01.05.2016 г. – Великден
След дълъг път, рано сутринта пристигнахме в Банкок. Първите впечатления, които си създадохме бяха от климата, беше влажно и топло и ние се чувствахме така, сякаш сме изиграли току – що “Женски шопски”. Тъй като до настаняването ни в хотела имаше много време – използвахме го рационално и решихме да разгледаме някои забележителности.
Като за начало посетихме Гранд Палас – една от най-големите забележителности на Тайландската столица. Grande Palas е пищен кралски дворец, който се разпростира площ от 945 000 кв. м. и включва около 200 сгради. Фасадата и интериора на Двореца са впечатляващи и как няма – украсени са със злато и скъпоценни камъни. Тук е и Изумруденият Буда.
След това посетихме един от 3-те най-известни храма в Банкок – Уат По. В него се помещава най-големият легнал Буда в Тайланд. Позлатената статуя е дълга 46 метра и висока 15 метра.
На връщане към хотела се спряхме да опитаме тайландските деликатеси – хлебарки, скакалци, ларви и други. Скакалците имаха своите ентусиасти, а непрестрашилите се се насладиха на сочни тропически плодове. След дълга – дълга разходка се върнахме в хотела за заслужена почивка. Хотелът ни се намира в китайския квартал, на пешеходно разстояние от всички основни забележителности в Банкок. Имахме организирана вечеря в местен ресторант, където опитахме китайска кухня. След това отидохме на улица „Каошан” – едно от най-популярните места в града. Улицата е изключително колоритно място – множество магазини, сергии, барове, от всяко заведение звучи различна музика, хората танцуват, пеят. Да не пропускаме различните предложения за тайландски масажи, както и скорпионите на клечкa. В края на този невероятен ден не пропуснахме да отпразнуваме Великден, яйцата и козунакът бяха на лице, а биячът – в Зори.
ПП – Имаме късмет, че предният ден в Банкок е имало тропическа буря. След нея няма смог и можеш да дишаш без маска.
ПППП – Вече и кифличките и бабичките са обзаведени с тайландски панталони и саронги.
02.05.2016 г.
Сутринта беше свободна, но трябваше да се преместим в друг хотел, където ни посрещнаха домакините ни от университета Суан Дузит. В следващите два дни участваме в междукултурен обмен Тайланд – България. Следобед имахме организиран семинар с преподаватели и със студенти от университета. Поздравиха ни на български! На срещата обсъдихме различията и приликите между българската и тайландската култура. В непринудена атмосфера научихме, че тайландците имат официални имена и псевдоними, които нямат нищо общо с официалните им имена. Ние пък обяснявахме значението на нашите имена. За нас беше много интересно да разберем, че домакините бяха потърсили информация кои са най-популярните българския ястия, а и ние научихме много за техните. Поговорихме си и за ролята на университетите за запазване на нематериалното културно наследство и за начините, по които се финансира културата в държавите ни. След вечеря в хотела отидохме в Сироко бар. Това е най-високият бар в света – на 64 етаж. „Поизтупахме се” заради дрес-кода в това заведение, но пък удоволствието беше несравнимо – невероятна панорамна гледка на Банкок и вятър.
ПП – Тайландската храна е много вкусна!
03.05.2016
След закуска беше първото ни участие на тайландска земя. Домакините ни представиха изпълнения на местни групи, а най-веселото беше, че учихме тайландски движения – почти непостижими за нашата двигателна култура танци с ръцете. Но и ние им показахме правото хоро. За първи път „Недоразумение” пожъна успех пред чужда публика.
Следобед имахме организирана екскурзия до Аютая.
Аютая е столицата на Сиам (Тайланд) в продължение на около 400 години. През 1767 е сринат до основи в резултат на бирманско нашествие, оттогава насам за столица е обявен Банкок. Изключително интересно място – между руините на стария град са построени нови сгради и ако не бяха нашите гидове, начело с ректора на университета, едва ли бихме се справили сами с екскурзията. Никой от нас никога не беше изживявал такава жега, дори и в Египет, но пък всяка капка пот си заслужаваше!
В този ден Дети откри сладоледа от плод дуриан, характерен със специфичен ужасен вкус и мирис. За дуриан трябва да споменем, че е забранен за внос в САЩ например, а дори в Тайланд е забранено внасянето му в градския транспорт. Дурианът съпровождаше Дети, а покрай нея и нас, по време на цялото турне.
ПП – Тайландците са най-добрите домакини! Усмихнати, спокойни и любезни хора, за които е от първостепенна важност гостите им да се чустват щастливи. И успяха да направят от нас усмихнати, спокойни и щастливи българи! Така беше и в Русия.
04.05.2016
Рано сутринта стегнахме куфарите и отпътувахме за Краби. Остатъкът от деня беше отделен за почивка. Тук се диша чувствително по-нормално в сравнение с Банкок. От морето се усеща и лек бриз, но да не преувеличаваме – температурите са между 38 и 44 градуса през цялото денонощие, влажността е почти 100 %. След вечеря отидохме в центъра на града, където имахме свободно време за шопинг, бира и разходка. На пазара е пълно със сергии, отрупани с дуриани. Това беше най-мързеливият ни ден, обаче успяхме да си организираме слонско сафари и екскурзия по островите.
ПП – Много сме усмихнати!
05.05.2016
След закуска имахме репетиция на сцената за предстоящия вечерен концерт, заедно с останалите групи от Индонезия и Южна Корея. С организаторката на групата от Корея се засичаме вече трета година на всеки фестивал, на който сме били. Все хубави фестивали – дали ни е талисман? Изпробвахме и басейна в хотела ни. Хотелът ни е прекрасен – на 50 метра от брега, огромни стаи, в които 16 човека могат да си направят софра, да пеят и да танцуват, без да обезпокояват чуждоземските си съседи. Имаме само две оплаквания – не можеш да пиеш студена бира, докато пушиш. И второто – бирените бутилки дрънкат, найлоновите пликчета са прозрачни и кофите са далече. В свободното време се приготвяхме за концерта, който открихме с „Еркечки танци“. Първият ни танц се хареса много на публиката, предстоеше запомящата се „Лудетина“ – с влизането си на сцена Мартин сложи край на концерта с токов удар и начало на тропическа буря. За няколко минути се изля дъжд като стена от вода, наводни всичко, след което изведнъж спря, небето се изчисти и природата сякаш се пречисти. За около час-два дори можеше да се диша спокойно.
ПП – Дори в палатките – съблекални има климатици!
06.05.2016 г. – Гергьовден
Сутринта не беше от обичайните, предстоеше сафари със слонове в джунглата. Едно уникално преживяване за всички ни. По Балкански, поздравихме празнуващите в България със специална снимка от сафарито. Много снимки, много усмивки, незабравимо!
Предстоеше ни дефиле и откриване на фестивал, всички много ни се радваха и очакваха танците ни с нетърпение. Дефилето продължи повече от два часа. Групите бяха разположени в продължение на 2 километра, озвучаването на цялото дефиле беше еднакво и осигурено от специални коли – уредби. Открихме концерта с „Младост“, изиграхме го с хъс и изпълнени с гордост – един прекрасен завършек на ден, пълен с невероятни емоции.
ПП – Виждали ли сте мокри от пот цървули?
07.03.2016 г.
Днес посетихме Emerald Pool – екзотично и красиво място в джунглата. След това обядвахме извън хотела в традиционен тайландски ресторант. Тайландците сякаш знаеха, че нещо сме пропуснали – не изневерихме на традицията и макар ден след Гергьовден – хапнахме агнешко. После се прибрахме в хотела и се приготвихме за вечерния концерт. Показахме на публиката други танци от репертоара ни и след края на концерта посетихме нощния пазар в Краби.
ПП – Оказва се, че нощните пазари в Тайланд са много интересно за нас място. Винаги има какво да се купи!
08.05.2016 г.
Заедно с останалите групи имахме организирано посещение в Културния център на Краби, където ни представиха филми за региона, разгледахме изложбата на картини, направени с различни техники. Много интересно за нас беше и посещението в Музея на мънистата. Някога мънистата са правени от полускъпоценни камъни. Сега те са музейни експонати, а за нас беше и полезно, и весело да посетим това място. След центъра ни заведоха до Миденото гробище, видяхме мидени фосили на 75 милиона години. Върнахме се в хотела, за да се приготвим за вечерния концерт. Облечени за първия танц, изгладени за следващите, търпеливо чакахме бусовете да ни вземат. И точно тогава видяхме, че се задава поредната тропическа буря, отмениха и концерта. (Този път Мартин не беше виновен). Тази вечер щеше да е премиерата на ”Шопски лазарки” в Тайланд, но бурята направо съсипа момите ни. Така че набързо преустроихме лобито на хотела в зрителна зала, намерихме си публика и си организирахме мини концерт. С лазарския ни танц усмихнахме времето и спря да вали. Оползотворихме останалата част от вечерта с още един дамски шопинг, на който разбира се преобладаваше думата discount. А през това време мъжете ни сътворили специални подаръци за дамите си….
ПП – Дано утре не вали!
09.05.2016 г.
Това бе предпоследният ни ден в Тайланд, обиколихме островите в близост до Краби. Всъщност Краби е една от изходните точки за екскрузии до островите, които сме гледали по телевизията – с причудливите си форми, изимрудено море и бели плажове. Температурата на водата е над 30 градуса и не можеш да се разхладиш, както в нашето море. Возихме се с лодка, гмуркахме се, докосвахме рибките и имахме време на всеки един от островите за мини фотосесия, организирана от нашите Кифлички. Даже македонска кула на 3 етажа успяхме да построим на остров Пода! Всички бяхме впечатлени от красотата на тези острови и нито жестокото изгаряне, нито морската болест, нито тайнственото животно/растение на Деси са в състояние да помрачат изживяването! Нямаме и време за оплаквания, защото трябваше да се стегнем за закриването на фестивала. Тази вечер в Тайланд за последно прозвуча нашето „Дръж се, земьо, шоп те гази!”. Фестивалът завърши с размяна на подаръци между организаторите и ръководителите на групите, и с много снимки. Дали ни се струва, ама май сме симпатични на тайландската публика и на колегите от другите групи? Тази вечер заваля след като се прибрахме в хотела.
ПП – Много усмихнати се опитваме да не мислим, че свършва….
10.05.2016 г.
Последният ден нямаше как да мине без глезотийки – част от нас избраха тайландския масаж, а други – последен шопинг. Пропуснахме да премерим колко килограма перли накупихме. И подаръци – „за всички, от сърце”. Имахме време до полета до Банкок, което убихме отборно – в една стая, с масажи и последна дрямка. Дойде времето да се сбогуваме с Краби и да се приготвим за дългите полети към реалността.
ПП – Тъжно ни е….
11.05.2016 г.
След повече от 30 часа полети и престои, най – после стъпихме на родна земя. Както традицията в „Балкан“ повелява бяхме посрещнати с плакати, балони и сълзи от радост. В София е 12 градуса …
Тайландската приказка свърши. Вече всички мислим за следващия път!
От Ася и Мартина и др. – все още усмихнати!