв цвят, слаб аромат на кестен и леко възгорчив вкус. Има добре изразени противомикробни и антимикотични свойства и добър лечебен ефект при възпалителни процеси. Ние за съжаление не го пробвахме! Грузински сладоледи – страхотни!!! Опитахме какви ли не варианти купени от магазин – нямат равни! Най-много ни се понравиха тези, които приличат на загърнато в хартия пакетче масло – много са сметанови във варианти: чист, с бисквита, със стафиди… Не можем да цитираме марка, тъй като надписите им бяха изцяло на грузински. В стария град на Тбилиси опитахме сладолед от вино Киндзмараули, продаван от автомати във фунийки, или чашки – лилав на цвят с много специфичен и хич не лош вкус! Шоколадови изделия – по магазините се предлагат доста варианти на шоколади и бонбони грузинско производство. Ние пробвахме някои и въобще не ни допаднаха – приличаха на евтиния шоколад „Кума Лиса” от детството ни. Не препоръчваме!

ТРАДИЦИИ: Грузия е страна на древни традиции живи и практикувани активно и днес – убедихме се! Споменахме по-горе значението на вярата в живота на хората и колко уникални са техния език и азбука.  Разказахме и за традициите свързани с Ода-къщите, с производството на вино, коняк, чача, чай …., с националната кухня и пр. Тук ще допълним още някои съществени национални черти. Патриархален тип семейства – в структурата на грузинското семейство основна фигура е мъжът – осланяйки се на християнската вяра и Божии закони и то доста консервативно. Той ръководи, той решава, той брани, неговата дума тежи … В този ред на мисли цялата организация на фестивала бе от мъже – домакина ни, не малък кръг от помощници, шофьори и пр., ведно с кметове и административни лица. Женско присъствие не липсваше, но жените се стараха да са колкото се може по-тихи и незабележими и задължениеята им бяха да ни готвят и обслужват – изключае (заради задачите им) една гидка и една водеща на концерт. Затова пък мъжете командваха, контролираха и се изявяваха ярко, на воля, постоянно и целево.  Крадене на булки – оказва се, че кавказката стара традиция не е съвсем останала в миналото. Прилага се и днес, особено в по-провинциални райони, но при определени местни правила, които (уж) я разграничават от престъпното отвличане. Все пак е любопитно да споделим, как нашият домакин ни помоли по време на престоя ни да не оставяме сами жени (непридружени от мъже) от групата ни да се движат по улиците. Гостоприемство – думата „гост“ в Грузия е синоним на „пратеник на Бога“, което означава, че буквално всеки е добре дошъл и е скъп подарък за домакините. Дори на врага си грузинецът е длъжен да не отказва гостоприемство! Традицията повелява да се сведат до минимум разходите на госта, осигурявайки храната му, а често и спането. Супра (Supra) – грузинците не сядат просто на маса, те сядат на supra, която от 2017 г. е в списъка с 48 други елемента от нематериалното им културно-историческо наследство – нещата, които не могат да бъдат описани, а трябва да бъдат преживени. На грузински означава покривка за маса и произхожда от арабското sufra и турската sofra. Но супра не е просто трапеза или пиршество, тя е неотделима част от социалната култура на Грузия със свои правила. По традиция на супрата заедно с ястията се консумира и местен алкохол. Но при нашите домакини порядките бяха първо да се нахраним на тихо, а след това масите се почистваха изцяло, пускаше се силна музика, зареждаха се каните с вино (по-рядко и с чача) и започваха тостовете и празнуването. Обратно на нашите балкански традиции се хранихме „на сухо” и пихме „на голо”. Тостове – една от най-популярните, специфични и живи грузински традиции – без майтап! Фигурата, отговорна за тостовете и ръководеща трапезата при всяко събиране се нарича тамада. Той се посочва от гостите или домакина и освен с ораторско майсторство, трябва да разполага със завидна способност да „носи“ на алкохол, без да се напива. Тамадата никога не трябва да се прекъсва! Обикновено тамадата дава тостове за много дълго време, защото в тях той поставя много дълбоки теми, които засягат всички гости без изключение: въпроси за войната и мира, отношение към семейството, приятели, врагове, роднини, вяра в Бог – грузинският тост е философията и мирогледа на един грузинец. Според традицията, след като тамадата приключи пламенната си реч, той може да покани следващия гост да направи тост и всички ще са длъжни да го слушат внимателно, без право на прекъсване. Редуването се движи обратно на часовниковата стрелка, спрямо тамадата. Който е държал тост е длъжен да пресуши чашата си. Тамадата пие до дъно при всеки тост, а гостите решават сами дали (могат) да се справят с тази задача или желаят да го извършат само при собствения си тост. Каквото и да решат обаче, важно е никога да не отпивате от чаша пълна на по-малко от половината (това е и причината за честото допълване на чашата в Грузия, включително в ресторантите). Говоренето по време на тост е недопустимо! След като цялата маса се е изказала по темата на даден тост, тамадата предлага мотив за нова наздравица, говори известно време и всичко започва наново. Празничните супри могат да продължат едно или дори две денонощия, а обичайните събирания със семейство и приятели – минимум 5-6 часа. Тамадата винаги открива пира с тост за Сакартвело (за Грузия), следва тост към Господ и после – един общ към най-почитаните хора в стаята – гостите. Всичко казано до тук ние го изпитвахме с нашите домакини всяка вечер, докато течеше фестивала! В началото, въпреки умората ни от пътя, бяхме положително впечатлени от демонстрираното уважение и веселото празненство, мислейки си, че специално са организирали изненада за посрещане и първа вечер. Но всички следващи вечери бяха подобни и даже набираха мощ… Не сме вярвали, че е възможно човек да се травмира от празнуване, но ние го постигнахме вкупом! Получихме нещо като емоционално-слухово и интелектуално „натравяне” от свръх доза тостове (и то еднакви) ведно с умора от недоспиване. Така че препоръчваме ако ще гостувате при някого в Грузия, поне един месец предварително да започнете да пиете някакво успокоително, да стартирате тренировки по публична реч с начална продължителност мин. 15 мин. и тренировки по издръжливост на: слушане; количество напитки; безсъние; шум и пр.) Танци – грузинските танци са сложни, отличаващи се с динамика и високо техническо майсторство. „Картули” („Kartuli“) – танц от двама – мъж и жена. По време на великолепното му действие мъжът танцувайки изразява цялата си любов и уважение към партньорката си. Изглежда сякаш за него в този свят вече не съществува нито една друга жена. Дамата се плъзга по пода като лебед с наведени очи през цялото време и изглежда влюбена, но в същото време срамежлива и нерешителна. „Хоруми” („Khorumi“) – Изцяло мъжки боен танц, който се танцува от до 40 мъже. Свързан е с военния живот и изразява кураж и смелост. В края на действието му „бойците” празнуват победа. „Ачарули” („Acharuli“) – лек и изпълнен с настроение танц, в който участват мъже и жени. Игрив, създаващ усещане за лек флирт между моми и момци. По време на фестивала се насладихме на изпълненията на споменатите танци, представени от местните състави. Изпитахме удоволствие и радост от демонстрираните колорит, дух, отношение и майсторство – даже и от най-малките танциори (5 – 7 годишни). Музика музиката и песните съпровождат грузинците през целия им живот – по време на работа, на празници, сватби и погребения. Многогласовото изпълнение е характерно не само за фолклорните песни, но и за грузинското църковно песнопеене. Грузинското полифонично пеене е признато за шедьовър и е включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Грузинците използват широк набор уникални народни музикални инструменти: чунири, абхарца, чанги, пандури, чонгури, бас-пандури, саламури, ларчем-соинари, дудуки, пилили, зурна, буки, гудаствири, чибони, бузика, гармон, тико-тико, диплипито, даира, цинцила, доли. По време на престоя си в страната се наслаждавахме постоянно на красотата и характера на грузинската музика. Направи ни впечатление, че даже фолклорните изпълнения звучат някак съвременно. Няма как, след като там всички пеят и/или танцуват – от най-малките до големите… Както споменахме вече, грузинците живеят традициите си! На всичкото отгоре нашият домакин бе известен (на местно ниво) певец – представете си всяка вечер какво се случваше. А в манастирите…- неземни гласове и изпълнения! Малко примери: https://www.youtube.com/watch?v=3M7YAfc1-U&list=RDQMUwfxmfsmzc0&start_radio=1, https://www.youtube.com/watch?v=-6pgFn2oqj8

СУВЕНИРИ: има доста варианти за характерни подаръци и сувенири, които произхождат от грузинската култура и традиция и може да си донесете у нас. Споделяме някои идеи: църковни вещи и символи – икони (в мн. характерен грузински стил – най-често за подарък се  купуват на Св. Георги), бижута, кръстчета, шишенца с миро и елей, светена вода, тамян, църковни свещи, свещници и др.; напитки – вино (най-добре в глинена бутилка с декорация), коняк, чача, бира, вода „Боржоми”; храни – сос ткемали, джонджоли, чурчхела (различни варианти), сирена (сулгуни, имерули и др.), сванска сол и др. смеси от подправки, кестенов мед, традиционни конфитюри (от грозде, зелени орехи, мандарини, лимони, дрян, смокини, дюля, трънка, джанка, смърчови шишарки и пр.), сушени плодове; грузински чай – всякакви варианти; традиционни съдове – чаши за вино (има в различни традиционни форми и материали – керамика, дърво, метал, рог и пр.), чинии и др. с фолклорни украси, декорации за дома; вълнени и кожени сувенири – традиционни мъжки шапки, елементи от носии, дамски шалове от филц, играчки и др.; бижута – с емайлирани декорации, изработени в древната грузинска техника „минаркари / minankari”; кинжали, ками, саби, ножове; магнити за хладилник; печатни издания – карти и справочници, албуми, книжки, картички.

НЕОБХОДИМИ ГРУЗИНСКИ ФРАЗИ (ИЛИ ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА): „наздраве” – „gaumarjos” („гау-мар-джос!” с акцент в-ху -джос); „благодаря” – „madloba” („мадлоба” с ударение в-ху първото -а); здравей – „gamarjoba” („гамарджоба”); „кориандър” –  „kindzi” („кинзи”); „без кориандър” – k’ilant’ros gareshe (килантрос гареш); добър ден – k’argi dghe (карги де)); добър вечер – saghamo mshvidobisa (кагамо швидобиса); довиждане – nakhvamdis (наквамдис).

 

….. за феновете и съратниците в иху-ахуто – следва втора част с приключенията на ансамбъла ни в Грузия ден по ден!

 

От сърце – ваши пътеписци: Деси и Младен Врабчарски