Пътепис за Израел

Пътепис за Израел или как пропътувахме 2340 км из Обетованата земя

27.06.2017 (Ден 1-ви)

След обстойни проверки и разпити на летището в София, ансамбълчето ни кацна в Тел Авив. Беше късно вечерта, а жегата поносима…почти като в България, само влагата беше по-висока JПосрещна ни гидът ни Нив. Натоварихме се на автобуса, заедно с багажите и потеглихме към мястото, в което щяхме да нощуваме следващите 10 дни. След около час път пристигнахме в с. Кфар Силвер, близо до Ашкелон. Свалихме багажите си и тръгнахме по една пътека сред дървета и храсти. Настанени сме в младежки кампус, обраден от всякъде с висока ограда, бариера и пункт с охрана. Настанихме се в едноетажни постройки, във всяка една имаше по 5 стаи. Имаме на разположение и общо за групата помещение, оборудвано с климатик, хладилник, кафемашина, телевизор и уредба, всеки ден ни оставяха хляб, кафе, захар и нещо дребно за хапване. Намираме се съвсем наблизо до Газа и навсякъде има бомбоубежища. Изрисувани са и приличат повече на арт-инсталации, поради което не ни притесняват изобщо. Стаите доста наподобяваха нашите общежития, прилично изглеждащи…е имахме и един лек проблем с топлата вода, или по-скоро с липсата й. Все пак навън е лято, тъй че преглъщаме това временно неудобство.

28.06.2017 (Ден 2-ри)

Ставаме рано да закусим и тръгваме за Йерусалим. Първият ни ден е свободен, затова организаторите са ни подготвили разходка до „Свещения град“. Първите данни за съществуването му се отнасят към средата на 2-то хилядолетие преди новата ера. Градът е бил част от територията на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йебус, която Давид превзема през 1 000 г. пр.н.е. и след като променя името й, прави от нея еврейски храм. Тези събития поставят началото на хилядолетната история на Йерусалим. Градът е свещено място за християните, юдеите и мюсюлманите. В Йерусалим живеят основно евреи (почти 60%) и мюсюлмани (40%). Има и малко християни … за цвят. Навсякъде по къщите и колите се веят израелски знамена, всички сгради са построени с прословутия йерусалимски камък.

Първата ни спирка е на един хълм, от който можем да видим целия град, пред нас се разкрива приказна гледка. В далечината виждаме прочутото еврейско гробище, както и библейският храм „Мория“. Почитано от евреите като мястото, където Авраам е бил призован от Бог да принесе в жертва своя син (Исаак според евреите и християните, Исмаил според мюсюлманите). Смята се също, че това е мястото на олтара на Първия и Втория храм на юдаизма, разрушени от нашественици. Мястото е и едно от трите свещени за мюсюлманите места за поклонение. За съжаление достъпът до него сега е невъзможен. Събираме се за няколко снимки и продължаваме разходката си към стария град.

Автобусите ни оставят до крепостните му стени и един от входовете. Оказва се, че мъжете и жените трябва да се наредим на различни опашки, за да влезем. Съответно отиваме и разделени на Стената на плача. Всеки от нас се докосна до нея и си постави едно късметче в пукнатините. Е, дай Боже, желанията ни да се сбъднат J. Мъжете ни се сдобиха и с кипи – малки шапчици, които евреите поставят на главите си. Направихме си разбира се и една групова снимка и потеглихме към другата свещена част на града. Минаваме с бърза крачка през тесните улички, обсипани с всякаква стока и сувенири и се озоваваме на преселения площад пред Божи гроб – църквата „Възкресение Христово“. Влизаме, минаваме през мястото където е било помазано тялото на Исус и попадаме в огромната зала. Чувството е неописуемо. За да извървите точно пътят на Христос е необходимо първо да се качите в дясно от входа на втория етаж където е хълмът Голгота, на който Исус е бил разпънат на кръста. Голгота означава Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело), а отдалече хълмът е приличал на човешко чело и затова го наричали така.

Една от теориите гласи, че точно под Голгота е бил погребан Адам и когато кръвта стичала се от Исус се процедила през скалата тя е достигнала до останките на първия човек и така греховете на хората били опростени. Под стъклена витрина се показва част от скалата на хълма. След Голгота се минава през мястото, където е помазан Исус след като е издъхнал на кръста. Всъщност то се намира точно срещу входа на храма. Тук е Камъкът на Помазването – място, признато само от православието. Според преданието след снемането от кръста тялото на Исус било положено тук за изпълнение на последното изискване – обмиване със смес от миро, алое и ароматични масла. Така според еврейската традиция, балсамирано, тялото било готово вече за погребение. Съществува предание, според което Камъкът на Помазването е червен, защото е впил в себе си кръвта на Исус, а благовонните масла от тялото на Христос, сега избликват обратно. Затова тук е второто място за освещаване. Тук си осветявате всичко, което сте си нарочили за освещаване. След дълго редене на огромната опашка и ние си осветихме иконите и кръстчетата, които носехме със себе си.

На няколко крачки от там започва да се вие опашката за самия Божи Гроб. По време на чакането през дупките може да се види Благодатния огън, който се запалва всяка година на Великден. Православните християни твърдят, че това запалване става по свръхестествен начин. Смята се, че този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря. Е, ние разбира се пробвахме, гореше си (хората са казали, първите минути)J. След търпеливо чакане влизаме вътре в малко предверие, където е изграден миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата на Исус. Имаме 2-3мин. да се помолим и започват да ни тропат да излизаме, тъй като опашката чака.

Вече сме хаджии, ура!

Всъщност накрая се оказва, че всичко на Божи гроб е на няколко крачки. От Голгота, до мястото на помазване и мястото, на което е погребан Исус има не повече от 20 метра разстояние. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба на Исус и храмовете на различни християнски изповедания – православни, католици, арменци и копти. Първата църква на Божи гроб, е издигната по инициатива на майката на св. Константин Великисв. Елена. Първият и величествен за времето си храм на Възкресението е осветен в присъствието на император Константин Велики и представители на православното духовенство през 335 г. Интересно е, че базиликата е храм на православната църква.

Остана ни някакво време за пазаруване. Пообиколихме сергиите по уличките, някои използваха времето си да се чуят с близките си на свободен wi fi, други да се разхладят с местната лимонада – лимонада с мента, и стана време да отпътуваме обратно за лагера. Приключението ни в Йерусалим приключи.

Оказа се, че до лагера ни, който се намира в Kfar Silver имаше голям хипермаркет. Имахме време да го посетим и да се ориентираме за цените и стандарта на жителите, както и да се заредим с вода, диня, бири и на кой каквото му душа иска. За цените няма да говоря много. Само ще кажа, че там хората наистина знаят цената на хляба, който си беше 12 шекела (около 6 лева). До момента е най-скъпият хляб, който съм си купувала J Вечерта организаторите ни бяха подготвили парти за „Добре дошли“. Време, в което да се видим и с останалите танцьори. Бяхме събрани групи от 7 държави – Коста Рика, Парагвай, Китай, Русия, Словакия, Грузия и ние, разбира се. За музикалното ни оформление се погрижи оркестърът на Коста Рика, както и за хореографията. Общо взето вечерта ни премина в бурни латино-танци – забавление, което вярвам, че всички ще помним, а също и хореографът на Коста Рика, който си посрещна рождения ден с всички нас! Всяка една група му изпя „Честит рожден ден“ на родния си език. От нас получи и бутилка българско вино J. Направи ни впечатление, че всички групи за много приятелски настроени, а Жоро е вече световно признат лидер в латино-танците.

29.06.2017 (Ден 3-ти)

Закусихме и отидохме в близкият град Ashkelon на плаж. Градът е на около 15 мин. с автобус от лагера, разположен е на брега на Средиземно море. За наше огромно съжаление беше невъзможно да влезем във водата, тъй като беше пълно с огромни медузи, които не бяха никак безобидни. Видяхме дори 2, които бяха оцветени в мастилено син цвят. Всеки беше свободен да прави каквото пожелае, някои предпочетоха да си лежат под шатрите на сянка, други да се снимат на брега, трети да играят волейбол. Прибрахме се за обяд обратно в лагера и стегнахме костюмите за първия си концерт, който беше в Yokneam Illit – малко градче до планината Кармел. Пътувахме в един автобус с групата на Грузия. За да не скучаем по пътя двете групи се редувахме да пеем песни. JТова ни беше и първото групово преобличане в автобуса. Отстрани изглежда забавно, но всъщност си е изпитание, пред което се е изправял всеки танцьорJ Имахме кратко дефиле, след което похапнахме за добре дошли в местния културен център. Хранят ни по 4 пъти на ден, и така е до края на фестивала. Концертът мина добре, всички бяхме доволни, представихме „Младост“. След първия концерт вече можем да отбележим и, че сме попаднали на силен фестивал. Всички групи са много добри, със завидно високо ниво на изпълнителско майсторство, а Русия и Китай – професионални ансамбли. Това, естествено ни амбицира още повече. Вечерята ни беше в една осветена градинка в местния парк, оризът все още не ни беше омръзнал J.След вечерята потеглихме обратно за лагера или иначе казано ни чакаха към 135км до вкъщи.

30.06.2017 (Ден 4-ти)

Обядваме и потегляме за концерт в планината Кармел. Това е първото от пътуванията ни на север, тъй като една от целите на фестивала е концертите да се проведат в места, в които живеещите нямат достъп до културни събития поради отдалечеността им от големите градове. По път минаваме покрай прочутите Бахайски градини, които се считат за истинско произведение на архитектурното изкуство и привличат хиляди туристи. Намират се в Хайфа, третият по големина град в Израел, и са свещен храм на бахаите – религия, която почита красотата и хармонията. Бахайските градини са разположени на 18 тераси и се спускат по подножието на хълма Кармел като цветна река. Сред хармонично подредените растения има и много красиви алеи, статуи, беседки, мраморни парапети, цветнимозайки, фонтани и шадравани. На водата е отредено важно място – защото тя е приемана като свещена живителна сила. За да се разгледат всички тераси, трябва да се изкачат 1000 стъпала. Прелестните градини са не само духовен и административен център на бахайската вяра, но и мястото, където са положени тленните останки на основателите на религията – Баб и Бахаулла. В техните гробници обаче не се допускат посетители, за да бъде запазен вечният им покой. В България подобен комплекс е градината в Двореца на румънската царица в Балчик, която също е била бахайка по убеждения.

Спирайки на хълма пред нас се разкрива прекрасна гледка. От него можехме да видим цялото пристанище на Хайфа, което е най-голямото в Израел, както и градините. За наше огромно съжаление градините бяха затворени и успяхме да ги зърнем само отгоре. Направихме си групова снимка и доста селфита, след което продължихме към KfarHurfeish, където ни беше концерта. Градчето е населено предимно от друзи. Друзите са затворена общност, която изповядва тайно учение, основаващо се на ислямска религия в смес с гръцка философия и индийски ритуали. Живеят в кастово общество и не допускат женитби с други хора, освен с друзи. Малцина са тези, които знаят какво точно представлява религията им. Интересен факт е, че са високи, смугли и със светли очи, а и че имат килими със същите шарки като нашите Чипровски.

По време на дефилето в градчето по улиците ни посрещат сватбари, които почерпиха наред танцьорите с местни лакомства. В него участваше и местна група, която направи един огромен коридор до сцената и под звуците на бурна ударна музика посрещна всички гостуващи групи. Този път представихме „Еркечки танц“. Директорът на фестивала -н Цион Шломи беше удивен. Толкова много го хареса, че искаше да играем само него до края на фестивала.

След концерта последва вечеря под открито небе и отпътуване обратно към лагера. Този път имахме около 208 км обратно към вкъщи, трябваше да се посреща и July morning.

01.07.2017 (Ден 5-ти)

Сутринта пристигна най-верният ни фен и ятак – Мартина, която ни снабди с животоспасяващите каси бира и вода. Обядваме и потегляме за концерт в град Yarka –столицата на израелските друзи в западна Галилея. Преобличането в автобуса ни се струва вече ежедневие, а жените започнахме да свикваме с гримирането в лакатушкащия се автобус. Следва обилна следобедна закуска, дефиле по улиците на града, спираме на площада и тъй като ни остава свободно време си правим общи снимки с всички групи. Градът е обсипан със символа на друзите – петолъчна звезда, на която всеки лъч има различен цвят – зеленото символизира природата, червеното – сърцето, жълтото – пшеница, синьото – водата и небето, бяло – чистота. Освен като религиозен символ, тези цветове служат за самоопределяне на отделните хора или на цели селища. Например Ярка е „червена“ – селище на любовта.

Въпреки силното желание на директора да играем отново „Еркечки танц“, този път представихме „Северняшки танци“. Смятам, че публиката много му се радваше J, а и сцената позволи танцът да изпъкне в пълния си блясък.

Вечерята ни отново беше под открито небе, но този път в градината на директора на фестивала – г-н Цион Шломи. Цялата тумба от около 200 човека се изсипахме в двора на къщата му, невероятно, а?J Най-забавното е, че най-после стигнахме до Oshrat, градът в който си мислехме, че ще бъдем настанени по време на турнето. Градът, чието име с мъка наизустихме всички и усърдно убеждавахме всички проверяващи и разпитващи на летищата.

02.07.2017 (Ден 6-ти)

Днес е денят, в който организаторите са ни подготвили посещение до Мъртво море. Обядваме и потегляме. Пътят ни минава през пустинята Негев, из която Моисей води еврейския народ 40 години, за да умре и последния, който познава египетското робство. Камънак до където ти стига погледа J. По пътя отстрани виждаме табелки, на които е изписана надморската височина. След близо едночасово пътуване пред нас се разкрива гледка – солни брегове и море, Мъртвото море. Най-ниската точка на планетата или по-точно 430м под морското равнище. Солеността на морето е над 34% или 20 пъти по-солено от Черно море. Температурите са убийствени, някъде около 43, които се усещат като 47 градуса. Имам чувството, че плочките, по които ходим са жарава. Пътят за плажа минава през магазин за козметика, естествено някои от нас са подлъгани още веднага да си купят нещичко. Не след дълго всички сме във водата, пареща вода, не от тази в която влизаш да се разхладиш. Температурата на водата доста се доближава до тази на въздуха, абе като да вриш на бавен огън. Всички влизаме бавно по неравното солно дъно във врялата някак мазна вода. Отпускаме се страхливо да пробваме плаваемостта си в тези солени води и полягаме на повърхността на водата. Всички сме с джапанки, за да не си нарежем краката на солните кристали на дъното. И наистина се носим отгоре, не потъваме. Дотук всичко е прекрасно, правим си групова снимка, но в момента, в който решиш да се изправиш, възниква проблем – краката ти не искат да стъпят на земята.С леки движения, без паникьосване и излишно пръскане, всеки намира начин да си стъпи на краката. Е, имаше разбира се и някоя скъсана джапанка – жертва JХриси, Ася, Гери, Тишо, Мишо, Светльо и Дани пък опитаха лечебната кал и доволничко се понамазаха. След което последва масово къпане на душовете J.Направихме и доста добър пазар в козметичния магазинJ.За информация едно сапунче с минерални соли от морето струваше 20 шекела, т.е. 10лв, както и 1 плик лечебна кал J.

Отпътуваме за град Dimona, където е следващият ни концерт, известен с намиращия се наблизо израелски атомен център. Преди концерта се включихме в забава с местните и потанцувахме всички дружно на израелски хитове, единият от които ни стана любим „Tudobem“. В следващите дни ще го слушаме в автобуса до откатJ. Впечатлението ни, че групите са много отворени и винаги готови за купон, се потвърждава всяка минута, е, естествено с малки изключения. Преобличаме се заедно с Парагвай, което ни даде възможност да пробваме техния реквизит. Беше ни направило впечатление, че по време на танците жените носят на главите си делви, бутилки, кошници, но сега решихме да пробваме как става това. Една бутилка, стъклена и пълна пясък за баланс, тежи 1,5 кг. Могат да носят по 18, а с тях танцуват, клякат, лягат на земята… Въобще погледнахме с различно око танците на Парагвай след тази вечер. Със срам ще съобщим, че не можем да закрепим и 1 бутилка на главата си J. Това беше и нощта на иновациите, или иначе казано всяка вечер на прибиране в автобуса става адски студено, тъй като шофьорът усърдно се стреми да поддържа градусите около 18. Всички се завиваме с шалове, суитшърти, жилетки…кой каквото си намери. Някои дори си слагаха качулкитеJ Та на някой (може би Мартин) му хрумна идеята да омотаем пердетата около климатиците над главите ни, за да спрем студената въздушна струя. Е, получи се J Дори омотахме и пердетата на грузинчетата, за което ни бяха много благодарни. След 100км сме обратно в лагера J.

03.07.2017 (Ден 7-ми)

Сутринта на гости пристигна още един ятак – Галя „черната“, дългогодишен и вече бивш танцьор на „Балкан“, която вече почти 30 години живее в Израел. Едва ли можем да си представим вълнението, което е изпитвала, като казва „От кога ви чакам да дойдете?!“ Обядваме и потегляме за поредния си концерт.Ще бъде в гр. Shlomi, съвсем нализо до границата с Ливан. По пътя видяхме бананови плантации. Почти всичко, което се отглежда в страната е ГМО, или иначе казано за да вирее нещо в тази камениста и глинеста почва трябва да бъде пригодено за нея. Всъщност това е изключително постижение – цялата държава е опасана от маркучите за капково напояване, благодарение на които въобще не можеш да забележиш, че си в пустинята. Навсякъде е пълно със зеленина и цветове, а най-големият износ на Израел е от селскостопанска продукция. В този ред на мисли, кога ли ще си оценим нашите плодородни земи, имаме си райско кътче J… Пристигаме в Shlomi, днес за разнообразие няма да се приготвяме в автобуса, а в местния физкултурен салон. Последва масово преобличане на народите J. Мишо се включи в игра на баскетбол заедно с грузинците и парагвайците. Отбеляза няколко точни попадения, с които си спечели любовта на публиката, както и фенове от всички групи:)Единият от парагвайците пък закъса – не можа да си свали ботуша. Интернационална бригада, след които и Жоро успяха да спасят левия му крак от тесния ботуш. След половинчасова борба, много акъл, няколко размера ножове и внимателно разпаряне на хастара, ситуацията приключи с „дядо вади ряпа“. На концерта този път играхме „Северняшки танци“. Спечелихме си похвалите на грузинчетата, според които танцът е бил страшно труден. Е каква по-хубава похвала от тази! J

04.07.2017 (Ден 8-ми)

Днес концертът ни е в Nazareth Illit, който е последен от поредицата ни концерти на север. Няма да се оплакваме, но пътуването ни поизмори повече от участията. Обядваме и тръгваме. Имаме някой – друг час за разходка в самия Назарет – градът на Йосиф и Мария. Назарет се намира в историческата област Галилея и е населен предимно от араби – християни. Посещаваме католическата църква „Благовещение Богородично“. Тя е построена върху пещерата – тогава дом на Мария. Под купола се намира мястото, където според предания архангел Гавраил се е явил пред Дева Мария да й съобщи благата вест, че тя ще бъде майка на Спасителя – син Божи. Без съмнение това е едно от най-важните места за всички християни. Базиликата е построена през 1750г. и е действащ католически храм с впечатляваща архитектура. В широкия двор, обкръжаващ църквата, като в изложбена галерия са разположени мозаечни икони, изобразяващи сцената на Благовещение или прославящи Божията майка. Уникалните керамични пана или мозаечни икони са дарени от католически общини на различни страни от целия свят. Някои от изображенията са необичайни, даже екзотични. Интересно е да се види как всеки народ по свой начин трансформира иконографията, като се стреми не към историческа достоверност, а показва близост до своите национални религиозни чувства. Разбира се там има и българска мозаечна икона с надпис „Майко Божия, моли се за нас“, дарена през 2013 г. от епископ Христо Пройков – председател на Епископската конференция на Католическата църква в България. Иконата представлява мозайка, изработена в класически византийски стил и технология. Носи името „Света Богородица – Врата небесна“, защото е вдъхновена от икона от Несебър. За съжаление нямахме време да посетим православния храм в Назарет. Според православното християнство архангел Гавраил се явил на Мария на кладенеца, където сега съществува и малък храм. Остава ни свободно време да посетим местните дюкянчета и да си купим сувенири и подаръчета. След това се отправяме към Nazareth Illit към залата, в която ще ни бъде концертът. Дефилето ни е в съседен квартал, и е по-скоро анимация на една детска площадка. С радост се включиха деца, възрастни хора, както и нашият гид Нив. Преди концерта в Назарет се включихме в танците на местните, които бяха на една широка площадка пред залата. Всички много се забавлявахме, включиха се и танцьорите от Коста Рика, Китай, Словакия. Срещнахме възрастен българин, който ни разказа, че е дошъл като бебе в Израел и целият си живот е прекарал там. С вълнение ни разказваше за България, идвал е няколко пъти до тук, очите непрестанно му се пълнеха със сълзи. Казваше, че има нужда да си поговори с някого на родния език и остана с нас до момента, в който трябваше да влезем в залата за концерта. На площадката срещнахме и хора, с които се запознахме по време на анимацията ни, бяха се организирали бързо и пристигнаха с огромно вълнение да ни гледат. Е, явно изиграното на детската площадка е дало своя резултат J.

Концертът мина повече от добре, публиката беше невероятна. Не спираше да аплодира всяка една група, залата ехтеше. Еркечкият ни танц отново пожъна огромен успех, а светлинните ефекти го направиха още по – впечатляващ.

Последва вечеря под открито небе, за чиято организация този път отговаряхме ние. Много бързо се справихме с обичайната суматоха и предреждания на колегите и въдворихме ред. Еми – заслужихме си похвалите!

05.07.2017 (Ден 9-ти)

Днес е ден за плаж, а за наше огромно съжаление флагът беше черен, заради огромните вълни. Топнахме се до коленца, не ни върви никак с това Средиземно море. На спасителя също не му върви покрай нас, съдра се от викане на няколко езика, за да ни забрани влизането във водата JМъжете ни поиграха волейбол с руснаците. Победата ни беше в кърпа вързана, все пак си имаме професионалист в лицето на Мишо J Обядвахме и тръгнахме за поредния концерт от турнето. Днес той е в гр. Ramla. Докато чакахме да започне дефилето мъжкото ни хорче ни разведри, като ни попя J Иван дори се разтанцува, невиждано чудо се случваше J.Толкова се развеселихме всички, че излязохме по коридора с право хоро, всички групи наскачаха от стаичките и се разтанцуваха с нас, под ритмите на българските инструменти. Получи се едно огромно, подскачащо и весело право хоро, в което участваха израелци, костариканци, грузинци, парагвайци и китайци. Отговорът не закъсня, Коста Рика пое щафетата. Започнаха бурни латино танци в коридора на местното училище, за отрицателно време всички бяхме залепнали в костюмите си JЗалепнали, но щастливи и кипящи от енергия. Е, наложи се след това мъжете да си поизсушат ризите на климатиците и със специална технология, която ще запазя в тайна, но това са рисковете на спонтанните забави, неизбежно е J.За разлика от концертите на север, при които по това време се усещаше лек вятър и силно казано – захлаждане, тук листо не трепва и се диша с мъка. А ние сме в литаци, опънали сме косите в плитки и трябва да вложим всичката си сила и обаяние, за да променим решението на директора на фестивала за „Еркечкия“ на финала утре.  Дефилето беше страшно дълго, имаше и няколко местни групи. Срещнахме една жена, българка, която с огромно вълнение ходеше през цялото време редом до нас, пускаше лайв-видеа, с които поздравяваше братовчед си, който живеел в друг град в Израел. Срещнахме и младо момиче от Добринище, на нашата възраст. Тя била чула от приятелка, че има българска група на фестивала и мигом дотичала да ни види. На концерта, за наша огромна изненада, точно преди нашето изпълнение, местна израелска група изтанцува танцът си на песен с фрагмент от българската „Чичовите конье“. Песента всъщност е направена от израелски DJ Саги Абитбул, който се вдъхновил от българския фолклор и вплел българските гласове в диско ритми. Това стана и повод за шеги между нас, че си имаме подгряваща група J. Изпълнението ни на „Младост“ накара г-н Шломи да се замисли дали да не се откаже от любимия си „Еркечки“ за финалния концерт. След още малко пазарлък се съгласи да завършим с шопски танци. Вечерта ни приключи с pool-party – вечеря край един басейн, всички групи вкупом се хвърлиха в него.

06.07.2017 (Ден 10-ти)

Днес е последният ни ден от турнето. Последни покупки за черпене и подаръци от близкия магазин и отпътуваме за гр. Holon за последният си концерт. Пристигаме в парк Перес– място за почивка и забавления, с огромен търговски център. Сцената ни е голяма и разположена в подножието на една хълмиста поляна. Публиката си пристигаше с килимчета, одеалца, столчета и се разполагаше по полянката. 2 часа преди концерта започнаха да прииждат хора. Не липсваха и българи J. В този концерт се включиха и групи от Гана и Бразилия, които приковаха вниманието с пищните си форми и ефектни облекла. Концертът започна в 21 ч. при 31-градусова жега, а ние с огромна емоция представихме фрагмент от „Женски шопски“ и „Младост“. На закриването по време на последното Рондо – танц, който танцуваме всички групи на местна песен, пуснахме шарени балони, които изпълниха небето. От публиката започнаха да се стичат групички за снимки. При нас дойдоха всички българи, които бяха в публиката, имаше хора от Пловдив, от Шумен, имаше и бивша танцьорка от ансамбъл Здравец. Тук и ние си имахме силно представителство – нашата Галя „черната“ също беше на концерта. Съдейки по сълзите, които обливаха лицето й, както и че беше цялата мокра, вероятно е изиграла танците с нас, а пък и ние си играхме много добре. На Мартина, която също живее от почти 30-години в Израел, за първи път с нас й се наложи да обиколи градчетата на север, за да ни гледа, й бе оказана честта да снима концерта. Направихме си снимки с всички тях, бяха много развълнувани, както и ние разбира се J.Най-интересното, което ми направи впечатление е, че в Израел има хора от цял свят, след всеки един концерт се стичаха хора при групата, към чиято държава принадлежат, за да си поговорят с тях, да се снимат, да си изкажат възхищението, мъката дори…

След концерта си разменихме подаръци с останалите групи, сдобихме се със стомна от Парагвай, кафе от Коста Рика, рекламни материали, дискове, писалки, гривни и какво ли още не J.Последва вечеря под открито небе, всички бяхме щастливи, за последно ядем ориз и пилешко, за последно внимаваме с кориандъра в чиниите сиJ, чака ни таратор.Прибрахме се обратно в лагера, време беше да стягаме багажа за България -пътувахме след няколко часа!J Директорът на фестивала г-н Шломи и неговата заместничка г-ца Ярденминаха да ни поздравят, да изкажат благодарностите си към нас и да ни изпратят. Получихме похвали от всички, че сме били най-организираната и симпатична група, за която всички завиждали на гида ни Нив. Пред автобусите си взехме финално довиждане и с новите ни приятели от Грузия, Парагвай и Словакия, с гида ни Нив, както и с останалите гидове!

Ето и малко снимки от турнето ни:

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1429449913807038&set=a.1429470067138356&type=3&theater

 

Довиждане Израел, здравей наша мила България! J

 

Зорница